Развитие на новото европейско законодателство за хуманно отношение към животните 21.01.2026

Като част от своята стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологична хранителна система, Европейска комисия пое ангажимент (2020 г.) да предложи преразглеждане на законодателството за хуманно отношение към животните, включително затранспортирането и отглеждането във ферми. Законодателството бе подложено на проверка за пригодност, приключила през септември 2022 г. Резултатите от нея, представени в работен документ на службите на Комисията, потвърждават необходимостта от преразглеждане и модернизиране на законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните и осигуряват добра основа за това преразглеждане.

Европейската комисия ще преразгледа правилата на ЕС за хуманно отношение към животните в четири основни области:

● на ниво ферма;
● по време на транспортиране;
● при клане и етикетиране
● кучета и котки – за първи път влизат в обхвата на европейското законодателство.

На 10 юни 2021 г. Европейският парламент прие резолюция относно европейската гражданска инициатива „Край на епохата на клетките“, инициирана от Compassion in World Farming и подкрепена от 130 организации за защита на животните от целия Европейски съюз, включително и от български неправителствени организации за защита на животните.

В отговор на гражданската инициатива „Край на епохата на клетките“ Европейската комисия се ангажира да представи до края на 2023 г. законодателно предложение за постепенно премахване на клетките в животновъдството, завършващо с пълна забрана на използването на системи от клетки за всички животни, споменати в рамките на инициативата. Стремежът за преглед на правилата за хуманно отношение към животните във фермите е преди всичко отговор на обществените опасения относно използването на клетки за определени животни и убиването на мъжки еднодневни пилета в яйценосното направление.

Беше заявено, че предложението на Комисията ще се отнася по-специално до:

● животните, които вече са обхванати от законодателството: кокошки носачки, свине майки и телета;
● други животни, споменати в рамките на европейската гражданска инициатива: зайци, ярки, носачки за разплод, родителски стада бройлери за разплод, пъдпъдъци, патици и гъски.

Проектът за реформа на законодателството за хуманно отношение към животните във фермите ще обхваща няколко горещо обсъждани въпроса:

● Постепенно премахване на клетките и системите за силно ограничаване на животните. В клетки в ЕС все още се отглеждат засега кокошки носачки, прасета,
телета, ярки, пилета за месо, кокошки за разплод, зайци, патици, гъски и пъдпъдъци;
● Забрана на унищожаването на еднодневни мъжки пилета, които все още се смилат живи, защото се считат за неикономични. Това засяга и мъжките патета и е
забранено само във Франция и Германия. Някои търговци на дребно, като Coop Italia, предприемат доброволни контрамерки от 2019 г. насам;
● Мониторинг на хуманното отношение към животните в стопанствата на ЕС чрез цифрови инструменти, по-специално в отглеждането на птици, свине, говеда и
зайци;
● Разширяване на стандартите на ЕС за хуманно отношение към животински продукти, внесени извън ЕС, което настоящото законодателство (пет директиви
на ЕС) не разглежда.

До момента Комисията предложи Регламента относно защитата на животните по време на транспортиране (на финален етап на одобрение) и предложение за първия Регламент на ЕС относно хуманно отношение към котките и кучетата и проследимостта им (също на финален етап на одобрение).

Очакваше се ЕК да излезе със законодателно предложение за животните във фермите през втората половина на 2023 г., но през 2024 г. Комисията посочи, че пълният преглед на законодателството вероятно ще продължи и след първоначално планирания срок.

Законодателен контекст

В прегледа на законодателството ще влязат директивата за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, четири директиви, определящи минимални стандарти за защита на кокошки носачки, бройлери, свине и телета, както и регламенти за защита на животните по време на транспортирането и умъртвяването.
За всички селскостопански животни: Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (OB L 221, 8.8.1998 г., стр. 23–27)

Директива 98/58/ЕО на Съвета определя минимални стандарти за защита на всички селскостопански животни. Това включва условията, при които животните трябва да се развъждат или отглеждат, като се вземат предвид техните нужди въз основа на опит и научни знания. Тя обхваща свободата на движение на животните, настаняването в сградите, храната и водата, както и процедурите за развъждане. Включва и въпроси, свързани с управлението на фермите, като например персонал, инспекции и водене на документация.

Свине: Директива 2008/120/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 година относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (OB L 47, 18.2.2009 г., стр. 5–13)

Транспорт: Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (OB L 3,5.1.2005 г., стр. 1–44);

Клане: Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване (OB L 303, 18.11.2009 г., стр. 1–30)

Предложени преразглеждания на правилата на ЕС за хуманно отношение към животните във фермите, включително за внос: Текущо състояние

Комисията възнамеряваше да публикува предложения за преразглеждане на правилатана ЕС за хуманно отношение към животните във фермите, по-специално по отношение на използването на клетки (за кокошки носачки, прасета, телета, ярки, бройлери за разплод, носачки за разплод, зайци, патици, гъски и пъдпъдъци) и клането на мъжки еднодневни пилета в сектора на кокошките носачки до третото тримесечие на 2023 г., но този срок се промени.

Очакваше се обсъжданията на тези предложения от Европейския парламент и Съвета на ЕС да отнемат около 3 години. Европейската комисия има за цел да проведе консултации през 2025 г. и да представи предложение за нови правила през 2026 г.

Очаква се предложенията да включват дълги преходни периоди, които ще позволят на операторите да се адаптират към новите правила.

Защо?

Проверката за пригодност на законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните, извършена от Европейската комисия (2022 г.), заключи, че то вече не е подходящо за целта. Законодателството вече не е съобразено с обществените и етичните очаквания, както ясно се вижда от европейската гражданска инициатива „Край на ерата на клетките“.

Хуманното отношение към животните е една от приоритетните области за действие, определени и във Визията на ЕС за селското стопанство и храните 2025 – 2029 г. По-специално, Комисията подчертава значението на поддържането на лоялна конкуренция между вносните продукти и тези, произведени в ЕС.

Визия на ЕС за селското стопанство и храните 2025 – 2029 г.

Съобщението на Европейската комисия („Визията“) определя пътна карта за дейностите на Европейския съюз (ЕС) за периода 2025 – 2029 г. Тя има за цел да насочва и съгласува разработването на политики по стратегически въпроси за селското стопанство и храните. Визията определя следните четири приоритетни области за интервенции на ЕС:

● Превръщане на хранително-вкусовата промишленост в привлекателен и предвидим сектор, който осигурява справедлив стандарт на живот и използва
нови възможности за доходи.
● Осигуряване на конкурентоспособността и устойчивостта на хранително вкусовата промишленост.
● Осигуряване на приноса на хранително-вкусовата промишленост за опазване на здрави почви, чиста вода и въздух, както и за защита и възстановяване на
биоразнообразието.
● Оценяване на храната и насърчаване на справедливи условия на живот и труд в жизнени селски райони.

Визията се фокусира предимно върху земеделските производители в ЕС и как да се гарантира, че те получават достатъчни приходи и правилната публична финансова подкрепа. Но има и силен акцент върху конкурентоспособността на хранителния сектор на ЕС спрямо вноса на храни. Визията обявява по-нататъшна оценка на това дали хранителният сектор на ЕС е в неизгодно положение от вноса на храни поради по-строгите правила на ЕС, по-специално по отношение на пестицидите и хуманното отношение към животните. Предвижда се и засилване на контрола върху вноса. ЕС ще продължи да участва в глобално и двустранно
сътрудничество, за да работи за постигане на глобални стандарти.

Документът също така потвърждава ангажимента на ЕС за постигане на Целите за устойчиво развитие до 2030 г. и за справяне с глобалните предизвикателства. ЕС ще продължи да засилва партньорствата и сътрудничеството с международни организации за разработване на иновативни решения.

Какви са основните последици за страните износителки?

Правилата на ЕС относно хуманното отношение към животните в стопанствата понастоящем не се прилагат за вносни животни или животински продукти. Преразглеждане на настоящите правила след този преглед може да наложи нови изисквания на вносителите на тези продукти в ЕС.

Позицията на България по новото предложение за Регламент:
ТЕКСТ НА РАМКОВАТА ПОЗИЦИЯ – утвърдена януари 2024 г.:

Република България приветства и принципно подкрепя предложението на Комисията за актуализиране на законодателството и хармонизиране на изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

Същевременно обаче имаме опасения, че новите изисквания ще натоварят финансово и технически бизнеса и превозвачите, предвид това, че площите за животни в транспортните средства се увеличават и адаптират според вида им, намалява като цяло времетраенето на транспортирането, а се повишава контролът на изискванията за износ на живи животни от ЕС. Така ще бъдат превозвани по-малък брой животни, което ще окаже влияние върху търговията с тях и ще доведе до евентуални затруднения, с период на адаптиране.

Считаме, че в предложението за Регламент не е напълно ясно как официалният контрол по новите правила ще се отрази на разходите на бизнес операторите, като тяхното изчисляване следва да бъде извършено с цел ясно планиране и готовност за прилагане на разпоредбите на Регламента. За да не се наруши конкурентоспособността и за да се запази жизнеспособността на европейските животновъди, в хода на преговорите Република България ще настоява за
оптимални преходни периоди за безпроблемно адаптиране към новите условия. В тази връзка следва да се има предвид и необходимостта от обучение на официалните ветеринарни лекари за новите разпоредби на Регламента и тяхното прилагане.

Получени са вече реакции от браншови организации с изразени опасения за фалити на голяма част от българските производители, предвид предлаганите промени в продължителността на пътуването, транспорта на еднодневни пилета и на животни в контейнери.

Република България ще настоява за балансиран подход между въвежданите мерки и стандарти, и запазване на съществуването, устойчивостта и развитието на засегнатите сектори, с цел защита на животновъдния бранш и продоволствена осигуреност на населението. От значение за страната ни са ясните и конкретни определения, а единните изисквания от предложението осигуряват високо ниво и качество на прилагане на правилата и изискванията. За нас е изключително важно въвеждането на текстове в проекта на Регламент по отношение на неотговарящите пратки с живи животни на ЕС с предназначение износ към трети страни (напр. Турция), свързани със здравните гаранции и изисквания.

Очаквано отражение върху бизнеса и/или администрацията

Очаква се отражение върху бизнеса и администрацията, като увеличени разходи и повишена административна тежест. Предстоят консултации с всички заинтересовани страни.

Очаквано финансово въздействие, в т.ч. необходимост от осигуряване на допълнителни национални финансови ресурси за бъдещото прилагане на решението по въпроса

Увеличение на производствените разходи за бизнеса и евентуална необходимост от осигуряване на допълнителни национални ресурси за прилагане изискванията на Регламента.

Положителни очаквания от приемането на решението на Европейския съюз

С предложението за Регламент се очаква подобряване на правилата и осигуряване на по-високо ниво на защита на животните по време на транспортиране.

Приемането на новите изисквания ще даде възможност за цялостно подобрение на изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспортирането им, завишени стандарти гарантиращи тяхното благосъстояние.

Въвеждането на конкретни текстове ще подобри функционирането на действащите сега разпоредби чрез по-обширен, по-ясен и по-конкретен регулаторен режим, както за операторите така и за компетентните органи в държавите членки, а за третите страни – чрез повишена прозрачност.

Отрицателни очаквания от приемането на решението на Европейския съюз

Увеличение на финансовите разходи за бизнеса и повишаване на административната тежест.

Дебатът в обществото и притесненията на бизнеса в очакване на новото законодателство за хуманно отношение към животните на ЕК

Притесненията на фермерите

Отговорите от проведените дотук обществени консултации разкриват безпокойство сред фермерите, както и необясними регулаторни несъответствия в рамките на ЕС.

Хуманно отношение срещу здраве

Освобождаването на животните от клетки може да е емоционална нужда, но не е непременно в най-добрия интерес на животните, твърдят много фермери.
Германската асоциация на животновъдите (ADT – Arbeitsgemeinschaft Deutscher Tierzüchter) предупреждава, че новите правила за хуманно отношение към животните могат да навредят на здравето на животните. Примерите включват купирането на опашките на прасетата, за да се предотвратят наранявания от ухапване, и ограничаване на движенията (затварянето/изолирането), за да се ограничи излагането на патогени, като по този начин се защитава развитието на имунната система на младите животни. Тези практики се основават на опита на фермерите и се изискват научни прегледи, за да се оспорят.

Клетките и ограничаване на движението също се считат за необходими:

● За да се защитят свинете майки около опрасването и да се предотврати смачкването на прасенцата,
● За да се позволи индивидуално развъждане за изследователски цели, което в противен случай може да се премести в съоръжения извън ЕС.

Освен това фермерите подчертават, че всяка промяна трябва да включва преходен период от 10 – 15 години, а не пет.

Икономическа устойчивост

Икономическата устойчивост е централен проблем. ADT настоява, че реформите трябва да бъдат подкрепени от многосекторни научни доказателства, отвъд становищата на EFSA, тъй като EFSA не оценява екологичните, икономическите или социалните въздействия. Bauernbund, най-голямата селскостопанска организация във Фландрия и немскоезичната Белгия, се противопоставя на по-строги задължителни стандарти без план за компенсиране на фермерите за увеличените разходи или възстановяване на разходите за тези, които вече са направили частни инвестиции. Потребителите също трябва да бъдат подкрепени, за да се справят с неизбежното увеличение на цените поради по-ниското предлагане на месо.

Според Copa-Cogeca – Съюза на фермерите и земеделските кооперации в ЕС, преоборудването на ферма може да струва 40 - 60 евро на кокошка. Без държавна помощ (данъчни облекчения и финансиране по ОСП) малките ферми рискуват да фалират. След Съобщението на Европейската комисия относно европейската гражданска инициатива „Край на ерата на клетките“, Copa и Cogeca направиха оценка на въздействието, за да се добие по ясна картина за социално икономическите и последиците за околната среда от забраната на клетките в секторите на свинете и кокошките носачки (месо и яйца) въз основа на елементите, отразени в съобщението на Комисията. Основните изводи в направената оценка на въздействието са следните:

„Въздействие на забраната на клетките за опрасване (родилните боксове) върху производството в свинефермите в ЕС-27 (Copa-Cogeca)

Свиневъдството ще бъде най-засегнатият сектор според проучването. При всички сценарии забраната на родилните боксове ще доведе до:

(1) значителни инвестиции,
(2) влошаване на производствената ефективност и,
(3) както показват резултатите от модела, намаляване на популацията от свине майки в ЕС-27 и производството на прасенца.

Производството намалява с 23,6% спрямо базовото ниво на модела CAPRI, когато от фермерите се изисква да преминат незабавно към производство без родилни боксове (Сценарий A).

Удължаването на срока за преход с 10 години (Сценарии B) или с 20 години (Сценарии C) значително забавя това негативно развитие, което води до спад между 8,4 - 0,5%.

Преходът към системи за свободно опрасване ще изисква значителни инвестиции в нови боксове и реконструкция на съществуващи сгради. В зависимост от това какво решават фермерите, инвестиционните разходи може да варират от около 2,1 до 3,5 милиарда евро (на базата на цените от 2021 г.) в различните сценарии.

Сериозно въздействие върху нетния търговски баланс на ЕС-27 при всички сценарии

Спадът в производството в сектора на свиневъдството и в по-малка степен в птицевъдството има въздействие върху търговския баланс на ЕС: В повечето случаи търсенето на вътрешния пазар не намалява пропорционално на спада в производството, водещ до много силно увеличение на вноса, особено на свинско месо при всички сценарии (между 1086% и 43,7%), но също и на яйца (между 18% и 5%).

Заплахата от пазарите извън ЕС

Намерението на Комисията да разшири новите стандарти за хуманно отношение към вноса на храни извън ЕС се счита за очевидно; въпреки това, няколко коментара от консултацията подчертават трудностите при осигуряване на спазването на закона.

Представителите на фермерите в ЕС се опасяват от стратегическо делокализиране на производството и смущения на световния пазар поради масовия внос на евтино месо от трети страни. Например, големи животновъдни стопанства биха могли да се преместят в Украйна. Да се разчита на потребителската етика е наивно. Освен в добри случаи като Франция, произходът на месото, сервирано в ресторантите и в целия канал Horeca (хотели, кетъринг и др.), е неизвестен и много често е подчинен на логиката на минимални разходи и максимална печалба.

Мнението на фермерите в България

В периода февруари – април 2024 г. Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) проведе анкетно проучване в България на тема „Изследване на нагласите на фермерите в България относно последиците от премахване на клетките в животновъдството“.

Целта на проведеното проучване е да се изследват нагласите на засегнатите страни във връзка с новите научни становища на ЕОБХ за премахване на клетките в животновъдството, предвиждащи пълна забрана на използването на системи от клетки – как биха възприели законодателните промени и по какъв начин, според тях тези промени биха се отразили върху секторите, в които работят – птицевъдство, свиневъдство и говедовъдство.

Проучването е насочено към следната целева група – фермери, собственици, които се занимават с птицевъдство, свиневъдство, говедовъдство и зайцевъдство.

Подборът на респондентите е извършен съобразно следните критерии: 

● Фермери, собственици на ферми, отглеждащи някои от следните групи животни:
кокошки носачки, свине, телета, говеда, зайци;
● Наличие на електронен адрес, до който да бъде изпратен линк към въпросника.

В Анкетното проучване се включиха общо 83 респонденти от около 200 потенциални участници. Респондентите получиха достъп до въпросник чрез линк, който им беше предоставен по електронната поща.

Основни констатации от Анкетното проучване:

В случай, че се наложат законодателни ограничения относно клетъчното отглеждане на животни, една трета от фермерите, участвали в проучването, заявяват, че не биха продължили да отглеждат животни, 38% биха продължили дори и при евентуални нормативни рестрикции, а 28% не могат да преценят.
Непредвидимите инвестиции, които ще следва да се извършат няма да са във възможностите на голяма част от дребните стопани и ще доведат до множество фалити в сектора.

Една трета от анкетираните фермери предвиждат фалит за своята ферма. Като най-вероятни промени определят:

● смяната на оборудване (57%)
● намаляване на броя на отглежданите животни (57%)
● закупуване на нови площи/сгради (39%)
● намаляване на числеността на персонала (23%)
● няма да настъпят промени (8%).

Процесът за преоборудване и реорганизация на производството би отнел много време и финансови средства. Според респондентите периодът следва да бъде удължен и да има подпомагане от страна на ЕС и България.

Същевременно гратисният период за замяна на съществуващите уголемени клетъчни системи, според участниците в проучването, трябва да бъде минимум 5 години. За повече от половината анкетирани (57%) за реорганизация на процеса на работа ще е необходим период от 5 години, според 24% – между 5 и 10 години, а за 19% дори и повече от 10 години.

Оборудването на уголемените клетъчни системи има реално експлоатационен живот около 20 години, а много от птицевъдните стопанства, преоборудвани през 2012 г. при замяната на неуголемените клетки към момента отново ще трябва да се реконструират, без да е изтекъл срокът на експлоатация на настоящето оборудване.

Почти всички фермери, участвали в проучването (94%) ще разчитат на финансова помощ от държавата за реорганизация на работния процес.

По-голямата част от участниците в проучването (71%) считат, че изискванията в становищата на ЕОБХ за хуманно отношение към животните няма да доведат до подобряване на благосъстоянието/продуктивността на отглежданите животни, а напротив ще доведат до:

● нерентабилно производство,
● не е предвидимо дали продукцията ще може да се продаде при новата себестойност,
● поголовието ще намалее 2 или 3 пъти и ще има сериозен глад за яйца в цяла Европа и ще се наложи да внасяме от 3-ти страни, които не изпълняват разпоредбите за хуманно отношение на животните,
● повече болести по птиците, по-висока смъртност и загуби, лош микроклимат, мръсни яйца, задушени птици, травми от канибализъм и кълване една друга, по-висок разход на фураж,
● замърсяване на продукцията – птиците живеят върху своите изпражнения, там снасят и част от яйцата, над 10% от яйцата са извън гнездата, което ги прави опасни за човешкото здраве, защото са в контакт с бактериите от фекалиите на птиците,
● негативно отражение дори върху здравето на населението от замърсената продукция яйца,
● колибактерии, вредни газове в помещенията,
● невъзможност да се осигури работна ръка за подово отглеждане,
● влошаване на показателите (продуктивни) и благосъстоянието на птиците,
● ще увеличи разхода на фураж, ще понижи производствените показатели,
● ще намали драстично капацитета и ще увеличи себестойността,
● разхищение на природен ресурс – разпиляването на фураж при подово отглеждане на носачки е над 20%,
● премахването на клетките ще повлияе негативно на климата,
● ще трябва да бъдат рециклирани хиляди тонове желязо и пластмаса от изхвърленото оборудване и вреда върху околната среда от производството на нови количества желязо, пластмаси, цветни метали и т.н.,
● разходите при подово отглеждане на кокошки носачки ще направят неконкурентно способни фермерите,
● увеличаване на смъртността от затискане на малките прасета бозайници.

Според 11% от фермерите, обаче тези изисквания биха подобрили благосъстоянието/продуктивността и посочват конкретно в каква насока – по-висока
продуктивност и подобряване на физиологичното състояние на животните.

Според две трети от анкетираните фермери изискванията в становищата на ЕОБХ за хуманно отношение към животните ще навредят на производствената активност в техните ферми, според една четвърт – няма да повлияят, а според 10% от фермерите –ще подобрят производствената активност във фермите им.

Сред анкетираните има и такива мнения, които определят забраната за клетките като „безсмислени експерименти, целящи ограничаване“, „поредната грешка в птицевъдството“, „пълна глупост“, „абсолютно неадекватни“, „въвеждането на поредните "АБСУРДИ“, „финансовите аспекти граничат с лудост“, „представя се като хуманно – всъщност е лобизъм и политика“, „безсмислен процес, връщане на птицевъдството години назад“.

Въздействието на решение от фундаментално значение трябва да се преценява с оглед на всички въздействия – икономически, социални, екологични и финансови. Безспорно опазването на климата на планетата е основен приоритет, но премахването на клетките би повлияло негативно на климата. Смяната на технологията, освен до икономически последици, би довела до намаляване на потреблението на основни храни, които ще се заместят от синтетични и имитиращи продукти. Може да се наложи да се съборят съществуващи модерни ферми и на тяхно място да се изградят нови без никакви гаранции, че това ще е последният път когато се прави това.

Целият доклад може да прочетете в прикачения файл.

Източник: ЦОРХВ

• Развитие на новото европейско законодателство за хуманно отношение към животните и отражение върху животновъдството в България (Размер: 1 MB)