Кирил Вътев: Ако не направим кланици, няма да вдигнем поголовието в животновъдството 30.04.2025

„Ако не направим кланици, няма са вдигнем поголовието в животновъдството. Ние имаме над 100 кланици, но те не продават месо, те продават кланични трупове. Свежо българско месо продават само магазините, които имат собствени транжорни. Освен това с тази производителност, която имаме – 120-140 прасета на ден, рядко 600 прасета при най-големите, на ден за една кланица. Кланиците от Сърбия нататък колят по 600 животни на час. Каква е нашата производителност, какви са нашите разходи на килограм, какви са там на килограм?“, зададе пред Агри.БГ един от най-важните въпроси за свиневъдите бившият министър на земеделието и представител на месопреработвателния бранш Кирил Вътев по време на среща на свиневъдите в Стара Загора.

По време на международен форум стана ясно, че българските свиневъди задоволяват едва около 30% от българския пазар вместо досегашните 40%.

По думите на Кирил Вътев за да се свали цената на свинското месо у нас, кланиците трябва да използват всички резерви, които им предоставя работата.

„Големи кланици, които да продават месо, с транжорни, трябва да усвояват кръвта. От говеждата кръв може да става биотор, но от свинската кръв се вади протеин, хемоглобин, кръвна плазма и др. Всичко това отива във фармацията и това са безценни продукти. Какво правим със стомашно-чревното съдържание? При преживни животни стомашно-чревното съдържание е най-ценната храна, тъй като е обогатена с ензими. От червата стават естествени обвивки и други продукти, а ние ги изхвърляме. Какво правим с четината от свинете при парене и перушината при птиците? И тях ги изхвърляме, а това е безценна суровина за фосфорен тор. Има много резерви, които могат да бъдат усвоени и да падне цената на месото“, коментира Вътев.

Според него животновъдните ферми трябва да се кооперират и да си направят мощна кланица, която да предлага месо, а не кланични трупове.

„Преработвателите имат нужда от месо. Животновъдите имат нужда да продават продукцията си с по-висока добавена стойност. По-високата добавена стойност е месото, а не живото животно. Икономическият интерес трябва да бъде осъзнат от тях и те да се мобилизират и да създадат солидна кланица, да си направят графиците кой кога какво предоставя, да си планират производството и да им е гарантирана предвидимостта“, намира решението Кирил Вътев.

Източник: Agri.bg