Субсидираме ли масово животновъдството в Европа?
Някои групи по интереси смятат, че не само производството на месо и мляко е масово субсидирано, но и индиректно животновъдният сектор е масово субсидиран чрез сумите, получавани от производителите на култури, знаейки, че тези култури ще бъдат използвани за изхранване на животните. Първо, животновъдният сектор не получава директни субсидии за кг произведено месо. Секторът получава субсидии само индиректно чрез директни субсидии, предоставени на земеделските производители чрез подпомагане на основния доход въз основа на броя на обработваните хектари.
Няма пряка връзка между животновъдството и субсидиите от ЕС. Директните плащания на ОСП са свързани със земята, което означава, че трябва да оправдаете определено количество земеделска земя, за да получите субсидии. Например, някои свинеферми или птицеферми не изискват непременно много земеделска земя, така че не винаги могат да бъдат директно субсидирани.
Тъй като пасищата или земята за фураж са необходими за производството на мляко или добитък, те получават директни субсидии. Такива пасища често се намират в зони, където е невъзможно да се отглеждат култури, което допринася за поддържането на ландшафта.
Що се отнася до непреживните животни, важна част от фуража е соята, която се произвежда в ЕС само в относително малки количества и следователно се внася от Северна или Южна Америка. Освен това важна част от храната за животни са вторичните продукти, като брашно от маслодайни семена, докато основният елемент на културата се използва за консумация от човека. Например, когато отглеждате слънчоглед, вие използвате маслото за човешка консумация, а вторичните продукти се използват за храна на животни.
И така, аргументът, че животновъдството е до голяма степен субсидирано за производството на фуражи, напълно пренебрегва факта, че повечето от тези култури първо се използват за консумация от човека и че животните просто ядат страничните продукти, които иначе биха били пропилени, ако не се консумират от тези животни. Тази сложна система от субсидии и използване на странични продукти подчертава сложната връзка между растениевъдството и животновъдството.
Днес субсидиите за животновъдния сектор са гореща тема поради въздействието им върху устойчивостта и продоволствената сигурност. Налице е нарастващ фокус върху превръщането на животновъдния сектор в по-устойчив, подобряване на практиките за намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на хуманното отношение към животните и насърчаване на възобновяеми енергийни източници. Тези видове действия понякога се подкрепят от държавите членки чрез ехосхемите на ОСП, включени в техните национални стратегически планове, но това не винаги е така. Поради тази причина правителствата трябва да подкрепят по-устойчиви и издръжливи практики за животновъдство, като насърчават иновациите и увеличават производителността.
Източник: Meatthefacts.eu