Европа трябва да спре да разглежда животновъдството единствено през призмата на климата
Новата европейска стратегия за животновъдството бележи промяна в парадигмата. Не чрез отричане на въздействието на животновъдството върху околната среда, а чрез признаване, че стойността му за Европа не може да се измерва единствено в тонове CO₂-еквивалент.
В продължение на години европейският дебат за животновъдството се фокусираше главно върху въпроса „колко замърсява животновъдството?“. Но с първата стратегия на ЕС за животновъдството, представена на 7 юли 2026 г., Европейската комисия признава, че тази гледна точка не е достатъчна за определяне на бъдещето на сектора.
Животновъдството вече се разглежда като стратегически елемент от европейската хранителна система, свързан не само с устойчивостта, но и с продоволствената сигурност, стратегическата автономност, конкурентоспособността, заетостта, развитието на селските райони, биологичното разнообразие, ландшафтите, устойчивостта на системите и биоикономиката. Това повдига един по-широк и съзнателно провокативен въпрос: какво би загубила Европа, ако животновъдството бъде драстично намалено или изчезне от значителна част от територията ѝ? Това е съществен въпрос, ако искаме да подходим към устойчивостта по наистина всеобхватен начин.
От „колко емисии отделя?“ към „какво произвежда?“
Една земеделска система не може да бъде оценявана чрез един-единствен показател. Животновъдството произвежда не само месо, мляко, яйца и други храни с висока хранителна стойност, но и генерира икономическа стойност, работни места и функции с териториално значение, които не могат да бъдат сведени до баланс на емисиите. Данните на Комисията потвърждават неговото значение. Около 4 милиона стопанства, 7 милиона работни места и 400 милиарда евро годишен оборот, което представлява близо 40% от добавената стойност в европейското земеделие. През 2025 г. продуктите от животновъдството генерират и износ на стойност около 53 милиарда евро, при внос за 16 милиарда евро. Зад тези цифри стои сложна верига на стойността, включваща земеделски стопанства, преработка, производство на фуражи, ветеринарни услуги, транспорт, хранително-вкусова промишленост, научни изследвания и търговия, които подкрепят цели местни икономики. Поради тази причина намаляването на животновъдството би имало не само последици за производството, но би могло и да отслаби икономическата и социалната структура на много селски райони.
Животновъдството като инфраструктура за продоволствена сигурност
Един от най-значимите аспекти на новата европейска стратегия е свързан с продоволствената сигурност. Една устойчива хранителна система не може да разчита единствено на растениевъдството, тъй като животновъдството позволява превръщането на ресурси, които хората не могат да консумират директно, в храна. Според проучване, проведено от изследователи на ФАО (FAO) и публикувано в списание *Global Food Security*, около 86% от фуража, предназначен за добитъка, не е подходящ за човешка консумация, докато 57% от земята, използвана за паша, не е подходяща за отглеждане на култури. Поради тази причина твърдението, че животните просто „се конкурират с хората за храна“, е твърде опростено. Чрез фуража, страничните продукти и негодната за консумация от хора биомаса, добитъкът може да превърне иначе неизползваеми ресурси в храни с висока хранителна стойност. Следователно връзката между селскостопанските животни, фуража, почвата и земята трябва да се оценява за всеки отделен случай, като се вземат предвид характеристиките на различните производствени системи.
Ролята на животновъдството става особено важна в планински, хълмисти и маргинални райони, където отглеждането на зърнени или други култури може да бъде трудно или невъзможно, а пашата често е един от малкото начини за използване на земята за земеделски цели. Пашата играе роля и в управлението на ландшафта и опазването на определени местообитания, като в някои случаи помага за поддържането на открити тревни площи и пасища и ограничава разрастването на хранителната растителност.
Връзката с биологичното разнообразие и околната среда обаче зависи от правилното управление, интензивността на пашата и характеристиките на територията. Поради това е необходимо да се излезе извън рамките на дебата „животновъдство – да или не“ и да се потърси отговор на въпроса кой тип животновъдство е най-подходящ за всяка територия, с какви практики, гъстота на животните и цели, като същевременно се избягват политики, които ощетяват екстензивните системи, чиито функции по отношение на територията са трудни за заместване.
От оборския тор към кръговата биоикономика
Оборският тор е още един пример за това защо оценката на животновъдството единствено през призмата на емисиите е непълна. При правилно управление той може да върне азот, фосфор, калий и органична материя в почвата, като по този начин подпомага почвеното плодородие и намалява зависимостта от минерални торове. Европейската комисия насърчава оползотворяването на хранителни вещества и използването на торове, получени при преработката на оборски тор (като например RENURE), като част от подхода на кръговата икономика.
Тази перспектива поставя животновъдството в рамките на по-широката биоикономика, където оборският тор, биомасата и страничните продукти също могат да се използват за производство на енергия и други материали. По този начин животновъдството се превръща в неразделна част от взаимосвързана система, включваща селско стопанство, плодородие на почвата, производство на фуражи, енергетика, хранително-вкусова промишленост, заетост в селските райони и иновации. Следователно неговата стойност става напълно очевидна, когато се разглежда цялата агрохранителна система, а не само един отделен компонент.
Стратегическа автономност и зависимост от внос
Друг стратегически въпрос се отнася до зависимостта на Европа от селскостопански суровини извън ЕС, по-специално от източници на протеини, използвани в храните за животни. Според Комисията 74% от високопротеиновите маслодайни шротове и протеинови култури, използвани в ЕС се внасят. Отговорът не е да се намали животновъдството, а да се засили европейското производство на растителни протеини, да се диверсифицират източниците, да се развият местните доставки на фуражи и да се интегрира по-добре производството на култури и животновъдство, както е предвидено и в Плана за действие за протеините. Намаляването на европейското животновъдно производство, съпроводено с увеличен внос, би могло да измести производството и свързания с него натиск върху околната среда извън ЕС, без да доведе до истинска глобална полза за климата, като същевременно увеличи зависимостта на Европа от чуждестранни вериги за доставки.
Ако европейското животновъдство бъде драстично намалено, последствията ще се разпрострат далеч отвъд по-ниското производство на храни от животински произход. Работните места, икономическата стойност, селските общности, управлението на пасищата и хранителните вещества, както и способността за оползотворяване на биомасата и страничните продукти биха могли да бъдат засегнати. Ето защо Стратегията на ЕС за животновъдството насочва към различен подход, по-добро производство чрез иновации, цифровизация, генетика, по-ефективно хранене на животните, управление на хранителните вещества, адаптация към климата, европейски растителни протеини, кръгова икономика и подобрено хуманно отношение към животните. Следователно устойчивостта не може да се измерва единствено чрез емисиите.
Каква е основната промяна, въведена от Стратегията на ЕС за животновъдството?
Стратегията на ЕС за животновъдството надхвърля само климатичната оценка, като признава ролята на животновъдството в продоволствената сигурност, селските икономики, биоразнообразието, устойчивостта и стратегическата автономност.
Защо животновъдството е важно за европейската продоволствена сигурност?
Европейското животновъдство преобразува фураж, странични продукти и други ресурси, неподходящи за консумация от човека, в питателна храна, като същевременно използва пасища и земя, неподходящи за отглеждане на култури.
Как животновъдството допринася за кръговата биоикономика?
Животновъдството осигурява оборски тор и други странични продукти, които могат да върнат хранителните вещества в почвата, да намалят зависимостта от минерални торове и да подпомогнат прехода към по-кръгова европейска агрохранителна система.
Предвижда ли стратегията на ЕС намаляване на животновъдството?
Не. Тя е насочена към по-добро производство чрез иновации, повишена ефективност, използване на европейски растителни протеини, адаптиране към климатичните промени, принципите на кръговата икономика и по-високи стандарти за хуманно отношение към животните – а не просто към намаляване на обема на производството.
Източник: Meatthefacts