Защо се препоръчва анализ на замърсяването с микотоксини във фуража?
Когато става въпрос за стратегия за инактивиране на токсини, нищо не е по-важно от точността на метода за анализ на микотоксините. Тестването на микотоксини в храната на животните, е често срещан метод за анализ, като част от много други стратегии за инактивиране на токсините с подкрепата на регистрирани и ефективни продукти. Чрез тестване на микотоксини във фуражите след прием на храна от животните, сложният метаболизъм на микотоксините ще бъде пропуснат, което ще доведе до по-голяма точност при определяне на замърсяването.
Важно е да се преразгледа сложният метаболизъм на микотоксините след консумация.
Сред всички други важни задължения на чревния тракт, неговата роля за усвояването на микотоксините в храната е много важен момент, който изисква внимание. Степента на абсорбция и следователно наличността на различни микотоксини след консумация от животно варира поради много фактори, като характеристиките на микотоксина и начина на действие.
Абсорбция на микотоксини
По-голямата част от микотоксините се абсорбират в горната част на стомашно-чревния тракт и имат различна скорост на абсорбция. Афлатоксинът (AFL) като пример може да се абсорбира много по-бързо през стомашно-чревния тракт, докато фумонизинът (FUM) има много ограничена абсорбция в стомашно-чревния тракт. Трихотецените (напр. DON) и охратоксинът (OTA) имат по-ниска абсорбция в сравнение с AFL.
DON като пример може да се абсорбира първо чрез кръвния поток и след това да се абсорбира отново в чревния лумен.
Метаболизмът на микотоксина може да бъде повлиян от ентеро-хепаталната циркулация, което след това ще увеличи експозицията по целия чревен тракт. Това означава, че микотоксинът (напр. FUM) може да се реабсорбира и да причини повече увреждане на чревния тракт, въпреки че скоростта на абсорбцията му през чревния тракт е ограничена.
Този много сложен процес на абсорбция/метаболизъм на микотоксини трябва да се има предвид, когато се взема решение за метод, различен от теста за замърсяване с микотоксини „в храната“. Един метод, който не се основава на директно тестване на замърсената храна, е биомаркерът.
Биомаркерни методи
Има два различни метода за биомаркери: базиран на експозиция и базиран на механизъм, където микотоксините могат да бъдат измерени съответно в течност/тъкан и чрез специфичен биологичен отговор.
Струва си да се спомене, че и двата метода зависят от абсорбцията/метаболизма на микотоксините в тялото на животното.
Тази абсорбция/метаболизъм на микотоксините е сложна и силно зависима от много фактори, като възрастта, пола, здравето, количеството консумиран фураж, телесната маса и имунната система на животното.
Това означава, че анализираният брой микотоксини чрез откриване на биомаркери може да не е точен и е доста зависим от много различни фактори (обяснени по-горе).
Също така, някои микотоксини (напр. DON) могат да присъстват във фуража, но поради няколко причини те не могат да бъдат открити в кръвта, което не показва силна връзка между микотоксина във фуража и в кръвта.
Фигура 3 Точно време на вземане на проби
В допълнение, поради факта, че различните микотоксини имат различна скорост на абсорбция и че условията на животните (споменати по-горе) имат силен ефект върху експозицията на микотоксини, резултатът от едно вземане на проба от течност/тъкан не представлява точния брой на всеки открит микотоксин. Като пример, след консумация на замърсен фураж с DON, концентрацията на този микотоксин се повишава сравнително бързо до максимално ниво в кръвта и след това спада стабилно. Това показва важността на точното време на вземане на проби за откриване на микотоксини при анализ на биомаркери.
Освен това няма силна връзка между количеството на микотоксин в кръвта и клиничните признаци след заразяване с микотоксини.
Не на последно място, все още има толкова много липсващи нерегулирани микотоксини, които трябва да бъдат оценени чрез биомаркери в сравнение с тестовете за анализ на микотоксини в храната (HPLC метод).
Анализ на микотоксини в храната
В заключение бихме искали да подчертаем, че при анализа на биомаркери корелацията между точното количество/време на експозиция на микотоксини, вземане на проби (кръв/тъкан) и фактори, зависещи от животните, може сериозно да повлияе на точността на получените резултати. Препоръчваме да се откриват микотоксини чрез метод, който не зависи от абсорбцията/метаболизма на микотоксини в тялото на животното. Следователно, тестването за анализ на микотоксини в храната зависи само от два различни фактора, включително правилно вземане на проби и избор на правилния метод за анализ.
Източник: Pigprogress.net