Разяснение относно стратегията на ЕС за животновъдството и протеините
През юли Европейската комисия прие своята стратегия за животновъдството в ЕС, като същевременно представи план за действие относно протеините, целящ да подобри устойчивостта, стратегическата автономност и екологичната устойчивост на протеиновата система на ЕС. Взети заедно, тези документи очертават как Комисията възнамерява да засили устойчивостта на производството на храни, като същевременно се справя с предизвикателствата, свързани с околната среда, хуманното отношение към животните и веригите на доставки.
Основни моменти от плановете за действие на ЕС:
- Европейската комисия предлага промени в животновъдното производство, включително преминаване от отглеждане на свине в индивидуални клетки към системи с групово настаняване, като предложението се очаква до второто тримесечие на 2027 г.
- Комисията също така обмисля мерки за укрепване на устойчивостта на сектора, като например потенциална специализирана схема за управление на риска в рамките на Многогодишната финансова рамка за периода след 2027 г., обхващаща рискове, свързани с климата и болестите по животните.
- Планът за действие на ЕС относно протеините има за цел да увеличи дела на протеините от отглеждани в ЕС маслодайни и протеинови култури, използвани в фуражите, от 25,8% през 2025 г. на 35% до 2035 г.
Акцент върху продоволствената сигурност
Стратегията на ЕС за животновъдството е първата по рода си и определя дългосрочен план за действие, който да помогне на животновъдите да се справят с икономическите и екологичните предизвикателства, както и с тези, свързани с пазара.
Според оценките на Комисията животновъдството формира около 40% от добавената стойност в селското стопанство на ЕС и генерира годишен оборот от 400 милиарда евро в 4 милиона стопанства. Тя също така посочва намаляването на броя на животните като потенциален риск за сектора. Броят на говедата във Франция е намалял с 16% през последното десетилетие, докато броят на свинете в Германия е спаднал с 22%. Рентабилността се посочва като основно предизвикателство, като според оценки на Fi-Compass съществува недостиг на финансови инвестиции в размер на над 18 милиарда евро за животновъдния сектор. Други предизвикателства включват замърсяването с хранителни вещества в райони с висока концентрация на животновъдни обекти. Във връзка с териториалното разнообразие Комисията ще прикани държавите членки да използват Общата селскостопанска политика (ОСП) за намаляване на натоварването с хранителни вещества в тези райони, като същевременно разработят план за регионите, изложени на риск от изоставяне на земеделските земи.
Що се отнася до справедливостта спрямо производителите, както в рамките на ЕС, така и в контекста на глобалната конкуренция Комисията заявява, че намаляването на производството в ЕС и на вноса на продукти, произведени при по-ниски стандарти, не води непременно до намаляване на въздействието върху околната среда в световен мащаб. Следователно, тя счита поддържането на жизнеспособен сектор на животновъдството в ЕС за важно както за продоволствената сигурност, така и за устойчивостта.
Стратегията определя пет принципа: изграждане на устойчивост, укрепване на конкурентоспособността, подкрепа на устойчивостта, признаване на териториалното разнообразие на Европа и насърчаване на високите постижения в производствените системи. Стратегията поставя акцент върху приноса на сектора за продоволствената сигурност, селските икономики и устойчивостта на продоволствената система на ЕС. Комисията очертава редица действия за справяне с петте принципа, включително потенциална схема за управление на риска, обхващаща рисковете, свързани с климата и болестите по животните, хармонизиран метод за измерване на емисиите от добитък на ниво ферма и европейска схема за високи постижения, която да признае по-висококачественото производство в ЕС.
В по-широк план Комисията възнамерява да разгледа финансова подкрепа и преференциално кредитиране, за да помогне на производителите да инвестират в нови системи.
Фокус върху хуманното отношение към животните
Най-осезаемите предложения са свързани с хуманното отношение към животните. Комисията обяснява къде ползите от хуманното отношение се превръщат в измерими ползи за здравето, производителността или премийната цена, подобренията могат да доведат до подобрени икономически резултати, намален риск от заболявания и по-широка подкрепа. Комисията очертава предложения за преразглеждане на правилата за постепенно премахване на клетките и справяне с практическите показатели за хуманно отношение към кокошките носачки и бройлерите във фермите до края на 2026 г., включително еквивалентни изисквания за внос. Това ще бъде последвано от подобно предложение, обхващащо преминаването на свине от клетки към системи от заграждения до второто тримесечие на 2027 г.
Мащабът и разходите за тези промени ще зависят от окончателното законодателство. Комисията подготвя собствена оценка на въздействието, но цитира оценки на организации на земеделски производители, според които може да са необходими около 6,7 милиарда евро инвестиции, за да може секторът на свиневъдството в ЕС да премине от клетки. Тези оценки остават индикативни и ще зависят от сроковете за преход, евентуалните изключения и наличието на финансова подкрепа.
Изграждане на вътрешни доставки на протеини
Добитъкът в ЕС използва около 74 милиона тона протеинови фуражи всяка година. Около 26% се внасят, докато 74% от маслодайните семена и протеиновите култури с високо съдържание на протеини се внасят. Зависимостта е особено висока за соята, като 94% от соевия протеин се внася.
Комисията има за цел да увеличи дела на протеините от маслодайни семена и протеинови култури с произход от ЕС и използвани като фуражи от 25,8% през 2025 г. до 35% до 2035 г.
За да постигне тази цел, Комисията определя принципи, включително предоставяне на стимули за земеделските производители за насърчаване на производството на бобови растения и соя чрез инструменти на ОСП, укрепване на веригата за създаване на стойност на протеини в ЕС чрез финансиране на инфраструктура и договори, подобряване на интеграцията на пасищата и животновъдството, въвеждане на мерки от страна на търсенето (напр. етикетиране на произхода, кампании, обществени поръчки), напредък в научните изследвания и иновациите, както и координация на политиките чрез наблюдение на пазара и интеграция чрез план за национално и регионално партньорство (НРП).
Това би могло да създаде по-големи възможности за производителите на земеделски продукти в ЕС да отглеждат бобови култури и маслодайни семена, въпреки че Комисията признава, че протеиновите култури с по-високо съдържание на протеин обикновено дават по-ниски добиви от много от културите, които биха могли да заменят, ограничавайки въздействието върху баланса на суровия растителен протеин. Те обаче могат да осигурят по-широки агрономически ползи чрез фиксиране на азот, подобрено плодородие на почвата и намалени изисквания за торове.
Планът не се стреми към пълна самодостатъчност. ЕС ще продължи да внася протеини, като същевременно се стреми да диверсифицира източниците си. Украйна е определена като страна със значителен потенциал, като присъединяването към ЕС потенциално може да увеличи самодостатъчността на ЕС по отношение на растителния протеин от 76% на 86%.
Източник: По данни от ЕК