Парадоксът в хуманното отношение към животните: когато полагането на повече грижи за животните може да доведе до по-лоши резултати
Дали една нормативна уредба автоматично става по-благоприятна за животните само защото налага привидно по-добри условия? Не непременно. Истинската цел трябва да бъде проследяването на това какво реално се случва с животните, като същевременно се отчитат здравето, смъртността, биосигурността, икономическата устойчивост и последиците за пазара.
Хуманното отношение към животните ще бъде един от най-важните въпроси през следващия европейски законодателен цикъл. Европейската комисия започна преразглеждане на правилата относно хуманното отношение към селскостопанските животни и чрез новата стратегия на ЕС за животновъдството, представена на 7 юли 2026 г. , която очерта ясна пътна карта. До края на 2026 г. се очакват конкретни предложения за кокошки носачки и бройлери, а преразглеждането на правилата за свинете се предвижда за второто тримесечие на 2027 г. Обявените цели включват постепенно премахване на клетките за кокошки носачки, въвеждане на нови системи за отглеждане на свине и налагане на практически показатели за хуманно отношение на ниво ферма.
Ако науката покаже, че определени условия причиняват страдания, които могат да бъдат избегнати, нормативната уредба трябва да се промени. Науката обаче също така показва, че хуманното отношение към животните е сложен въпрос и промяната на един фактор може едновременно да повлияе на много други. Тук възниква така нареченият „парадокс в хуманното отношение към животните“: мярка, целяща подобряване на благосъстоянието, при определени условия може да доведе до непредвидени последици или дори да влоши някои показатели за здравето и хуманното отношение.
Промяната на системата не е достатъчна: трябва да наблюдаваме самите животни
Примерът с кокошките носачки е особено показателен. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) препоръчва кокошките носачки да се отглеждат в системи без клетки, осигуряващи рохкава постеля, обогатяване на средата и издигнати конструкции (като кацалки и платформи), които насърчават естественото поведение и движението. В същото време обаче EFSA подчертава колко е важно благосъстоянието да се оценява чрез конкретни показатели, като например смъртност, наличие на рани, увреждане на оперението и фрактури на гръдната кост. Това означава, че отглеждането „без клетки“ невинаги и автоматично означава „по-добро хуманно отношение“. Една система, която предоставя повече свобода на движение, може и да разкрива повече възможности за естествено поведение, но тя изисква също така подходящо управление, правилно организирано пространство, качествена постеля, достъп до храна и вода, контрол върху агресията и предотвратяване на наранявания.
Същото важи и за бройлерите. EFSA посочва, че намаляването на гъстотата на отглеждане е важен начин за подобряване на хуманното отношение към животните, като обръща внимание на негативните последици, свързани с високата гъстота, прекомерно бързия растеж, неподходящата постеля и проблемите с опорно-двигателния апарат. Същината на въпроса обаче е, че хуманното отношение не зависи от един-единствен показател. То обхваща възможността за движение и почивка, здравето, физическата цялост, поведението, качеството на средата и липсата на стрес. Показателен пример е и транспортът: скорошно проучване, проведено в Унгария, установява, че по-ниската гъстота на отглеждане на бройлери и съответно повечето пространство за всяка птица е свързана с повече наранявания и по-висока смъртност. Вероятната причина за това е засиленото движение и нестабилността по време на транспортирането. Следователно правилният въпрос не е просто „Коя система е по-естествена?“, а по-скоро: „При коя система и при какви условия на управление животните реално се чувстват по-добре?“
Повече пространство невинаги означава по-добри условия
Увеличаването на пространството, с което разполагат животните, може да стимулира движението и проявата на естествени поведенчески модели. В същото време обаче това може да промени социалната динамика, разпределението на животните, качеството на постелята, концентрацията на амоняк, управлението на тора, риска от наранявания, както и възможността на стопаните да наблюдават животните и да упражняват контрол върху тях. Така един наглед прост принцип може да предизвика верижна реакция от последствия.
Същото важи и за достъпа до външна среда. Използването на открити площи може да осигури на животните по-голямо поведенческо разнообразие и стимулираща среда. От друга страна, това може да увеличи излагането им на хищници, паразити, патогени и диви животни. Научната литература описва както ползите, така и рисковете, които трябва да се оценяват комплексно, а не поотделно.
Ярък пример в това отношение е птичият грип: контактът с диви птици представлява рисков фактор, което прави стриктните мерки за биосигурност в птицефермите още по-важни. EFSA продължава да подчертава необходимостта от строги мерки за предотвратяване на навлизането и разпространението на вируса в стопанствата. Това не означава, че отглеждането на открито е „по-лошо“. Означава единствено, че нито една отделна характеристика, разглеждана изолирано, не може автоматично да служи като гаранция за добро хуманно отношение към животните.
Когато подобряването на стандартите може да измести производството
Новите разпоредби за хуманно отношение към животните може да изискват от фермерите да инвестират, да наемат повече работна ръка и да поемат по-високи разходи за управление. Ако тези разходи не бъдат адекватно признати от пазара, някои ферми могат да намалят производството или да напуснат сектора, особено когато се конкурират с продукти от страни с различни стандарти. Тук възниква рискът от преместване на производството. Европейското търсене остава, но част от това търсене би могло потенциално да бъде задоволено чрез увеличен внос. В този случай по-високите стандарти в европейските ферми не биха подобрили непременно хуманното отношение към животните в цялата световна верига на доставки.
Поради тази причина новото законодателство трябва да оценява не само преките ефекти върху животните, но и икономическите и търговските последици от новите правила, балансирайки подобренията в хуманното отношение към животните с конкурентоспособността на европейското производство и насърчавайки по-високи стандарти и в международните вериги на доставки.
От „по-добра система“ към „животното, което всъщност е в по-добро положение“
Не става въпрос за избор между хуманно отношение към животните и конкурентоспособност, нито за поставяне под въпрос на необходимостта от подобряване на стандартите. Самата Европейска комисия се движи в тази посока, когато говори за „практически показатели за хуманно отношение към животните във фермата“. EFSA също така е идентифицирала няколко мерки, базирани на животни, за оценка на условията на хуманно отношение към животните на практика: смъртност, рани, увреждане на оперението, фрактури на килевите кости, дерматит на лапите и други параметри, които могат да бъдат директно наблюдавани при животните. Това представлява важна промяна в перспективата. Вместо да определяме предварително, че една система за отглеждане винаги е по-добра от друга, можем да се запитаме кои условия дават най-добри резултати, като вземем предвид видовете, генетиката, климата, размера на фермата, управлението и уменията на хората, работещи с животните.
Предстоящото преразглеждане на европейското законодателство за хуманно отношение към животните следователно представлява възможност за напредък, а не просто чрез въвеждане на нови забрани или нови изисквания. Истинската амбиция трябва да бъде изграждането на политика за хуманно отношение към животните, основана на резултатите, която измерва това, което наистина е важно за животните, и коригира нежеланите ефекти, когато се появят, защото хуманното отношение към животните не е състезание кой може да въведе най-строгото правило. Това е способността да се постигнат по-здрави животни, с по-малко стрес и по-малко наранявания, които са по-добре адаптирани към средата си. Въпросът тогава не трябва да бъде просто „Правим ли повече за животните?“ Подходът трябва да бъде по-взискателен: „Можем ли да докажем, че в резултат на нашите действия животните действително живеят по-добре?“ Тази разлика между намерение и резултат ще определи бъдещето на европейската политика за хуманно отношение към животните.
1. Гарантира ли по-строгото регулиране автоматично по-добро хуманно отношение към животните?
Не. Дадена разпоредба може да подобри един конкретен аспект на хуманното отношение, но същевременно да доведе до непредвидени последици за здравето, смъртността, нараняванията, биосигурността или други показатели. Ето защо е важно да се прави оценка на цялостното въздействие върху животните.
2. Защо показателите, свързани пряко със самите животни, са важни за оценката на хуманното отношение към тях?
Защото те позволяват пряко измерване на състоянието на животното чрез параметри като смъртност, наранявания, проблеми с опорно-двигателния апарат, фрактури, състояние на оперението и други показатели за здравето и поведението, вместо автоматично да се приема, че една конкретна система на отглеждане е по-добра от друга.
3. Какви непредвидени последици могат да имат новите разпоредби в областта на хуманното отношение към животните?
Промените в гъстотата на отглеждане, съоръженията или производствените системи могат да повлияят на здравето на животните, биосигурността, производствените разходи, продуктивността и конкурентоспособността на стопанствата. Ако европейското производство намалее, част от търсенето може да бъде задоволена чрез внос от държави с различни стандарти.
4. Как трябва да се развива европейското законодателство в областта на хуманното отношение към животните?
Законодателството следва все повече да се основава на научни доказателства и измерими показатели, като се оценяват не само характеристиките на системите за отглеждане, но преди всичко постигнатите резултати по отношение на здравето, безопасността, поведението и хуманното отношение към животните.
Източник: Meatthefacts