Вече 9 месеца свиневъдният сектор работи на загуба 22.09.2026
Вече 9 месеца свиневъдният сектор работи на загубаДоста от нашите по-малки членове са заплашени от фалит
Новите европейски изисквания, по-високата себестойност, затрудненият износ и продължителният спад на цените поставят свиневъдния сектор под сериозен натиск. За част от по-малките стопанства ситуацията вече създава риск за оцеляването им, а предстоящите промени, свързани с хуманното отношение към животните, ще изискват и значителни инвестиции.
За предизвикателствата пред производителите разговаряме с Лефтер Лефтеров – председател на Асоциацията на свиневъдите в България и съорганизатор на форума Smart Poultry & Pig, чието последно издание се проведе на 9–10 септември в София.
Натискът върху пазара се засилва
Според Лефтер Лефтеров едно от основните предизвикателства пред сектора са постоянно нарастващите изисквания към производството. Те са свързани както с екологичните стандарти, така и с хуманното отношение към животните, но изпълнението им води до допълнителни разходи за стопанствата.
Tова постепенно отслабва конкурентоспособността на европейските производители, особено когато трябва да се конкурират на международни пазари. Допълнителен натиск оказва и ситуацията с Африканската чума по свинете.
Лефтеров дава пример с огнищата в Испания, които са ограничили част от възможностите за износ. Така по-големи количества месо са останали на вътрешния европейски пазар, което е довело до свръхпредлагане и спад на цените.
„Около 9 месеца в момента нашият сектор работи на загуба“, казва той.
По думите му подобни ценови цикли не са нещо непознато за свиневъдството, но този път неблагоприятният период е по-продължителен. Особено уязвими са по-малките стопанства, които натрупват сериозна загуба за всяко произведено и продадено животно.
Секторът не може да разчита постоянно на държавна помощ, но има направления, в които институциите могат да съдействат. Една от възможностите е да бъдат предприети необходимите действия пред Европейската комисия във връзка със статута на страната по отношение на Африканската чума, така че да се разширят възможностите за износ към трети държави и други пазари.
Новите правила означават и нови инвестиции
Постоянната промяна на европейските изисквания неизбежно води и до необходимост от модернизация на фермите. Според Лефтеров обаче зад всяка подобна промяна стоят значителни инвестиции, които производителите трябва да направят.
Един от най-сериозните въпроси в момента е свързан с евентуалното задължение свинете майки в родилните отделения да бъдат отглеждани свободно.
„Това не е толкова просто, това предполага тотален ремонт на тези помещения и увеличаването им като размери“, обяснява председателят на асоциацията.
Промяната би наложила не само подмяна на оборудването, но и преустройство на цели сгради. Необходимата площ за едно животно нараства значително, а подовете и боксовете трябва да бъдат пригодени към свободното движение на свинете майки.
По думите му сегашното оборудване не може просто да бъде адаптирано частично. Ще са необходими нови боксове и нова технология, а възможностите за използване на оборудване втора употреба на практика са силно ограничени.
Още по-голям проблем е необходимостта от повече площ.
„Ако една сграда в момента примерно е 1000 квадрата, в следващия момент трябва да стане около 1500 квадрата, за да може да поеме същия брой животни“, дава пример Лефтеров.
Това поставя стопанствата пред два възможни сценария – или да инвестират в разширяване на сградния фонд, или да намалят броя на отглежданите животни. Не всяка ферма обаче разполага с достатъчно свободно пространство за строителство.
Според него по-големите стопанства вероятно ще имат повече възможности да се адаптират, докато за по-малките подобни изисквания могат да се окажат сериозна финансова и инфраструктурна тежест.
Дигитализацията навлиза, но човекът остава незаменим
Наред с регулациите и пазарния натиск свиневъдството все по-осезаемо усеща и ефекта от дигитализацията. Изкуственият интелект, автоматизираните системи и събирането на данни вече намират приложение и във фермите.
Възможностите са разнообразни – от системи за наблюдение и събиране на данни до автоматизирано претегляне на животните чрез камери и индивидуализирано хранене чрез транспондери.
Подобни решения могат да улеснят работата, да оптимизират процесите и да намалят част от производствените разходи. Те дават на фермерите и повече информация за състоянието и развитието на животните.
Технологиите обаче имат своите граници.
„В общия случай това облекчава производството, намалява разходите, но в никакъв случай не може да се каже, че човекът ще бъде заменен, поне до момента“, подчертава Лефтеров.
Още можете да видите във видеото