Ползотворно и обещаващо изложение Smart Poultry & Pig World 2025 25.09.2025

Лефтер Лефтеров, председател на АСБ

Интервю с Лефтер Лефтеров, председател на Асоциацията на свиневъдите в България

Как оценявате провеждането на Smart Poultry & Pig World 2025, в което за първи път Асоциацията на свиневъдите в България беше съорганизатор?

Провеждането на международния форум Smart Poultry & Pig World 2025, който се състоя на 10 и 11 септември, беше оценено положително от представители на сектора, като ключов акцент беше поставен върху успешното включване на свиневъдството за първа година. Асоциацията на свиневъдите в България (АСБ) дебютира като съорганизатор, с което събитието разшири своя обхват и предостави специализирана платформа за един от най-важните отрасли в животновъдството.

Включването като съорганизатор трансформира досегашното изложение Smart Poultry World в по-мащабен и комплексен форум. Тази промяна беше посрещната с ентусиазъм от бранша, тъй като до този момент липсваше специализирано събитие, изцяло фокусирано върху предизвикателствата и иновациите в свиневъдството.

Участието изведе асоциацията на по-високо ниво – от страна, която само присъства, към институция с водеща роля и утвърди авторитета ѝ в национален и международен мащаб.

Форумът обедини фермери, производители на техника, компании за фуражи, ветеринарни експерти и институции, което отвори нови възможности за партньорства.

Дискусиите и лекциите отговориха на актуални предизвикателства – биосигурност, устойчивост, дигитализация и ефективност във фермите.

За първи път България се нареди сред държавите, които активно формират дневния ред на подобни форуми. Присъствието на международни изложители и лектори изведе събитието над локалното ниво.

Съчетанието на изложение и конференция създаде цялостно изживяване – обмен на знания и практическо представяне на технологии. Щандът на асоциацията привлече вниманието на посетители и медии, като това спомогна за установяване на нови контакти. Съорганизацията постави основа Асоциацията на свиневъдите в България да играе все по-активна роля в създаването на политики и пазарни решения и да утвърждава имиджа на България като страна, която търси иновации и устойчиво развитие в животновъдството.

Какви са приоритетите на Асоциацията на свиневъдите в България в момента?

Работим активно за по-тясно сътрудничество между фермите. Успяхме да защитим и своя марка, която вече ще започнем да налагаме на пазара. Тя е символ на българско производство и стои зад продукцията на над 35 малки семейни ферми, както и на някои по-големи стопанства. Част от нашите членове развиват затворен цикъл – от отглеждането на животните до продажбата в собствени магазини. Марката ще бъде гаранция за произхода и качеството на месото.

Друг наш приоритет е кооперирането на фермерите. Това е бъдещето на сектора, макар че у нас процесът върви трудно. Говорим за съвместни покупки на ветеринарномедицински материали, фуражи, зърно и други ресурси – така се постигат по-ниски цени. А обединени можем да се противопоставим и на нелоялната конкуренция, която за съжаление расте.

С какви трудности се сблъскахте през последните години?

Една от най-тежките беше чумата, която доведе до масово унищожаване на животни. Много инвеститори пострадаха, включително и аз. Това е тежък удар за бизнеса, но имаше и положителна страна – заменихме стадата с нови, здрави животни и днес почти не използваме антибиотици. Това е и европейска тенденция – да се изключи употребата на антибиотици в производството.

Предстоят и нови предизвикателства. Ако бъде наложена забрана за клетките, в които лежат свинете-майки, ще се наложат сериозни реконструкции на сградите. Това изисква огромни инвестиции и често води до намаляване на производството. Освен това решението, което уж защитава майките, крие риск за малките прасенца – в Европа има данни, че смъртността сред тях е по-висока, когато майката е свободна, защото често ги затиска.

В какво състояние е генетиката в сектора?

България отдавна използва чуждестранна генетика. Днес резултатите на различните линии са приблизително изравнени и основното предимство е здравният статус. У нас все още има възможност да се внасят животни със силен здравен потенциал, защото липсва голямо натоварване в свиневъдните райони. Това е ключово, тъй като много заболявания се предават по въздушен или контактен път.

Разкажете за вашето стопанство.

Имам три ферми. Първата е с около 1500 свине-майки и затворен цикъл – от земеделие и производство на фуражи до угояване и реализация. Втората е насочена към продажба на разплодни прасенца, включително за експорт в Румъния. Третата е специализирана само за угояване. Основната ни идея е да разширяваме производството, защото България покрива едва 30% от потреблението си със собствено свинско месо.

Какви са проблемите с фуражите и водата?

Цената на фуражите зависи от суровините. В момента зърното и соята са сравнително евтини, така че ситуацията е по-благоприятна. Но водата е сериозен проблем. Подпочвените води спадат и много фермери изпитват трудности с кладенците. Свиневъдството изисква огромни количества вода – за пиене, охлаждане и почистване. Това вече е стратегически въпрос, който трябва да се решава на национално и дори на европейско ниво.

Липсата на работна ръка може ли да се компенсира с автоматизация?

Отчасти. Автоматизацията улеснява много процеси, но при свинете-майки все още са нужни специализирани кадри. А секторът не е атрактивен за младите хора. Опитваме се да ги привлечем чрез по-висока ефективност и по-добро заплащане, но това е трудно.

На каква подкрепа от държавата разчитате?

Можем да кандидатстваме по различни европейски програми за повишаване на ефективността. Получаваме и субсидии за хуманно отношение към животните. Но проблемът е, че колегите в други европейски страни често получават повече, а пазарът е отворен. Така у нас влизат субсидирани продукти отвън, което ни прави неконкурентоспособни.

Как оценявате пазара и цените?

В момента цената на свинското месо в България е дори по-ниска от тази в Европа. Очаквам до края на годината леко покачване, но не в голям мащаб.

Източник: Agro.bg