Междинна оценка на риска от разпространение на АЧС в България за първото полугодие на 2025 г.
Карта 1: Случаи на констатирани положителни диви свине в България за първото шестмесечие на 2025 г. (вляво) и 2024 г. (вдясно) (данни ADIS) ЦОРХВ публикува междинен доклад, в който става ясно, че за периода 01.01. – 30.06.2025 г. не са констатирани огнища на AЧС при домашни свине. През 2024 г. е обявено само едно огнище през март, като са засегнати 11 домашни свине в обл. Пловдив.
За разлика от домащните свине в системата ADIS за споменатия период, България е уведомила за 276 положителни за АЧС при диви свине (виж карта 1). В информационната система „Модул Лов“ на БАБХ фигурират 204 положителни проби, от 2 346 изследвани проби, което е приблизително 9%.
От тях има допълнителни данни само за 9 проби. Три от тях са дали и положителен резултат за антитела, две отрицателни и за четири не е имало възможност да се установи, тъй като пробите са от тръбна кост на намерени мъртви диви свине в различна фаза на разлагане. Останалите 6 проби са изолирани от кръв, като една от тях освен от кръв е изолирана и от орган.
За същия период през 2024 г. в България са констатирани 451 случаи (по данни в ADIS), което е почти два пъти по-голям брой. Както е видно на картата констатираните случаи и през двете години, независимо от броя им са ситуирани идентично. Най-силно засегната остава Южна България с областите Кърджали, Пловдив и Хасково.
Карта 2: Брой диви свине по области (данни Изпълнителна агенция по горите, към 20.06.2025 г.) По данни, предоставени от Изпълнителна агенция по горите, действителният брой на дивите свине по области в страната към 20.06.2025 г. възлиза на 64 840. В Регионална дирекция по горите (РДГ) Кърджали са преброени най-голям брой диви свине (карта 2). В нея попадат ДГС10 Ивайловград, ДГС Свиленград, ДГС Момчилград, ДГС Крумовград, ДГС Хасково, ДГС Маджарово, ДГС Ардино, ДГС Кирково, ДЛС11 Женда, ДЛС Тополовград. Следва РДГ София на чиято територия не са откривани положителни диви свине. На (карта 1) с констатираните положителни диви свине (положителни за антитела или заболяване) за първото шестмесечие на 2025 г. ясно се откроява, че заболяването не се наблюдава в Северозападен и Югозападен район на България. Необходимо е да се събере повече информация на какво може да се дължи това явление.
Заключения
Въздействието на АЧС върху отрасъл свиневъдство се отразява пряко върху популацията на свинете (домашни и диви), но и в социално-икономически аспект. На Балканския полуостров домашните свине са традиционно отглеждани и основен поминък за хората, живеещи извън градовете. С въведените регулации в страните членки на ЕС, които са част от справянето със заболяването голяма част от т. нар. „задни дворове“ преустановиха тази практика. На преден план останаха семейните ферми и в по-голяма част индустриалните ферми, отглеждащи свине с търговска цел, които трябва да спазват високи нива на биосигурност, за да предотвратят проникването на вируса в тях. Спазването на високи нива на биосигурност, независимо от размера на стопанството, остава една от превантивните мерки за недопускането на проникването на вируса на АЧС във фермата.
От изминалото шестмесечие на 2025 г. могат да се направят следните заключения:
● констатираните положителни случаи на диви свине в България са предимно в източната половина на страната;
● някои природни явления (напр. горски пожари) могат да предизвикат придвижване на диви свине от една област в друга, с което да допринесат за разпространение на вируса;
● в България се наблюдава спад в огнищата при домашни свине. За първото шестмесечие на 2025 г. няма възникнали огнища при домашни свине, а през миналата
година е констатирано само едно огнище;
● запазвайки тенденцията за отсъствието или единичните потвърдени огнища при домашни свине в България и относително високия процент на положителни случаи на АЧС при диви свине в България (по-голяма част от тях за наличието на антитела), рискът от проникване на вируса сред домашните свине се определя като НИСКО ниво (рядко, но може да възникне) към СРЕДНО ниво (възниква регулярно);
● все още няма налична одобрена ваксина за АЧС на територията на Европа.
Препоръки
● да се направят постъпки за промяна в нормативната база в насока наличието на антитела за заболяването АЧС да не се считат за положителни случаи на заболяването, което ще доведе до промяна в ограничителните зони в България, съответно и до отпадане на част от ограниченията при износ;
● необходимо е усилията за контрол на заболяването да продължат, за да не се допусне навлизане на вируса в свиневъдните стопанства;
● препоръчва се всички пътници да не носят, купуват, поръчват по интернет или да изпращат продукти от свинско месо – например прясно или замразено месо, сушени меса, колбаси, салами или пастет – от засегнатите части от Европа и други засегнати страни;
● граничният ветеринарномедицински контрол на багажа на пътниците следва да остане стриктен и да се изземват подобни продукти;
● да се спазва забраната за хранене на свине с кухненски отпадъци, хранителни отпадъци от кетъринг или продукти от свинско месо;
● фермерите, отглеждащи свине, следва да спазват мерките за биосигурност; Всички свиневъди, независимо дали са стопанства с търговска цел или не, трябва да останат бдителни и да се уверят, че посетителите или сезонните работници не са имали скорошен контакт със свине, свински продукти, помещения за свине, диви свине (включително ловни) или оборудване, свързано с такива дейности в засегнати региони в България, Европа или други засегнати части на света. Както при всяка система от мерки за биосигурност, тези мерки са толкова ефективни, колкото и хората, които ги прилагат, така че трябва да се осигури регулярно подходящо обучение.
● гражданите да сигнализират за открити болни и/или мъртви диви свине.
Пълният доклад на ЦОРХВ с анализ на разпространението на АЧС в Европа, може да намерите в прикачения файл.