Антимикробните остатъци все още представляват риск за околната среда
Използването на антимикробни средства в ЕС е намаляло значително през последните години
Въпреки че употребата на антимикробни лекарства при селскостопански животни и в аквакултурите е намаляла през последните няколко години в Европа, продължаващото присъствие на антимикробни остатъци в околната среда крие рискове за екосистемите и човешкото здраве, според брифинг на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) публикуван по-рано този месец.
Разширеният мониторинг на антимикробни средства в европейски води може да помогне за по-добро разбиране на ефективността на действията за намаляване на употребата на антимикробни лекарства според брифинга на ЕАОС „Ветеринарните антимикробни средства в околната среда на Европа: перспектива за едно здраве“. Такъв мониторинг би могъл също да помогне за идентифициране на горещи точки на замърсяване и по-добра оценка на потенциалните въздействия върху хората, животните и околната среда.
Оценката разглежда конкретно употребата на антимикробни средства за животни, отглеждани за производство на храни, и тяхното въздействие върху околната среда. Тези лекарства обикновено се използват за предотвратяване или лечение на инфекции при добитъка и аквакултурите. Те могат също така да помогнат за лечение на заболявания при хора и домашни любимци, но употребата им може да има и отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
ЕС призна, че е необходимо да се намали ненужната употреба на антимикробни средства както при хора, така и при животни. Намаляването на употребата при селскостопански животни и в аквакултурите с 50% до 2030 г. въз основа на нивата от 2018 г. е изрично включено като цел в стратегията „от фермата до трапезата“ и плана за действие за нулево замърсяване. Добрата новина е, че употребата на антимикробни средства при животни, отглеждани за производство на храни (селскостопански животни и аквакултури), е намаляла с около 28% между 2018 г. и 2022 г. Държавите-членки на ЕС могат да постигнат целта за 2030 г., но те ще трябва да продължат да предприемат действия. В брифинга се отбелязва, че мерките за намаляване на употребата на антимикробни средства и необходимостта от тяхното използване на първо място, в съответствие с йерархията на нулево замърсяване са от съществено значение за предотвратяване на изпускането им в околната среда.
Предизвикателство за здравето и околната среда
Много антимикробни средства се поемат само частично от добитъка и остатъците попадат в околната среда, включително като част от оборски тор и утайки от отпадъчни води, които се разпръскват върху земеделските земи като тор. По същия начин антимикробните средства, давани на отглеждана риба, могат да попаднат във водните системи. Веднъж попаднали в почвата или водата, тези съединения могат да представляват риск за екосистемите, като променят микробните общности и засягат техните функции.
Наличието на антимикробни остатъци и антимикробно резистентни бактерии и гени в околната среда също може да допринесе за появата и разпространението на антимикробна резистентност (AMR). Смята се, че устойчивите на антимикробни средства инфекции причиняват над 35 000 човешки смъртни случая годишно в страните от Европейското икономическо пространство, според брифинга. Инфекциите, придобити в здравни заведения, понастоящем представляват по-голямата част от всички резистентни инфекции, но са необходими повече данни, за да се изследва приносът на употребата на антимикробни средства при животни, отглеждани за производство на храни. Въпреки това страните, които са намалили общото си потребление на антимикробни средства, наблюдават намаляване на резистентните бактерии.
Съществува значителна липса на информация и познания в цяла Европа за наличието на антимикробни остатъци и антимикробни резистентни бактерии и гени в околната среда, според брифинга на ЕАОС. Попълването на тези пропуски е необходимо за подобряване на оценката на риска от антимикробни ветеринарни лекарства, засилване на наблюдението и ранното предупреждение, както и идентифициране на най-ефективните решения за управление на рисковете, се казва в брифинга.
Подхода „Едно здраве“
Брифингът подчертава значението на справянето с рисковете, възникващи на границата между здравето на хората, животните и екосистемите, чрез подхода One Health, признавайки, че никоя дисциплина или сектор от обществото не може да смекчи тези рискове самостоятелно. Прилагането на този подход е от ключово значение, за да направят ЕС и неговите държави-членки по-добре подготвени за предотвратяване, прогнозиране, откриване и реагиране на заплахи за здравето, като същевременно намалява човешкия натиск върху околната среда.
По-специално, брифингът подкрепя по-широката работа на агенциите на ЕС по „Едно здраве“, както и участието на ЕАОС в работната група на ЕС между агенции „Едно здраве“, която включва Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), Европейската агенция по химикалите ( ECHA), Европейски орган за безопасност на храните (EFSA) и Европейската агенция по лекарствата (EMA).
Днес петте агенции на ЕС също публикуваха съвместна рамка за действие в подкрепа на прилагането на програмата One Health. Работната група ще работи по изпълнението на плана през следващите три години (2024-2026 г.), като се фокусира върху пет стратегически цели: стратегическа координация, координация на научните изследвания, изграждане на капацитет, комуникация и ангажиране на заинтересованите страни и съвместни междуведомствени дейности. Това ще гарантира, че научните съвети, предоставени от агенциите, са все по-интегрирани, че доказателствената база за One Health е по-силна.
Източник: www.thepigsite.com