Стратегии за смекчаване на въздействието на АЧС във фуражите
Африканската чума по свинете (АЧС) е една от най-значимите заплахи за свиневъдството в световен мащаб. Световната верига за доставка на фуражи е един от потенциалните пътища за трансгранично предаване на вируса на АЧС чрез международна търговия и пътуване до различни свинеферми. Освен това изследванията потвърдиха, че АЧС е жизнеспособен във фуражните съставки по време на преработка, съхранение и транспортиране. Какви стратегии за смекчаване на въздействието на вируса на АЧС във фуражите за свине съществуват?
Риск от замърсяване на фуражите
От първоначалното замърсяване на фуражните съставки до консумацията им от свинете във фермата трябва да бъдат изпълнени различни условия за оцеляване на вируса, за да се стигне до инфекция. Първо, вирусът във фуражната съставка трябва да оцелее при сушене, преработка, съхранение, транспортиране и температура. След това заразената фуражна съставка трябва да съдържа концентрация на вируса, по-голяма от минималната инфекциозна доза, за да зарази прасетата. Периодът на полуразпад на вируса на АЧС в условията на трансокеанско транспортиране варира от 14,2 дни в пълноценния фураж до 9,6 дни за конвенционалния соев шрот. Освен това рисковете от заразяване са по-големи, когато зърното и културите преди или след прибиране на реколтата са изложени на заразени диви свине, инфекциозни вредители, превозни средства и/или инфекциозни фомити, като обувки на персонала и контейнери за многократна употреба.
Прилагане на биосигурност за фуражите
Биосигурността на фуражите е съществен компонент за предотвратяване на въвеждането на АЧС в свинефермите. Биосигурността на предприятията за производство на фуражи е съществена част от цялостната програма за биосигурност на фуражите срещу АЧС, тъй като в тези съоръжения се съхраняват, смесват и обработват различни видове фуражни съставки от различни региони. Освен това трябва да се прилага санитарно транспортиране, което е често пренебрегвана мярка за биосигурност във веригата за доставка на фуражи, за камионите, обувките на шофьора, чантите и контейнерите.
Оценката на риска за биосигурността на фуражите отчита следните факти по отношение на всяка фуражна съставка: На първо място, всяка фуражна съставка трябва да е необходима за здравето и растежа и да няма алтернатива с по-нисък риск. Освен това трябва да се вземат предвид статусът на АЧС, включително огнища и ендемични случаи на АЧС, и епидемиологичните ситуации в страната на произход за всяка съставка. Освен това трябва да се определи стабилността на вируса във всяка фуражна съставка. Протоколите за биосигурност на фуражите, включващи ограничаване на достъпа на хора и превозни средства, дезинфекция на транспортните средства и превозните средства за доставка, забрана за влизане на високорискови продукти, извършване на контрол на вредителите и осигуряване на обучение за безопасно боравене с фуражи, трябва да се прилагат и в стопанствата.
Физическа обработка на фуражните съставки
Карантина на фуражите
Карантината на фуражите е физическа стратегия за намаляване на риска от АЧС, прилагана за съставки, внесени от високорискови райони/страни, която позволява 99,99 % разграждане на АЧС преди добавянето на тези съставки в храната. Времето за карантина за конвенционално соево брашно, биологично соево брашно и холин варира от 125 до 168 дни при 12,3 °C, от 39 до 494 дни при 4 °C, от 13 до 182 дни при 15 °C и от 13 до 26 дни при 30 °C. Карантинното време за непреработени зърнени култури, маслодайни семена и свързани с тях брашна включва най-малко 100 дни при 10 °C или 20 дни при 20 °C.
Въпреки че карантинното време е прост и ефективен начин за намаляване на риска от вируса, процесът на съхранение е скъп и се изисква често обновяване на запасите, за да се намалят разходите за закупуване на съставки и за производство на фуражи. Освен това температурата, относителната влажност и продължителността на карантината могат да доведат до проблеми с безопасността на фуражите и загуба на хранителната стойност на съставките.
Термична обработка
Термичната обработка на фуражните съставки повишава скоростта на разграждане на АЧС, като по този начин намалява риска в зависимост от температурата и продължителността. Препоръчва се топлинната обработка да се извършва за 30 минути при 70 °C или 5 минути при 85 °C. Вирусоцидният ефект на топлинната обработка срещу AЧС във фуражните съставки е до 60 °C.
Процес на облъчване
Прилагането на ултравиолетово облъчване е друг ефективен физичен процес за инактивиране на АЧС във фуражите. Например този метод намалява инфекциозността на вируса с 99,99 %, когато се използва по време на процеса на разпръскване и сушене на течна свинска плазма.
Химическа обработка на фуражни съставки
Фуражни добавки
Фуражните добавки с антимикробна активност срещу АЧС могат да се използват за намаляване на риска от вируса във фуражите за свине. Добавките, включващи воден формалдехид, средноверижни мастни киселини, късоверижни мастни киселини, органични киселини и етерични масла, имат потвърдени антивирусни свойства. Както средноверижните мастни киселини, така и водният формалдехид са експериментално потвърдени за смекчаване на въздействието на вируса в конвенционален соев шрот, органичен соев шрот, соев кюспе и холин. Средноверижните мастни киселини прекъсват вирусната обвивка, деконструират вириона и нарушават свързването на АЧС с клетката-гостоприемник за навлизане, като по този начин намаляват инфекциозността му. Водният формалдехид намалява инфекциозността на ASFv чрез алкилиране и омрежване на вирусните нуклеинови киселини и протеини.
Подкиселяващи вещества
Киселините, включително каприлова, капринова и лауринова киселина, имат антивирусни свойства и потискат инфекциозността на АЧС във фуражните съставки. При разпръскване на зърнени съставки, включително оризови трици, с буферирана мравчена киселина се получава постоянно и трайно ниво на мравчена киселина и постоянно подкиселяване до по-малко от pH 4. Буферираната мравчена киселина не е ефективна при месо/костно брашно, заразено с АЧС
Какви са предизвикателствата?
Поради липсата на система за мониторинг и наблюдение съществува голяма несигурност по отношение на степента на замърсяване с вируса на АЧС в световните вериги за доставка на фуражи. Освен това липсват достатъчно подробности и данни, за да се предвиди с точност дали фуражът, замърсен с АЧС, може да предизвика инфекция при прасетата. Освен това ограниченията на настоящите аналитични методи за измерване на инактивацията, жизнеспособността и инфекциозността на вируса във фуражите възпрепятстват разработването на количествени модели за оценка на риска. Освен това повечето методи за смекчаване на последиците не елиминират ДНК на вируса във фуражите, което показва важността на определянето на биологичната инфекциозност на вируса след прилагането на стратегии за смекчаване на последиците.
Заключение
Глобалната верига за доставка на фуражи е потенциален път за трансгранично предаване на вируса на АЧС чрез международна търговия и пътуване до различни свинеферми. Прилагането на биосигурността на фуражите и физическата и химическата обработка предоставят възможности за намаляване на рисковете във фуражите за свине. Съществуват различни предизвикателства за подобряване на стратегиите за намаляване на риска. Поради това са необходими допълнителни широкомащабни проучвания, които да осигурят достатъчно подробности за разработване на модели за оценка на риска от заразяване с АЧС във фуражите за свине.
Източник: Pigprogress.net