Натрупаните проблеми водят до все по-голямо свиване на производството 30.03.2023

Броят на селскостопанските животни в целия ЕС намалява, а България немалко допринася за това. Натрупаните проблеми в Европа и в частност в България водят до все по-голямо свиване на производството, а отражението на това върху цените е вече особено видимо при млечните продукти.

Цената при свинското месо след като бе паднала под тази на краставиците и доматите тепърва ще расте заради пазарната конюнктура.

Какво показват данните

Една шепа страни допринасят най-много за спада в броя на отглежданите в стопанствата на ЕС животни, сочат данните на Евростат за 2022 г., оповестени наскоро.

През ноември и декември Германия и Дания декларират спад в броя на отглежданите свине в размер, който надхвърля половината от общото намаление в целия ЕС. В същото време България и Малта отчитат спад от 26% - най-големият в проценти в общността.

В България се отбелязва и най-големият спад сред всички членки при броя говеда - с 5% през 2022 г. спрямо предходната.

Като цяло за последните 10 г. броят на всички видове селскостопански животни в ЕС намалява, отчита статистиката. Най-рязък е той при козите. До 2020 г. броят на свинете е изключение от тази негативна тенденция, но това вече не е така и спадът е забележителен във всяка от последните две години. Единствените изключения от това са Италия, в която броят на отглежданите свине се увеличава с 4% за година и Швеция - с 3%.

Чумата преначерта пазара на свинско

Ако за много сектори пандемията и последвалата инфлация се оказват ключови, при свинското месо всичко започва от случаите на африканска чума в редица страни през 2019 г. "Това доведе до унищожаването на големи популации свине - както диви, така и в индустриалното производство. В България засегна около 25% от свиневъдството", коментира пред "Дневник" Димитър Михайлов, изп. директор на Асоциацията на свиневъдите в България.

Към това естествено се добавя и COVID ефектът, заради който се свива потреблението. Войната в Украйна и последвалата инфлация рязко вдигат разходите за производство като същевременно заради чумата ЕС не може да изнася свинско в Азия. "На европейския пазар останаха огромни количества свинско в съчетание с високите разходи и ниските изкупни цени, което съсипа в немалка степен сектора", обяснява Михайлов.

Част от картината в България е и в това, че помощите - за хуманно отношение към животните, се дават със закъснение и неравномерно през последните 5 г. Често се плащат по-малко от предвидените - средно 35 млн. лв. годишно, и с голямо закъснение. Наваксване настъпва при последното редовно правителство. "Но се получи така, че в годината, в която помощите са рекордно много, производството спадна", коментира Михайлов. Но също е вярно и че в най-тежките моменти - на чума и пандемия, се дават най-малко пари.

Сега предстоят преговори с Министерството на земеделието за помощите през новия програмен период, който започва тази година. От бранша казват, че този път ЕК не поставя условия нито за размера на помощта, нито държи да я одобрява както досега, тъй като анализите за ефекта от нея през последните години са показали, че субсидиите не изкривяват значително пазара. Асоциацията е предложила на ведомството завишение на досегашната помощ като тя е с различен размер за свинете майки и за прасетата, но от там не желаят да коментират това. Оценката на бранша е, че субсидиите имат стабилизиращ ефект върху производството. Друг е въпросът, че решение трябва да има до края на юни, а бюджет не се знае кога ще има предвид политическата ситуация.