Защо украинските фермери трябва да започнат да се ангажират с политиките на ЕС сега
С приближаването на Украйна към Европейския съюз, селскостопанският ѝ сектор все още е изключен от ключови разговори за бъдещето на европейската селскостопанска политика, а украинските фермери все още не участват пълноценно в тези разговори.
След серия от срещи в Брюксел с представители на Европейския парламент и Европейската комисия, включително Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет на Европейската комисия и водещи асоциации на земеделски производители в Италия и Франция, ние видяхме тази празнина от първа ръка.
Място на масата, което все още е празно
Мнозина в ЕС познават Украйна като „житницата“ на Европа. Но този образ често се свежда до опростени – и понякога вредни – предположения: че по-голямата част от украинската земеделска земя се контролира от олигарси, че украинските продукти заливат пазара на ЕС и че следвоенна Украйна ще се превърне в магнит за субсидии по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Това, което те не знаят, е, че селскостопанският сектор на Украйна е разнообразен. Че средните и семейните предприятия са гръбнакът на селското стопанство в Украйна, представлявайки около 80% от селскостопанските предприятия, а само около 20% от всички селскостопански производители са компании с над 10 хиляди хектара обработваема земя. Че десетки хиляди ферми работят в изключително трудни условия на война, когато шахети и ракети летят по стопанствата им, а нивите често се минират непосредствено преди сеитба. И че повечето украински фермери се интересуват повече от предвидима регулация, отколкото от субсидии.
Тази липса на знания създава плодородна почва за политически наративи, които настройват фермерите от ЕС срещу Украйна. С намаляващия бюджет на ОСП, европейските фермери са разбираемо разтревожени. По-лесно е да обвиним Украйна, войната или Брюксел, отколкото да се изправим пред по-дълбоките структурни проблеми – нарастващи разходи, нестабилни пазари и неясно глобално позициониране, докато САЩ преразглеждат своите търговски и субсидийни стратегии.
Какво чухме в Брюксел
На последните ни срещи с политически експерти и асоциации на земеделските производители, ни беше казано директно: „Ако Украйна влезе в ЕС, какво ни остава в ОСП?“ В началото се усещаше като конфронтация. Но след като започнахме да обясняваме, че украинските фермери са по-фокусирани върху регулаторния достъп, отколкото върху това да вземат парче от пая на ОСП, разговорът се промени. Някои италиански фермери, както научихме, дори биха предпочели възможности за износ пред директни субсидии. Предположението, че ОСП е единствената игра в града, започна да се пропуква.
По подобен начин, в разговора ни с френски колеги, опасенията бяха по-специфични за продуктите: птиче месо, захар и някои зърнени култури бяха маркирани като чувствителен внос. Но отново, диалогът промени нещата. След като стана ясно, че украинските производители не търсят преки пътища, а по-скоро справедливо третиране съгласно правилата на ЕС, тонът се смекчи.
Защо трябва да действаме сега
Ангажираността с политиките на ЕС не може да чака достъп. Украинските фермери трябва да започнат сега:
- За да обясним кои сме ние: не олигарси, а независими производители.
- За да покажем от какво се нуждаем: не подаяния, а яснота и справедливост.
- Да се намери общ език: защото фермерите от ЕС също се чувстват изоставени – от пазарите, от политиката, от геополитиката.
ОСП е под натиск и неизбежно ще се промени. Ако Украйна не е част от този дебат сега, рискуваме да бъдем изключени от решения, които ще оформят бъдещето ни в продължение на десетилетия.
Фермер-фермер: От конкуриращи се наративи до споделени интереси
Ето защо диалогът между фермерите е толкова силен. Това прорязва бюрокрацията и пропагандата. Това затруднява свеждането на която и да е от страните до заплаха или стереотип. Това отваря пространство за съюзи – не само за защита на националните интереси, но и за настояване за по-интелигентна, по-готова за бъдещето ОСП, която работи за всички.
Имаме нужда от повече от тези разговори. На Конференцията за възстановяване на Украйна в Рим този юли не бива да говорим само с правителства и донори. Трябва да разговаряме помежду си – фермери, кооперативи, преработватели – защото в крайна сметка на карта е поставено нашето препитание.
Войната в Украйна промени много неща. Но това също така разкри, че храната е геополитическа, фермерите са стратегически играчи и диалогът – а не разделението – е най-добрият ни инструмент за навигиране в бъдещето.
Източник: Thepigsite