Изследване дава надежда за бъдеща ваксина срещу африканска чума по свинете
Според съобщение за пресата, публикувано от Института „Пирбрайт“, учените са придобили нови познания за вируса на африканската чума по свинете (ASFV) - смъртоносен патоген, който причинява големи загуби в световното свиневъдство и застрашава световната продоволствена сигурност.
В изследването, ръководено от Института „Пирбрайт“ и публикувано в mBio, се използва нова стратегия за повишаване на безопасността на модифицирана жива ваксина, като се намалява нейната устойчивост в кръвта, но се запазва способността ѝ да предизвиква силен защитен имунен отговор.
АЧС се среща в Субсахарска Африка повече от 100 години. През 2007 г. той се разпространява в Грузия в Кавказкия регион, поставяйки началото на пандемия, която оттогава до 2018 г. е достигнала Русия, части от Европа и Китай, както и почти всички азиатски страни, части от Океания и Карибския басейн.
Вирусът причинява заболяване, което често е с фатален край и е трудно за контролиране, отчасти поради липсата на ваксини.
Линда Диксън и д-р Ана Рейс Ръководител на групата и научен сътрудник по АЧС в Pirbright, си сътрудничат със Саймън Дейвис, Мрежата по имунология на Оксфордския университет, и Шинджи Икемизу, Факултет по науки за живота в Университета Кумамото в Япония.
Екипът се фокусира върху гена EP402R на ASFV, който кодира гликопротеина CD2v, намиращ се във външната обвивка на вируса. CD2v помага на вируса да се свързва с еритроцитите (червените кръвни клетки), като удължава устойчивостта на вируса и улеснява предаването.
Като използва комбинация от усъвършенствани техники за моделиране на протеинови структури и мутагенеза, екипът идентифицира специфични аминокиселини в CD2v, които медиират взаимодействието му с еритроцитите.
„В това изследване характеризирахме взаимодействието между ASFV CD2v протеина и еритроцитите“, казва Диксън.
„Взаимодействието играе ключова роля за устойчивостта на вируса в кръвта и може да помогне на вируса да се „скрие“ от имунната система на гостоприемника. Идентифицирахме аминокиселините във вирусния протеин, които медиират взаимодействието и използвахме тази информация, за да конструираме мутирал вирус, който вече не е в състояние да се свързва с еритроцитите, но все още експресира имуногенния протеин CD2v.“
Прасетата, имунизирани с модифицирания вирус, развиват силни антитела и клетъчни имунни реакции, проявяват леки клинични признаци и показват високи нива на защита срещу последващо предизвикателство с дивия тип ASFV.
„Нашето проучване представлява важна стъпка напред в разбирането ни за взаимодействието на ASFV с неговия гостоприемник. Насочването към способността на вируса да се задържа в кръвния поток, без да намалява защитния имунен отговор, предлага обещаващ подход за разработване на по-безопасни и по-ефективни модифицирани живи ваксини“, казва Диксън.
Сега изследователският екип се фокусира върху прилагането на същия подход към други щамове на вируса и върху изследването на протеините на гостоприемника, с които CD2v взаимодейства.
Източник: Thepigsite.com