Поддържане нивото на консумация след отбиване
Отбиването на прасетата се осъществява в критичния момент на узряване на червото. Изключителните имунни стимули, предизвикани от стреса от отбиването в комбинация с малкото поемане на храна води до намален прираст. Различни стратегии след отбиването могат да увеличат консумацията и намалят заболеваемостта и смъртността. В това отношение важно значение има околната среда. Това включва температурата в помещението, лесен достъп до хранилката и разполагането на животните. За да се осъществи това по оптимален начин животновъдите трябва да познават поведението на животните и да реагират своевременно. Другите фактори, които влияят, са размерът на бокса, големината на групата, дизайна на хранилките и разположението на хранилките и поилките, както и съотношението между тях. Разположението на помещението за отбитите прасета също оказва влияние. Сортирането на групите по големината (телесна маса) на прасетата увеличава първоначалното поемане на храна като подпомага маломерните прасета и намалява агресията при големите (по – тежките) прасета.
Поемането на вода е най – много в първите 24 часа след отбиването. Добавянето във водата на електролити, плазмени глобулини и други съставки повишават прираста и намаляват заболеваемостта и смъртността в ранния период след отбиването. Съставянето на дажбата също има голямо значение. Малките прасета са чувствителни към вкуса, миризмата и структурата на храната. Храненето на по – комплексни дажби с високо ниво на лактоза, животинки протеин и други ингредиенти повишават прираста и ефективността на фуража, особено при по – слабите прасета. Гранулирането на фуража повишава ефективността и смилаемостта на фуража. Отбитите прасета предпочитат фураж, който е по – едро смлян (700 микрона). Те също така предпочитат гранули с по – голям диаметър. Мокрото хранене също увеличава консумацията, но то може да създаде проблеми, ако след това прасетата трябва да преминат към сухо хранене.