Как изкуственият интелект може да промени начина, по който свиневъдните ферми измерват успеха

Новите времена носят нови възможности. Благодарение на съвременните стратегии за управление вече са възможни различни ключови показатели за ефективност. Изкуственият интелект (ИИ) и събирането на данни позволяват извършването на анализи в реално време, вземането на решения и изготвянето на прогнози въз основа на обективна информация. Целите са по-интелигентно производство, намаляване на разходите, както и подобряване на здравето на животните и устойчивостта на стопанството.

Броят на отбитите прасета от една свиня майка годишно все още е ключов показател за ефективност, който е от съществено значение за свиневъдите. Той служи като критерий за това дали дадена ферма попада в топ 25% на най-добрите. Ако зависи от Туан Класенс, това скоро ще се промени.

Чрез своята иновативна технологична компания Arca Intelligence, бившият свиневъд проправя път за развитието на целия сектор. Той е разработил технология, която позволява по-добър мониторинг на отделните животни, по-прецизно третиране и вземане на бизнес решения въз основа на надеждни данни. Ключови елементи в тази разработка са автоматизацията, сензорните технологии, RFID системите, изкуственият интелект (ИИ) и анализът на данни.

Други ключови показатели за ефективност

Класенс отбелязва: „Вместо традиционния показател – брой отбити прасета от свиня-майка годишно, във фермите за свине майки ще придобият значение и други показатели. В крайна сметка, показателят „килограми произведено месо от свиня-майка годишно“ ще стане по-ценен от броя на отбитите прасета.“ Все пак е необходимо време, за да се утвърди смисълът на този нов показател. Стремежът към постигане на около 35 или повече отбити прасета от свиня майка годишно е напълно разбираем за свиневъдите, както и за консултантите и финансистите, тъй като за тях това се равнява на 3500 кг произведено месо от една свиня-майка годишно.

Берт де Йонг споделя своето мнение. Наскоро той се присъедини към Arca Intelligence, след като е натрупал 10-годишен опит като свиневъд и 20 години като специалист в свиневъдството и храненето на животните. Той казва: „Особено при затворените цикли на производство и интегрираните стопанства, фокусът ще се измести повече към крайния продукт и приходите. Нуждаем се от по-тясно сътрудничество между фермите за свине майки и стопанствата за угояване, така че показателят „килограми месо от свиня майка годишно“ да носи добавена стойност и за самите свиневъди, отглеждащи свине майки.“ Той допълва: „Стойността на ключовия показател за ефективност, свързан с подмяната на свине майки, който в момента е средно около 35–40%  ще се промени, ако се постави по-голям акцент върху качеството, а не върху количеството. Вместо селекцията да се основава на броя прасета, отбити от една свиня майка годишно, от по-голямо значение ще станат показатели, като прираста на цялото прасило и прогнозираното количество месо (в килограми), получено от една свиня майка за година. Коя свиня майка е по-добра: тази, която отбива 15 прасета с общо тегло на прасилото 130 кг, или онази, която отбива 18 прасета, но отново с общо тегло на котилото 130 кг? Анализът на наличните данни за теглото при раждане, при отбиване и при преместване на групата за угояване извършен чрез модели и алгоритми с изкуствен интелект може да помогне на свиневъдите при вземането на решение дали да бракуват дадена свиня майка, или да я оставят за следващо опрасване.“

Друг начин за регистриране на данни

Показателят за прираст на котилото в родилното отделение е от решаващо значение за ефективния растеж на животните по време на угояването. До този извод стига датският изследователски център SEGES. Работата с тези и други нови ключови показатели, както и анализът на данни в реално време, обаче изискват и различен подход към регистрирането на информацията. В основата стои индивидуалната идентификация на животните, придружена от данни за тяхното тегло и приложените ветеринарномедицински процедури. Един от възможните подходи е използването на RFID ушни марки в съчетание със системата на Arca Intelligence.

Проучване сред свиневъдите разкрива един съществен проблем. Класенс споделя: „Половината от предвидените процедури в свиневъдните стопанства или изобщо не се извършват, или се изпълняват неправилно. В по-големите ферми с много персонал често са наясно, че определени процедури се пропускат или се правят неправилно, но не успяват или успяват само частично да овладеят ситуацията. Във фермите от семеен тип пък често смятат, че всичко е наред, без реално да имат представа дали всички процедури са били изпълнени правилно.“

Неправилно изпълнение на процедурите

За да се изгради надежден имунитет, ваксинациите са ефективни само ако се използва правилният продукт, в подходящия момент и през правилните интервали. Често обаче процедурите се извършват неправилно или се прилагат твърде ниски дози, отбелязва Класенс. Той добавя: „Освен това, в проучване на MSD германски свиневъди посочват, че са убедени, че ваксинирането на нидерландските прасенца не се извършва по правилен начин. Защо нещата биха били по-различни, ако прасенцата останат в Нидерландия?“

Пример за това какво може да се обърка при третирането на прасенца е използването на неподходящ ваксинален препарат - например ваксиниране срещу парвовирус, вместо срещу *Mycoplasma hyopneumoniae*. Последствията несъмнено стават видими в помещението за угояване. Често се случва и прилагането на неправилно количество антибиотици, тъй като възрастта или теглото на животното не са преценени или изчислени правилно.

Освен това, въвеждането на данни в системата за управление понякога се пропуска или се извършва неправилно, което води до грешки в управлението на наличностите или до неправилно определяне на карантинния период преди предаване на животните. Проблеми възникват редовно и при ваксинирането на свине майки – било поради поръчване или използване на неподходяща ваксина, или поради отлагане на ваксинацията. Голямата натовареност или горещото време могат да бъдат основателни причини, но това крие риск ваксинациите изобщо да бъдат пропуснати.

Развитие в посока платформа за данни

Въз основа на практическия опит, натрупан в собствената си ферма за свине майки, Класенс поставя основите за индивидуално регистриране на ветеринарномедицинските третирания. Той разработва системата „Health Injector“ за индивидуално отчитане на третиранията при прасенцата, за което през 2022 г. получава награда за иновации в Нидерландия. Оттогава продуктовата гама на компанията се развива и прераства в платформа за данни, предназначена за свиневъдния сектор. Платформата подпомага стопаните в управлението на здравето на животните и устойчивостта на производството чрез анализ на данни. Тя вече обхваща много повече от простото регистриране на третиранията при прасенцата, както подсказва настоящото ѝ наименование.

При поставянето на инжекцията с желязо, стопаните определят и записват първоначалното тегло на всяко животно. В кланицата електронните ушни марки се сканират отново, което позволява данните от клането да бъдат свързани с конкретното животно. Възможно е също така да се извършват измервания на еднородни групи животни при настаняването им в помещенията за отглеждане на прасенца или за угояване. Класенс обяснява: „Алгоритми преобразуват тези данни в индивидуални стойности за теглото, като информацията вече може да се използва за прогнозиране на продуктивността по време на угояването.“

Нови разработки: „дигитален близнак“

Технологиите непрекъснато се развиват. Класенс е разработил „дигитален близнак“ за прасенца и свине за угояване. Това представлява дигитално копие на животното, което позволява симулиране и прогнозиране на различни сценарии въз основа както на данни в реално време, така и на исторически данни. „Дигиталният близнак“ включва информация като тегло при раждане, тегло при отбиване, употреба на антибиотици, състав на фуража и параметри на микроклимата.

Класенс отбелязва: „Основното предимство на изчисленията, извършвани от „дигиталния близнак“, е възможността за прогнозиране. Например, можете да предвидите какъв ще бъде темпът на растеж и колко свине за угояване ще бъдат готови за продаване в дългосрочен план. Това е огромно предимство за планирането на дейността както за свиневъдите, така и за кланиците и транспортните фирми.“ Той допълва: „Целта на тази технология е постигането на по-ниски разходи и оптимален растеж чрез по-добър подбор на фуражите, по-добри производствени резултати и по-добро хуманно отношение към животните чрез по-интелигентни настройки на микроклимата, по-здрави животни благодарение на по-задълбочен поглед върху употребата на антибиотици, както и по-висока ефективност и по-добра възвръщаемост в стопанството, постигнати чрез тези прогнози.“

Пример за ново знание, придобито чрез използването на технологията, е определянето на идеалната температура в края на периода на угояване. Класенс отбелязва: „Тя е около 20 °C, но често се настройва на твърде високи стойности. Правилните настройки на микроклимата водят до допълнителен прираст, което пряко се отразява върху приходите.“

Източник: Pigprogress