Африканска чума по свинете
Свиневъдният сектор на ЕС е най-големият износител на свинско месо и продукти от свинско месо в света, с над 5 милиона тона износ годишно. Това го прави една от най-важните дейности в селскостопанския сектор. Свиневъдството има най-висок дял в сравнение с други сектори на месопреработвателната промишленост, като представлява 8,5% от общото селскостопанско производство в ЕС-27. В общото производство на месо в ЕС секторът на свинското месо има дял от 35%. Свиневъдството обаче е изправено пред сериозна заплаха, която може да доведе до значителни икономически щети в национален и европейски мащаб: Aфриканската чума по свинете.
Какво представлява Aфриканска чума по свинете (АЧС)?
Африканската чума по свинете е силно заразно вирусно заболяване, което засяга домашните и дивите свине. Вирусът не представлява заплаха за хората, но за свинете обикновено е фатален. Понастоящем няма нито ваксини, нито лекарства за АЧС и изкореняването на заболяването може да отнеме няколко години. Броят на огнищата на АЧС се е увеличил през последните години. Болестта все още е налична в 12 европейски страни: България, Естония, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Украйна. Избухването на АЧС в определен регион или държава може сериозно да повлияе на свиневъдната промишленост, тъй като води до ограничения за търговията, които са свързани със значителни финансови загуби и умъртвяване и клане на голям брой свине.
Африканската чума е силно заразно вирусно заболяване при свинете. Някои щамове на вируса предизвикват тежко протичане на болестния процес с висока смъртност. Заболяването е трансмисивно като се предава чрез вектор – кърлеж от род Ornithodoros Клинично АЧС не се различава от класическата чума по свинете.
АЧС е заболяване по домашните и дивите свине, водещо до огромни икономически и стопански загуби. Заболяването се предава директно (контакт между болни и здрави животни), индиректно (контакт със замърсени с вируса материали и повърхности - помещения, транспортни средства, дрехи), чрез поглъщане на заразени фуражи и основно чрез хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо или месни продукти. АЧС при домашните и дивите свине се проявява с висока смъртност, като за нея липсва лечение и ваксина. Веднъж проникнала в дадена държава болестта води до значителни стопански и икономически загуби при възприемчивите видове животни и оказва негативно въздействие върху търговията, поминъка на свиневъдите и ловното стопанство. Изкореняването й е изключително трудно и при дивите свине може да отнеме години, поради което превантивните дейности и готовността за ранно откриване и предприемане на спешни мерки са най-ефикасната мярка за борба със заболяването и неговия контрол с оглед опазване популацията от свине в страната. Единственият начин за ограничаване разпространението на заболяването е тотално унищожаване на заразените и контактните животни в засегнатите територии и прилагането на строги мерки за контрол. Докато все още липсват ваксина и подходящи медикаменти за лечение на АЧС, следва да се прилагат ефективни методи за превенция и контрол, които да помогнат за спирането на разпространение на АЧС и за прогресивен контрол на болестта в засегнатите страни.
Превенцията и контролът могат да бъдат опорочени и неефективни при липса за координация на национални и регионални инициативи в страната, както и на сложности, породени от голямото разнообразие и отговорности от заинтересовани страни. От глобална гледна точка трансграничните болести по животните са най-ефективнo контролирани когато се координират дейностите на всички заинтересовани страни.
За много кратък период през 2019 г. заболяването нанесе тежки щети на промишленото свиневъдство в България, като в сектора бяха засегнати над 151 676 бр. свине и въпреки предприетите мерки до момента епизоотичната обстановка остава влошена с нови огнища при домашни свине. Още повече индиректните загуби при търговия с живи свине и продукти от такива от засегнатите територии са огромни. Естеството на заболяването АЧС е свързано с голяма динамика, във висока степен обусловена от непредвидимостта в посоките и скоростта на разпространение, което предполага провеждане на постоянен строг надзор над популацията на всички възприемчиви свине (диви и домашни). Необходимо е бързо и своевременно прилагане на мерки в синхрон на взаимодействие между институциите при всяка нова проява на болестта. В тази връзка навременното уведомяване и разясняване на разпоредените мерки, обсъждането на възникналите проблеми при прилагането, както и докладването по изпълнението чрез областните епизоотични комисии е от особено значение за ефективността на провежданата борба със заболяването.
Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Р България:
Към настоящия момент АЧС е ендемична за повече от 20 страни в Африка. За Европа е ендемична от 1978 г. само на остров Сардиния в Италия. През м. юни 2007 г. навлиза в Грузия през пристанище Поти и бързо се разпространява в региона, като засяга Кавказките страни и Русия. До 2013 г. огнища на болестта са констатирани в страни в непосредствена близост до границите на ЕС. През 2014 г. болестта прониква в държавичленки, граничещи с Русия и Беларус (Полша, Естония, Литва и Латвия). Епидемиологичната ситуация през последните години и свободното движение на хора и стоки сериозно увеличава риска от навлизане и в други европейски страни, в т. ч и в Р.България. През 2017 г. заболяването е констатирано и в Чехия и Румъния, а през 2018 г. в Унгария. На 31.08.2018 г. заболяването Африканска чума по свинете е констатирано за първи път на територията на страната в животновъден обект тип „лично стопанство“, намиращ се в с. Тутраканци, общ. Провадия, обл. Варна.
