Дяволът се крие сред светците
В скорошна публикация на уебсайта Carni Sostenibili, професор Джузепе Пулина от Университета в Сасари, Италия, пише: „Препоръката на Европейския кодекс срещу рака за ограничаване на червеното и преработеното месо, представена като общо правило и дори придружена от предложения за фискална политика, изглежда идеологически и научно слаба.“
Ето и пълната статия:
Ето ни отново: перифразирайки добре позната италианска поговорка, бихме могли да кажем, че „дяволът се крие сред светците“. Точно такъв е случаят с новопубликувания Европейски кодекс срещу рака, 5-то издание от IARC, където сред 14-те насоки за превенция на рака, които са до голяма степен споделени и широко приети (светците), дяволът дебне в препоръката за „ограничаване на консумацията на червено месо и избягване на консумацията на преработено месо“, допълнително утежнена от предложението за увеличаване на данъците върху тези храни, които са от основно значение за нашето здраве.
Въпреки че тази препоръка е представена в предписателна и сбита форма, като по този начин приема статута на общо правило за поведение, адресирано до цялото население, нейната формулировка не успява да уточни нито степента на сигурност на основните научни доказателства, нито границите, в които може да се счита за обоснована.
Напълно осъзнавам, че темата е сложна и че изкушението да я отхвърлим като дежавю е силно. Ако обаче ни търпите, ще ви покажем отново това, което казваме от много години: че месото (независимо дали е червено или бяло, прясно или консервирано с подходящи техники) не само не е вредно, но всъщност е полезно за нашето здраве (и дори за нашето настроение, макар че това е друга история).
Фактът, че месото е полезно, е елементарна истина, основана на еволюционната биология, човешката физиология и науката за храненето. Човешките същества са еволюирали като всеядни, като храните от животински произход играят централна роля в развитието на мозъка, мускулатурата и метаболизма. Хранителната стойност на месото е висока по отношение на плътността на протеините, качеството на аминокиселините и бионаличността на основни микроелементи като хемово желязо, цинк, витамин B12 и други фактори, които е трудно да се заменят със същата ефективност чрез изключително растителни източници.
Защо месото се възприема толкова негативно в европейския дебат?
Уебсайтът Carni Sostenibili, заедно с литературата, публикувана през годините, предоставя широк спектър от задълбочени анализи, разглеждащи този ключов и неизбежен въпрос. Следователно е основателно да се запитаме как европейският обществен дебат е стигнал до наратив, който представя месото като храна, която трябва драстично да се ограничи или дори да се избягва напълно, особено когато подобни насоки са включени в документите за превенция на рака. Европейският кодекс срещу рака, повтаряме, призовава гражданите да „ограничат консумацията на червено месо и да избягват консумацията на преработено месо“, като по този начин внушават пряка и обобщена връзка между консумацията на месо и риска от рак. Тази формулировка обаче не отразява вярно действителното състояние на научните познания. Оценките, на които се основава, произтичат предимно от монографията на IARC, публикувана през 2018 г., и бяха повторени в документа на СЗО от 2023 г., без съществена актуализация на първичните доказателства. Следователно това са основите, които трябва да бъдат разгледани, а не лозунги.
Първият момент, който трябва да се изясни е, че няма обща връзка между консумацията на месо и „рака“, разбиран като единична, недиференцирана категория. Епидемиологичните доказателства, както са признати от самите международни агенции, се отнасят основно до колоректален карцином, докато за много други места на рак асоциациите липсват, не са последователни или не са статистически значими. Само това прави всяко обобщено публично послание неподходящо.
Връзката между консумацията на месо и риска от колоректален карцином не е статистически значима.
Вторият момент, който е още по-важен, е, че дори при колоректален карцином доказателствата далеч не са недвусмислени. Монографията на IARC от 2018 г., когато се чете в нейната цялост, а не чрез избрани откъси, съобщава за множество проспективни проучвания, в които връзката между консумацията на месо и риска от колоректален карцином не е статистически значима. В някои случаи точковите оценки са близки до едно; в други са дори под едно. В няколко проучвания асоциацията се появява при единия пол, но не и при другия. Това означава, че самият документ, на който се основава европейската препоръка, съдържа нулеви, противоречиви или взаимно несъвместими резултати, наред с абсолютно предписващо послание.
Друг елемент, който систематично се пренебрегва в публичната комуникация, се отнася до вида на докладвания риск. Оценките, използвани от СЗО и IARC, са изразени като относителни рискове. Увеличението на относителния риск, например с 18% за допълнителни 50 грама преработено месо на ден, не се превръща автоматично във висок абсолютен риск. Когато тази цифра е свързана с действителния базов риск в популацията, абсолютното увеличение е умерено. Разграничението между относителен риск и абсолютен риск не е технически детайл, а самата основа за оценка на пропорционалността на препоръките за обществено здраве.
САЩ срещу ЕС: различни политически преводи на научната несигурност
Към тази картина трябва да се добави допълнителен елемент, който често се пренебрегва в европейския дебат, но става ясен чрез международно сравнение. Новите хранителни насоки на САЩ, които обсъдихме по-рано и които се основават на систематичен преглед на най-новата литература, изрично признават липсата на преки експериментални доказателства, демонстриращи силна причинно-следствена връзка между консумацията на месо, включително преработено месо, и основните здравни последици. Поради тази причина Съединените щати не са приели изключващи или забранителни препоръки, а вместо това са избрали пропорционален подход, който дава приоритет на необработените или минимално преработените храни и поставя преработените меса в рамките на случайна консумация, без демонизиране.
Тази разлика не произтича от различна „наука“, а от различен политически превод на научната несигурност. Изправен пред слаби, хетерогенни наблюдателни доказателства, които са силно чувствителни към объркване, американският подход е избрал методологична предпазливост. Европейският подход, за разлика от това, е превърнал ограничените и често противоречиви епидемиологични сигнали в силни предписателни послания, стигайки дотам, че е подхранвал предложения за данъчно облагане на месото, които са символично сравними с тези, прилагани към тютюна.
Тук се появява истинската същност на проблема. Тютюнът няма хранителна стойност и е причинно-следствено и силно свързан с множество заболявания, като абсолютен риск (не относителен риск) е стотици пъти по-висок от този, който хипотетично се приписва на консумацията на месо. Месото, за разлика от това, е храна с висока хранителна плътност, неразделна част от човешката диета в продължение на стотици хиляди години, и връзката му с риска от рак не е доказана, а по-скоро остава спорна. Приравняването на двете не е научен избор, а идеологическа операция.
Да се твърди, че месото е полезно за здравето, не означава да се отрича сложността на храненето или да се твърди, че „повече месо винаги е по-добре“. Това означава да се признае, че няма солидни научни основания да се демонизира, да му се приписва силна причинно-следствена роля в рака или да се оправдават наказателни политики срещу него. Истинското предизвикателство пред общественото здраве не е да се елиминира хранителна ценност, а да се подобри цялостното качество на храненето, да се намали прекомерната консумация на ултрапреработени храни (а не консервирани храни като италианските сушени меса) и да се възстанови централното място на истинските храни, както от животински, така и от растителен произход, консумирани балансирано. На тази основа науката не оправдава забрани или морални кръстоносни походи. Тя оправдава по-скоро рационален, пропорционален и без идеология подход, който признава месото за ролята, която винаги е играло в биологичната и хранителната история на човечеството.
Източник: Meatthefacts