Селскостопански перспективи на ОИСР и ФАО за периода 2024-2033 г
През последните години рязкото покачване на разходите за селскостопански продукти породи значителни опасения относно световната продоволствена сигурност. „Селскостопански перспективи 2024–2033“ на ОИСР и ФАО, вече в 20-то си издание, предлагат цялостна десетгодишна прогноза за пазарите на селскостопански стоки и риба на национално, регионално и световно ниво.
Изготвен съвместно от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), с принос от страните членки и международните организации за стоки, „Перспективата“ се превърна в ключов справочник за планиране на политиките. Това ключово издание отразява две десетилетия на развитие на селското стопанство. Той предоставя перспективни анализи в контекста на постоянните икономически рискове, повишените цени на енергията и трайните последици от пандемията от COVID-19, нарастващото геополитическо напрежение и изменението на климата. Нека разгледаме ключовите констатации и перспективи в доклада за 2024–2033 г., като се съсредоточим върху възникващите въпроси, които могат да оспорят и променят съществуващите хранителни насоки.
Оценки за потреблението на храни, забележим спад в потреблението на месо на глава от населението
Още в изданието за 2023–2032 г., Outlook подобри своите оценки за потреблението на храни, като включи методологии, които отчитат загубата и разхищението на храна в подкрепа на цел 12.3 ( бел.ред - Цел 12.3 от Целите за устойчиво развитие, която призовава за намаляване наполовина на загубите и разхищението на храна в световен мащаб до 2030 г)., която има за цел да намали наполовина разхищението на храна на глава от населението до 2030 г. Сравнението между Селскостопанските перспективи на ОИСР-ФАО 2022-2031 и изданието за 2024-2033 г. показва забележим спад в потреблението на месо на глава от населението във всички категории и региони, като най-значителни спадове се наблюдават при птиците, особено в Съединените щати (-17,2 кг) и в цялата ОИСР (-10,4 кг). Консумацията на свинско месо остава най-висока в Европейския съюз, въпреки че също намалява, докато говеждото и овчето месо показват по-умерен, но постоянен спад.
Тези намаления обаче изглеждат твърде стръмни, за да отразят действителните промени в хранителните навици. Причината се крие в методологична промяна: по-новите издания на Outlook (2023-2032 и 2024-2033) вече изчисляват потреблението въз основа на „действителното потребление на дребно“, т.е. количеството, действително консумирано от отделните лица, а не на предишния метод на „видима наличност“, който не отчиташе загубите и разхищението по веригата на доставки. В резултат на това, директните сравнения с по-стари данни могат да бъдат подвеждащи, ако не се вземе предвид методологичната актуализация.
Индия и страните от Югоизточна Азия, нови ключови двигатели на глобалното потребление
През последните 20 години развиващите се икономики все повече оформят световните пазари на селскостопански и рибни продукти, като се очаква тази тенденция да продължи. Ръстът на потреблението се дължи на нарастващото население и доходи в страните с ниски и средни доходи, което стимулира производството чрез иновации и по-голямо използване на природните ресурси. Въпреки че Китай преди водеше в растежа на световното потребление, се очаква влиянието му да намалее поради по-бавния растеж на доходите, стабилизирането на хранителния режим и намаляването на населението. За разлика от това, се очаква Индия и страните от Югоизточна Азия да се превърнат в ключови двигатели на световното потребление, като заедно ще представляват 31% от растежа до 2033 г.
Прогнозира се, че общото потребление на селскостопански и рибни продукти ще нараства с 1,0% годишно през следващото десетилетие, като това ще се случи предимно в страни с ниски и средни доходи. Прогнозира се, че глобалното потребление на храни ще се увеличи с 1,2% годишно поради растежа на населението и доходите. В повечето региони се очаква ръстът на употребата на култури, като фуражи да изпревари ръста на пряката употреба на храни, обусловен от прогнозираното преминаване към по-висок дял на храни от животински произход и произтичащото от това разширяване и интензифициране на животновъдството. Прогнозира се, че приемът на калории ще се увеличи със 7% в страните със среден доход до 2033 г., главно поради по-високата консумация на основни храни, животински продукти и мазнини. В страните с ниски доходи увеличението ще бъде само 4%, което е твърде бавно за постигане на цел 2 от Целите за устойчиво развитие за прекратяване на глада до 2030 г. Ограничените доходи също възпрепятстват подобренията в храненето в тези региони, което води до продължаваща зависимост от основни храни. За разлика от това, страните с високи доходи показват стабилизиране или леко намаляващ прием на мазнини и подсладители, което отразява нарастващите опасения относно здравето и устойчивостта.
По-малко загуби и разхищение на храна, по-малко емисии на парникови газове и по-малко недохранени хора
През следващото десетилетие се очаква интензитетът на емисиите на парникови газове от селското стопанство да намалее, тъй като растежът на производството зависи повече от повишаването на производителността, отколкото от разширяването на земеделските площи. Въпреки че се очаква преките емисии от селското стопанство да се увеличат с 5%, това увеличение е по-бавно от общия растеж на производството, което показва относително разделяне. Подобренията в производителността ще стимулират производството, особено производството на култури, животновъдство и риба. Въпреки това, постоянните разлики в производителността в страните с ниски и средни доходи могат да продължат да влияят върху продоволствената сигурност на доходите от селското стопанство и да увеличат зависимостта от внос на храни.
Намаляването наполовина на загубите и разхищението на храна до 2030 г. би могло да намали глобалните емисии на парникови газове от селското стопанство с 4% и да намали броя на недохранените хора със 153 милиона. Сценарият от тазгодишния анализ показва, че подобни намаления биха понижили цените на храните, увеличавайки потреблението им в страните с ниски и по-ниски от средните доходи. Въпреки че потребителите и околната среда биха спечелили, производителите биха могли да се сблъскат с предизвикателства, породени от по-ниските цени и намаленото производство.
Международната търговия със селскостопански продукти остава от решаващо значение за световната продоволствена сигурност, като 20% от калориите се търгуват в световен мащаб. Въпреки че се очаква обемът на търговията да нарасне, геополитическото напрежение и пандемията разкриха уязвимости. Нетният износ ще се увеличи от Латинска Америка, Северна Америка и Европа, докато Азия и Африка ще разчитат все повече на внос. Стабилните и устойчиви търговски системи са от съществено значение за осигуряване на достъп до храна и подкрепа на поминъка в селските райони. Въпреки че реалните международни цени на ключови стоки може леко да намалеят, това може да не понижи цените на дребно на хранителните продукти поради вътрешната инфлация, валутните проблеми и високите местни разходи, което създава рискове за уязвимите групи от населението.
Съществуващите насоки може да подценяват хранителната роля на месото
Последните промени в начина, по който се оценява консумацията на месо на глава от населението, преминаващи от видима наличност към действителен прием, коригиран спрямо загубите и разхищението на храна, повдигат няколко важни съображения за разработването и актуализирането на хранителните насоки. Едно от опасенията е дали настоящите хранителни препоръки относно приема на месо трябва да бъдат преразгледани сега, когато по-точните данни показват по-ниски действителни нива на потребление в много региони. Това води до въпроса дали съществуващите насоки може неволно да подценяват хранителната роля на месото, особено когато приемът му вече е недостатъчен.
Друго съображение е да се гарантира, че хранителните насоки остават в съответствие с климатичните цели, като същевременно се гарантира адекватен хранителен прием. Необходимо е да се оцени дали е възможно да се балансират целите на общественото здраве с екологичната устойчивост, без допълнително да се обезкуражава консумацията на месо в популации, където тя вече е ниска.
Също така е необходимо да се постави под въпрос дали настоящите насоки са реалистични и приложими в страни с ниски доходи, където икономическите бариери ограничават преминаването към по-богати на хранителни вещества диети, включително храни от животински произход. В тези контексти си струва да се обмисли дали хранителните препоръки трябва да отразяват хранителните нужди и действителния достъп до храна.
Потенциалното въздействие на стратегиите за намаляване на загубите и разхищението на храна също поражда опасения относно препитанието на производителите на храни. По-ниското производство и цени биха могли да повлияят негативно на доходите на земеделските производители, което подтиква към размисъл дали прекалено рестриктивните препоръки относно консумацията на месо биха могли да навредят на селските икономики, без да доведат до значителни ползи за общественото здраве. Накрая, остава въпросът дали хранителните насоки отчитат адекватно загубите по цялата верига за доставки на храни, а не само на потребителско ниво. Може да е по-ефективно да се възприемат системни подходи за подобряване на цялостната ефективност на използването на храни, вместо да се фокусираме предимно върху намаляване на индивидуалното потребление.
Източник: Meatthefacts