Към устойчиво животновъдство: централната роля на животните в хранителните системи на бъдещето
Когато става въпрос за устойчивост, животновъдството често е в центъра на разгорещени дебати. От една страна, тo е критикуванo за потребление на прекомерни количества природни ресурси и отделяне на парникови газове; от друга страна, тo представлява незаменим източник на храна, доходи и култура.
Наскоро представените"Общи принципи и действия за устойчиво животновъдство" определят обща програма за устойчивост, като подчертават необходимостта от осигуряване на ползи за околната среда, поминъка на фермерите и продоволствената сигурност, като същевременно поставят фермерите в центъра на дискусиите. Този документ е разработен и одобрен от 10 международни организации, които заедно представляват голяма част от глобалната верига за създаване на стойност в животновъдството, обхващаща секторите на говеждото, млечните продукти, яйцата, фермерите, фуражите, здравето на животните, месото, птиците, преработката и вълната, и осигурява основа за сътрудничество с правителства, институции и партньори за ускоряване на трансформацията към устойчиво животновъдство.
Очертаните принципи предлагат балансирана перспектива, като подчертават, че устойчивостта не означава "по-малко животни на всяка цена" чрез безразборно намаляване на производството, а по-скоро "по-добре отглеждани животни", благодарение на иновациите, които намаляват въздействието върху околната среда, като същевременно укрепват социалната и икономическата роля на сектора.
Триизмерна устойчивост: Защо животните остават незаменими
Текстът подчертава една ключова идея: устойчивостта е балансиране на околната среда, икономиката и обществото. Намаляването на емисиите само по себе си не е достатъчно, ако в същото време милиони хора останат без храна или ако земеделските стопани не могат да си изкарват прехраната. Вместо това истинските решения за "тройна печалба" трябва едновременно да намалят екологичния отпечатък, да осигурят питателна и достъпна храна и да подкрепят поминъка на тези, които работят с животни.
Днес 1,3 милиарда души по света разчитат на животновъдството, което представлява приблизително 40% от световния БВП на селското стопанство. Месото, млякото и яйцата осигуряват 34% от световните протеини и основни микроелементи като витамин В12, желязо и цинк, които често липсват, особено при деца и уязвими групи от населението. Животинските храни осигуряват висококачествени протеини и жизненоважни хранителни вещества, които помагат в борбата с недохранването, подпомагайки по-добрия растеж, когнитивното развитие и академичните постижения при децата.
Животните също играят кръгова роля: 86% от фуражите за добитъка идва от материали, негодни за консумация за хората, като трева и селскостопански остатъци, и 30% от хранителни странични продукти, които иначе биха попаднали на сметищата. Тези ресурси се превръщат в храна за хората и връщат плодородието на почвите чрез оборски тор. Освен това те доставят съпътстващи продукти, които са ценни за други сектори, като кожи, вълна и мазнини за енергия или фуражи.
Здрави животни, по-здрава планета
Едно от най-силните послания се отнася до здравето на животните. Животните, които растат добре, са по-продуктивни, използват по-малко ресурси и създават по-малко замърсяване. Предотвратяването на заболяванията, инвестирането във ваксинация и осигуряването на ранна диагностика са ключови стъпки за намаляване на емисиите, като същевременно се укрепва продоволствената сигурност. И все пак днес само малка част от глобалните климатични фондове - само 0,01 до 0,02% - се отпускат за здравето на животните, което е поразително противоречие, като се има предвид огромното му въздействие както върху климата, така и върху хранителните системи. Документът призовава за обръщане на тази тенденция, като подчертава, че здравите животни водят до по-висока производителност и по-ниски емисии на единица произведена храна.
Животновъдният сектор на бъдещето ще разчита на генетика, прецизно хранене, цифрови технологии, иновативни фуражни формулировки и практики за хуманно отношение към животните. В много региони на света този напредък вече позволява да се произвежда повече храна, като се използва по-малко земя и генерира по-малко емисии, отколкото в миналото. Истинското предизвикателство се крие в това да направим тези иновации достъпни за дребните земеделски стопани и да насърчим съвместния обмен на знания.
Иновации и споделени знания: Фермерите в центъра
Принципите ясно посочват, че няма единен модел за устойчиво животновъдство. Малкия пастир в Африка, млечната ферма в Европа или голяма ферма за крави в Южна Америка са изправени пред много различни предизвикателства и възможности. Пътят напред трябва да бъде изграден на местно ниво, ръководен от гъвкави политики, които поставят общи цели, като същевременно позволяват персонализирани решения. Устойчивите подходи трябва да зачитат културното, икономическото и географското разнообразие, като признават, че всеки земеделски контекст е уникален. Политиките трябва да бъдат ориентирани към резултатите, а не към предписващи, позволяващи решения, които отговарят на местните реалности.
Документът завършва с просто, но важно послание: Усилията за подобряване на хранителните системи трябва да водят с подход, ориентиран към фермерите, който признава тяхната роля като основни стопани на земята, добитъка и екосистемите, пряко влияещи върху устойчивостта, продоволствената сигурност и поминъка. Без земеделски стопани устойчивостта не може да бъде постигната. Политиките и инициативите трябва да бъдат ориентирани към земеделските стопани, да признават техните умения, нужди и права и да ги включват активно в процесите на вземане на решения.
Източник: Meatthefacts