STREPTOCOCCUS SUIS

Str. Suis e между най – често срещаните причии за смъртността при отбитите прасета. Всички свинеферми поддържат един или повече щамове стрептококи, които влияят върху здравословното състояние в зависимост от няколко фактори. Прасетата се заразяват със стрептококи по време на раждането или в лактационния период. Съществуват много серотипове стрептококи, някои от които са част от нормалната микрофлора, която не предизвиква клинично заболяване, докато други са високо патогенни и причиняват тежко заболяване. Патогенните щамове имат способността да проникват в кръвния ток и от там до няколко места като мозъка, ставите, сърцето и други органи и системи. Инфектирането на мозъка предизвиква класически клинични признаци като липса на координация, нистагмус и конвулсии. Инфектирането на ставите причинява краткотайно отичане и скованост, както и дълготрайни поражения на ставите, водещи от умерен до тежък артрит по – късно. Стрептококовата инфекция може да доведе до внезапна смърт без видими признаци на инфекция. За контрол на тези инфекции се прилага многостранен подход като естествено излагане на инфекция, аутогенна ваксина и антибиотикова терапия.

Понеже се касае за бактерия, могат да се използват антибиотиците за лекуване на клиничното заболяване. В някои случаи това струва много и е безуспешно за контролиране на болестта в групата. Затова усилията трябва да се насочат в две посоки – намаляване нивото на налягането на болестта (инфекциозното налягане) във фермата и изграждане на индивидуалния и стаден имунитет срещу бактерията, циркулираща в стадото. След като стадото има достатъчен имунитет към патогена, индивидите в стадото ще могат да протектират себе си от бактерията, което ще предотвратява клиничното заболяване и ще намали използването на антибиотици.

Намаляването на инфекциозното налягане не означава само намаляване количеството на самия стрептокок. Най – големият успех при контролиране на стрептококите изисква мениджмънт на някои от най – големите патогени като PRRS, микоплазма, цирковирус и инфлуенца. Имуносупресивната природа на тези патогени отваря врата за по – генерализирана бактериална инфекция, което прави контрола изключително труден. Менидмънта на тези първични патогени чрез затваряне, ваксинация и програми за стабилизиране на стадото трябва да бъде главна част от каквато и да е програма за контролиране на стрептококите. Стабилизирането на посочените по – горе патогени е само част от пълната контролна програма по отношение на стрептококите. Друг важен компонент е опитът да се изгради имунитет срещу специфичният стрептокок, който присъства в стадото, а това е трудно. Аутогенните ваксини срещу специфичния за фермата щам са подходящи за всяка система. Henry Johns и неговият екип от Swine Vet Cemter, Minessota прилагат два подхода – аутогенна ваксина и среща на младите животно със старите и по този начин създават имунитет, който намалява заразоизлъчителството и предаването на стрептококите от свинете към прасетата и се предава на новородените прасета чрез коластрата.

При прасетата пасивният имунитетет, който получават с коластрата, изчезва след време и прасетата трябва да изградят активен имунитет. Това става по естествен път, като прасетата се срещат с различни щамове преди отбиването. През това време майчиният имунитет ги предпазва срещу естествена инфекция. Тогава може да се приложи антибиотична програма, която намалява количеството на естествена инфекция. Аутогенната ваксина подпомага щото естествената инфекция да индуцира имунитет. Многократните дози спомагат за осигуряване на този имунитет. Ваксинацията в комбинация със стратегии по мениджмънта водят до намаляване на заболеваемостта и смъртността. При създаване на аутогенна ваксина е важно да се изолира патогенен стрептокок от животно, което показва клинични признаци.

Досега няма една единствена стратегия за пълно елиминиране на проблема със стрептококите. Необходимо е да се направят по правилен начин много малки нещо. Това включва подсилване на имунитета чрез аутогенни ваксини, използване на антибиотици по начин, който подпомага създаване на имунен отговор след естествено заразяване в прасилището и в помещението за отбити прасета, технологични решения и подкрепяща терапия за прасетата, показващи клинични признаци. Антибиотиците винаги имат място във всяка програма срещу стрептококите. Целта е да се намалят случаите на заболяване чрез използване на всички средства, с които разполагаме и така да намалим използването на антибиотици

© 2021 - Асоциация на свиневъдите в България - Всички права запазени
Уеб дизайн: Крис Дизайн Арт