Нови глобални ангажименти за забавяне на възхода на АМР 01.10.2024

Розер Доменех Амадо, директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“

Розер Доменех Амадо, директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, току-що се завърна от Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където световните лидери разгледаха належащите международни въпроси, включително антимикробната резистентност (АМР). Розер разговаря с нас за впечатлението си от срещата на високо равнище на 26 септември относно антимикробната резистентност и нейното въздействие. Тя също така очерта приноса на Европейската комисия за справяне с тази заплаха за здравето и необходимостта от повишаване на обществената осведоменост относно АМР.

Първо, можете ли да дадете някакъв контекст за това колко голям е проблемът с антимикробната резистентност?

Съвсем просто, АМР е една от най-големите заплахи за здравето, пред които сме изправени днес — в Европа и по света. Скорошно проучване на Lancet изчислява, че резистентни на антибиотици бактерии могат директно да убият повече от 39 милиона души в световен мащаб до 2050 г. и да допринесат за смъртта на 169 милиона души. Само в Европа 35 000 смъртни случая всяка година вече са свързани с АМР, а една на всеки пет бактериални инфекции е резистентна на съществуващите антибиотици. В рамките на десетилетие 9 от 10 бактериални инфекции, придобити в болница, могат да бъдат мултирезистентни, което прави по-опасно да отидете в болница, отколкото да се лекувате у дома.

Без спешни и решителни действия, ние въврим към много мрачно бъдеще, в което антибиотиците вече не действат. Това би имало опустошителни последици за всички видове здравни грижи — от неонатални грижи до лечение на рак, до всички видове хирургия. Дори основните стоматологични лечения могат да станат животозастрашаващи. Има и много висока икономическа цена за тази заплаха за здравето. Очаква се АМР да струва 11,7 милиарда евро годишно под формата на разходи за здравеопазване и загуба на производителност. В световен мащаб само разходите за здравните системи се оценяват на допълнителни 1 трилион долара до 2050 г.

Откриването на пеницилина от Александър Флеминг през 1928 г. е едно от най-големите постижения в общественото здраве, което напълно променя начина, по който можем да живеем и общата продължителност на живота. Сега заплахата от антибиотици, които вече не работят, може да бъде една от най-големите пречки за общественото здраве, с огромно въздействие върху начина ни на живот.

Току-що се върнахте от срещата на високо равнище по въпросите на АМР в Общото събрание на ООН (ОСООН). Какво беше впечатлението ти от тази среща?

Най-силното впечатление, което имах, беше, че всички участници споделят чувство за неотложност и решителност да работят заедно за да ограничат разпространението на антимикробната резистентност. Това е видно от конкретните и амбициозни ангажименти в Политическата декларация относно антимикробната резистентност. Например всички държави се ангажират да намалят броя на смъртните случаи в световен мащаб от АМР с 10 % до 2030 г. Повечето държави са разработили свои собствени национални планове за действие за справяне с АМР, адаптирани към специфичните им ситуации. Изпълнението на тези планове за действие е от ключово значение и ще бъде наблюдавано отблизо.

Постигнато е споразумение за значително намаляване на антибиотиците в хранително-вкусовия сектор в световен мащаб до 2030 г. и за насърчаване на устойчиво финансиране за действия срещу АМР. На срещата на високо равнище беше решено също така да се координират по-добре наличните научни данни и данни относно АМР и да се обменят информация и най-добри практики по по-систематичен начин. ЕС ще предостави 2,5 милиона евро финансиране за нова независима група за доказателства за действия срещу АМР, която да предостави насоки на националните органи в тяхната работа за справяне с тази заплаха за здравето.

По време на тази среща беше ясно също така, че ЕС е лидер в смекчаването на антимикробната резистентност — дори и това да е предизвикателство, което все още не можем да преодолеем. Борбата с АМР е политически приоритет в ЕС от много години и в резултат на това предприехме действия във всички области — човешкото здраве, здравето на животните и околната среда — използвайки подхода „Едно здраве“.

Комисията също така влага значителни финансови ресурси за справяне с АМР по програмите „Хоризонт„и „ЕС в подкрепа на здравето“, както и за подпомагане на здравните системи и националните планове за действие в държавите с ниски и средни доходи.

Какво прави Комисията в областта на АМР?

Европейската комисия работи активно в областта на АМР от много години и през 2023 г. създаде нова дирекция „Едно здраве„, под моя отговорност, която координира дейностите по АМР в ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ и с други служби на Комисията. Това е ясен знак за значението, което придаваме на темата.

Подходът на Комисията към здравето, включително борбата с АМР, се основава на знанието, че здравето на хората, животните и околната среда е сложно свързано. Може би никъде не е по-очевидна необходимостта от този подход „Едно здраве“, отколкото в борбата с АМР. Основен фактор за мащаба на АМР, пред който сме изправени днес, е прекомерната употреба и злоупотребата с антибиотици — както при хората, така и при животните. Остатъците от антибиотици в нашата вода и почва допълнително влошават проблема. Без многосекторен подход, който обхваща цялата екосфера, няма да успеем да ограничим огромния риск за здравето, който АМР представлява.

Ето защо Комисията работи във всички политики и сектори за справяне с АМР. Имаме цели за намаляване на консумацията на антибиотици от човека и за спиране на разпространението на критични патогени на равнището на ЕС и на национално равнище. Миналогодишната препоръка на Съвета относно антимикробната резистентност беше ключова стъпка в опита да се контролира тази вече немълчалива пандемия. Нашите ключови мерки са договорените национални цели и цели на ЕС относно АМР и потреблението на антимикробни средства в човешкото здраве, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., и всяка година следим напредъка, постигнат по отношение на тези цели.

Нашето законодателство в областта на ветеринарномедицинските продукти ограничава употребата на антибиотици в хранително-вкусовия сектор и забранява употребата им като стимулатори на растежа. Новите и по-строги мерки за мониторинг на околната среда ще ни помогнат да проучим по-добре наличието на остатъци от антибиотици във водата и почвата, така че да можем да предприемем подходящи мерки за противодействие. Също така работим в тясно сътрудничество с медицинския, ветеринарния, селскостопанския, научния и екологичния сектор, за да повишим осведомеността за мерките, които всеки от тях може да предприеме, за да помогне за намаляване на този проблем.

В допълнение, ние се опитваме да деблокираме пътя за нови и иновативни продукти за лечение на резистентни патогени. Предложената реформа на законодателството на ЕС в областта на фармацевтичните продукти включва нови стимули за изследователите да работят за разработването на нови, безопасни и ефективни антибиотици. Също така подкрепяме държавите членки в техните национални усилия в областта на АМР, включително с финансиране от ЕС, като например безвъзмездните средства в размер на 50 милиона евро, отпуснати за проекта EU-JAMRAII II.

Ние също така подновихме мрежата за АМР „Едно здраве“ с обмен на най-добри практики не само между публичните администрации в областта на човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, но и с широк кръг от заинтересовани страни. Постоянно работим с партньори, както местни, така и глобални, по този въпрос. Трансатлантическата работна група за антимикробна резистентност (TATFAR), където работим със САЩ, Канада, Норвегия и Обединеното кралство, е много положителен пример за такова сътрудничество. Бихме искали Г-7 и Г-20 да дадат по-голям приоритет на превенцията и контрола на инфекциите, антимикробното стопанисване и подобряването на данните от наблюдението. След ангажиментите, поети на Общото събрание на ООН миналата седмица, сигурна съм, че ще го направят.

Ами широката общественост? Могат ли хората да помогнат и за справяне с АМР?

Абсолютно. Има много неща, които всеки един от нас може да направи — от разумната употреба на антибиотици до добрата хигиена на ръцете, до гарантирането, че сме в крак с основните си ваксини.

Но, за да ангажираме обществеността, първо трябва да им помогнем да разберат защо и как трябва да действат. Ето защо Комисията полага толкова много усилия за повишаване на обществената осведоменост относно АМР, допълвайки националните усилия. Само този месец, например, стартирахме нова информационна кампания за АМР за тийнейджъри. Тя включва нова видео игра и турнир във Fortnite, която ще излезе на живо на 2 ноември. Играчите ще могат да се борят с много реалната и опасна заплаха от АМР и да научат тактика, за да я победят. Борбата с АМР не е детска игра, разбира се, но привличането на млади хора на борда е от съществено значение. В края на краищата тяхното бъдеще е заложено на карта и ние трябва да направим това бъдеще възможно най-здравословно и светло.

Европейска комисия