• Начало

• Устав
• Членове

• За нас
  • Управителен съвет
  • Устав и правилници
  • Развъдна програма на АСБ 2021-2031
  • Общо събрание
  • Законодателство

  
• Новини и публикации
• Членство
  • Членове на Асоцията
  • Стани член

  
• Обучение и семинари
• Блог
• Партньори
• Контакт

Анализ на свиневъдството в България - USDA 26.09.2024

Българското животновъдство отбелязва силен ръст на производството през 2024 г., след увеличението на броя на свинете и броя на говедата за търговски цели през 2023 г. Очаква се този ръст да продължи през останалата част от годината и през следващата година. За свинското месо благоприятната епизоотична ситуация, заедно с продължаващата консолидация на фермите, преминаването от производство в задните дворове и по-високите инвестиции са от полза за индустрията. Това доведе до двуцифрен ръст на свинете и увеличен износ на живи свине, както и ръст на местното предлагане на свинско месо през 2024 г. Свинското месо остава най-предпочитаното месо и потреблението достигна нов рекорд, подкрепено от по-високия внос. 

Резюме

Българската животновъдна индустрия продължава да претърпява драматични промени, като перспективите за индустрията са оптимистични за 2024 г. и 2025 г.  Делът на търговските свинеферми достигна почти 100 процента. Животновъдните ферми се разшириха и средният размер (измерен чрез животни, отглеждани във ферма) нарасна. В същото време броят на стопанствата, особено дребните стопани, се сви драстично, заедно с животните, отглеждани в тези видове ферми. Това се дължи на трудностите, пред които са изправени дребните фермери при справянето с нарастващите производствени разходи, стандартите за биосигурност, климатичните предизвикателства и изискванията на пазара. Инвестициите и разширяването на търговските операции заедно с повече усилия за по-висока биосигурност и подобрена генетика на животните бяха наблюдавани през 2023 г. и 2024 г. Епизоотичната ситуация също беше благоприятна, без огнища на значими заболявания, въпреки че рискът от африканска чума по свинете (АЧС) остава на високо ниво поради продължаващите случаи при диви свине в България и огнища при диви и домашни свине в близките страни в Балканския регион.

Производството на свинско месо през 2023 г. беше отрицателно повлияно от няколко фактора, включително по-нисък брой свине в началото на годината и голям брой износ на живи прасенца за засегната от АЧС Румъния, което от своя страна намали броя на закланите животни в България. Производството на свинско месо е намаляло с 6,2 процента спрямо 2022 г., но свиневъдната промишленост възстанови запасите си през 2023 г. и завърши годината с двуцифрен ръст на броя на свинете и свинете майки. В резултат на това производството на свинско месо се увеличава през 2024 г., заедно с нарастващото потребление, което отваря вратата за продължаващ растеж както през 2024 г., така и през 2025 г.

Свинското месо продължава да бъде най-широко произвежданото и консумирано червено месо в България.

С по-ниското производство на говеждо и свинско месо през 2023 г. общото производство на животински протеин (свинско, говеждо и птиче месо) през 2023 г. е намаляло с 3,5 процента, докато потреблението се е увеличило с 2,5 процента (графика 3). Птичето месо представлява най-висок дял от производството на месо през 2023 г., 56 процента, следвано от свинско месо с 37 процента и говеждо месо със седем процента (графика 1). Свинското месо представлява най-голям дял от консумацията - 53%, следвано от птиче месо - 42% и говеждо - 5% (графика 2). Както свинското, така и птичето месо увеличават дела си в потреблението, докато домашните птици също увеличават дела си в производството.

През първите четири месеца на 2024 г., за разлика от 2023 г., клането на говеждо и свинско месо се е увеличило, а перспективите са за по-високи вътрешни доставки на червено месо. По-силното потребителско търсене, водено от нарастващите доходи, контролираната инфлация и по-добрия туристически сезон, се очаква да доведе и до по-високо потребление. Въпреки по-високото вътрешно производство, вносът на свинско и говеждо месо все още се очаква да има малък ръст поради това, че местното производство продължава да изостава от растежа на търсенето. Очаква се тези тенденции да преобладават и през 2025 г.

Забележка: Пазарните години за едър рогат добитък/говеждо месо и за свине/свинско месо са календарните години.

Графики 1 и 2: Общо производство и потребление на месо, 2023 г

Графика 3: Обща консумация на животински протеин/месо

Графика 7: Брой свине и свине майки, 2010-2023 г

Брой свине и свинеферми

Производството на свинско месо продължава да увеличава броя на животните, което е свързано с разширяването на частните инвестиции и липсата на огнища на АЧС. Свинефермите продължиха да полагат значителни усилия за поддържане на високи стандарти за биосигурност поради броя на огнищата на АЧС в Европа и в региона.

През 2023 г. броят на свинете е нараснал с 20,4 процента, а броят на свинете за разплод се е увеличил с 33 процента (таблици 4 и 5 под статията). Броят на свинефермите обаче е с 18,2% по-нисък от 2022 г. поради продължаващата консолидация и комерсиализация (Таблица 5 под статията), което доведе до 73% ръст на средния брой прасета на ферма до 805 животни. Днес търговското производство на свине е доминирано от 65 големи, вертикално интегрирани оператора.
Поради повишените изисквания за биосигурност, малките ферми за лични нужди/заден двор продължават да намаляват. Дребните стопани с 1-2 свине майки са свидетели на най-голям спад от 38,9 процента, докато тези с 3-9 свине майки са намалили животните с 25 процента (Таблица 4 под статията). В същото време броят на по-големите ферми с 50-200 свине майки е нараснал с 4,0 процента и е разширил броя си с 22,7 процента. Броят на най-големите ферми с повече от 200 свине майки беше стабилен, но тези ферми разшириха капацитета си и увеличиха животните си с 34,8 процента. Средният брой свине-майки на ферма се е увеличил с 87 процента до 270 глави през 2023 г., а 95 процента от всички свине-майки са отгледани във ферми с повече от 200 свине-майки.

Графика 8: Търговско производство и производство на свинско месо в задния двор, 2007-2023 г

Производство на свинско месо

През 2023 г. производството на свинско месо е намаляло с 6,2 процента до около 80 000 MT, тъй като пикът, достигнат през предходната година, е намалил запасите и е причинил спад в броя на закланите животни през 2023 г. (Таблица 7 под статията). Основната причина за по-ниското производство на свинско месо е по-силният износ на живи прасенца, който според съобщенията се е плащал по-добре на избрани износители с логистична позиция в сравнение с отглеждането на прасета за клане.

След години на постепенна комерсиализация и растеж, през 2023 г. търговското клане най-накрая достигна 99 процента от общото производство на свинско месо със само 1000 MT свинско месо от производители в заден двор. Броят на закланите свине и производството на свинско месо обаче намаляват съответно с 3,9% и 4,1% поради ръста на износа на прасенца.

Клането в двора намаля рязко с 52 процента по-малко заклани животни и 65 процента по-малко производство на свинско месо в сравнение с 2022 г. (Таблица 6 под статията). Производството на свинско месо от производителите в задните дворове скочи през 2022 г., тъй като инфлацията и високите цени на фуража, енергията и разходите за труд принудиха фермерите да заколят много от животните си.

Въпреки това през 2023 г. производствените разходи намаляха поради по-ниските разходи за фураж/енергия, което позволи на дребните стопани да отглеждат животните си. Средното тегло при клане във ферми в задния двор през 2023 г. е 57,9 kg, значително под това на търговските ферми (68,0 kg), което показва предизвикателствата, пред които дребните фермери трябва да се справят с регулаторните и пазарните предизвикателства, както и с по-високите изисквания за безопасност и биосигурност (Таблица 6 под статията, Графика 8).

В момента в България има 89 малки и средни кланици, от които 62 колят и свине, а 24 само свине.

Графика 9. Консумация на месо на глава от населението, 2007-2023 г

През 2024 г. данните за януари-април показват, че търговското клане и производството на свинско месо са се увеличили съответно с 9,1 процента и с 11,9 процента спрямо същия период на 2023 г. По-високите начални запаси, силното потребителско търсене и благоприятните цени насърчиха по-доброто предлагане на свинско месо. Средното тегло при клане също е нараснало от 68 кг/глава през 2023 г. на 69,9 кг/глава. Епизоотичната обстановка до момента остава благоприятна. Понастоящем FAS/София изчислява, че вътрешното предлагане на свинско месо през 2024 г. има потенциал да нарасне до около 88 000 MT, или с 10 процента спрямо 2023 г.

Според доклади на индустрията и ЕС към 8 юли 2024 г. средната българска цена за кланичен труп клас Е е била 253,68 евро/100 кг, с 18% по-висока от средната цена за ЕС от 215,39 евро/100 кг. Между юли 2023 г. и юли 2024 г. българската цена е намаляла със 7,4 на сто, докато средната за ЕС е намаляла много повече - с 14 на сто. Тези повишени цени отразяват дефицита на местните запаси от свинско месо и силното потребителско търсене, което подпомогна по-бързото възстановяване и растеж на индустрията.

Източници от индустрията за свинско месо показват, че настоящите маржове осигуряват достатъчно стимули за местните производители да увеличат още повече производството на свинско месо през 2024 г., ако износът на живи свине към засегнатата от АЧС Румъния бъде намален и тези животни вместо това останат в България за клане. Някои износители на живи свине (главно прасенца за угояване) са загрижени, че тази търговия може да ги изложи на по-висок риск от АЧС поради използването на транспортни средства от ферми в България до ферми в Румъния. От друга страна, ако тези прасенца останат за клане, това може да създаде пречка в операциите за клане. Въпреки че България разполага с достатъчно кланици, по-нататъшните стъпки във веригата на доставки, като операциите за разфасовки на свинско месо, са ограничени поради липса на специализирана работна ръка и оборудване. Всяко бързо увеличаване на местното предлагане на свинско месо може също да има отрицателно въздействие върху маржовете на свинското месо. Ето защо свиневъдството в момента се опитва да намери добър баланс между потенциалния растеж на износа на живи свине и/или увеличаването на местното предлагане на свинско месо.

Консумация на свинско месо

През последните десет години потреблението на българско свинско месо непрекъснато нараства. Свинското месо е най-предпочитаното месо за местните потребители. От общата кошница за производство и потребление на животински протеин за 2023 г., свинското месо представлява съответно 37 процента и 53 процента. Вътрешното предлагане не е достатъчно, за да отговори на търсенето, което създава възможности за внос, докато дефицитният пазар позволява на местните доставчици да се възползват от благоприятни маржове/цени.

Според официалните данни потреблението на свинско месо на глава от населението през 2021-2023 г. (без потреблението в обектите на хранително-вкусовата промишленост) е стабилно на 12,2 kg (графика 9). Въпреки това, когато се включат хранителните услуги и институционалното потребление, общото потребление на свинско месо е много по-високо. Според данните на МЗХ за предлагане/търсене на свинско месо (Таблица 7 под статията), потреблението през 2023 г. се е увеличило с 2,7 процента до нов рекорд от около 240 000 MT. Въпреки намаленото местно предлагане, силното търсене доведе вноса до още един рекорд от 169 000 MT, 6,6 процента повече от 2022 г. (включително преработени месни продукти). Това представлява 70 процента от потреблението на българско свинско месо през 2023 г., в сравнение с 30 процента от местното производство.

 

FAS/София очаква, че през 2024 г. потреблението ще продължи да расте, подкрепено от подобрения туристически и туристически сезон. Очаква се по-голямото местно предлагане да доведе до по-малко увеличение на вноса в сравнение с предходните години. Данните за търговията за януари-април 2024 г. показват, че вносът на свинско месо (обем) нараства с 11 процента. Очакванията са потреблението за 2024 г. да достигне или надхвърли 243 000 MT. Перспективите за 2025 г. остават много добри, като се очаква малък растеж, както за местното предлагане, така и за потреблението на свинско месо.

Търговия със свине и свинско месо

Живи свине: Внесените живи свине се използват главно като животни за разплод и понякога като свине за угояване. Българският внос на свине майки за разплод беше висок след кризата с АЧС през 2019/2020 г. поради усилията на индустрията за повторно заселване на фермите, но оттогава е намалял. Повечето свине за разплод се доставят от Нидерландия и Германия. През 2023 г. вносът е намалял до 16 000 глави, което е 36 процента спад от 2022 г. През първите четири месеца на 2024 г. вносът е намалял с още 38 процента до 2 000 глави.

Износът беше забранен до 2021 г. след избухването на АЧС през 2019 г., но търговията беше открита през 2022 г. В резултат на това през 2023 г. страната изнесе рекордно голям брой прасета за угояване (78 000 глави), според съобщенията, за Румъния, която страда от огнища на АЧС. Тази търговия продължи през 2024 г. и през първите четири месеца износът се увеличи с 278 процента до 36 000 глави, всички за Румъния. Източници от индустрията съобщават, че тази търговия вероятно ще продължи през цялата година.

Свинско месо: България е нетен вносител на свинско месо, като вносът задоволява 70 процента от вътрешното потребление. През 2023 г. данните показват внос от 161 500 МТ през 2023 г., четири процента по-малко от 2022 г. Въпреки това, според данните на МЗХ, когато се включат преработените продукти от свинско месо, този внос нараства до 169 000 MT и надвишава търговията от 2022 г. с 6,6 процента. Основни доставчици на свинско месо са Испания, Германия и Франция. Силното потребителско търсене стимулира вноса. През януари-април 2024 г. вносът се е увеличил допълнително с 11 процента, най-вече от Испания. FAS/София очаква през 2024 г. вносът на свинско да нарасне с около три процента.
Износът на свинско месо (главно преработени продукти) обикновено е малък. През 2023 г. износът е бил 9 273 МТ, с 13 процента по-малко от 2022 г. Гърция е основният пазар за износ на България, с малки количества и за Румъния. Износът за януари-април 2024 г. продължава да намалява (с 6,2 на сто) поради по-добрите местни продажби.

Аграрна и търговска политика за животновъдния и производствения сектор

Здраве на животните: Като цяло състоянието на здравето на животните остава благоприятно. През 2023 г. и досега през 2024 г. не са регистрирани огнища на АЧС при домашни свине/ферми. Както през 2023 г., така и през 2024 г. обаче има случаи при диви свине. 

Вътрешна подкрепа: През 2024 г. производителите на свинско месо получиха субсидии за доброволни стандарти за хуманно отношение към животните за 42 милиона лева (21 милиона евро). Бюджетът на тази програма за периода 2024-2029 г. е 250 милиона лева (128 милиона евро). Подпомагането се отпуска за въвеждане и поддържане в продължение на най-малко пет години на три основни изисквания за хуманно отношение към животните: обезпечена площ за животно най-малко с 10 на сто над стандарта на ЕС; осигуряване на изкуствена светлина най-малко 11 часа на 24 часа; и използване на фураж, съдържащ не повече от 2,5 mg/kg деоксиниваленол.

Продукти със защитен произход: България има един преработен месен продукт, регистриран като защитено географско указание. Седем продукта са регистрирани като гарантиран традиционен специалитет към юли 2024 г.

Таблица 4: Ферми за свине майки към ноември 2023 г

Таблица 5: Свинеферми към ноември 2023 г

Таблица 6: Клане на свине, търговски сектор и ферми в задния двор, 2023 г

Източник: USDA България