Средата на женските свине по време на бременност влияе върху развитието на мозъка на прасенцата

Резултатът от изследването засилва значението на хуманното отношение към животните в земеделието. Забранени в Европа през 2012 г., клетките за бременни свине майки ще бъдат забранени в Бразилия едва през 2045 г.

Във Факултета по ветеринарна медицина и животновъдни науки (FMVZ) към USP изследване разкрива, че средата на бременността на женските свине оказва влияние върху развитието на мозъка на прасенцата. Проучването, проведено в партньорство с университетите на Пасо Фундо (Рио Гранде до Сул) и Упсала (Швеция), показва, че бременността в неудобна среда увеличава появата на повтарящи се поведения, или така наречените стереотипи.

Изследователите са извършили и епигенетичен анализ, тоест влиянието на външната среда върху активирането или не на гените. Бяха открити промени в области на мозъка, свързани с емоциите, както при потомството на прасета, които се намират в по-добра околна среда, така и при прасенца, родени от женски, които показват стереотипи, като например дъвчене, без да имат нищо в устата си.

Резултатите от работата са публикувани в статия в научното списание Epigenetics. В Бразилия Нормативна инструкция 113 на Министерството на земеделието и животновъдството, публикувана на 16 декември 2020 г., определя забраната за използване на клетки по време на бременност на свинете майки, която е най-широко възприетата система за отглеждане на свине в страната за далчечната 2045 г.

„Стандартът отразява това, което вече се случва в Европа, където системата беше забранена през 2012 г., но най-плашещото нещо е крайният срок, даден за промяната“, казва професорът на FMVZ Адроалдо Занела, научен съветник, пред Jornal da USP. „Инструкцията предвижда и обогатяване на средата, в която се отглеждат тези прасета.“

„Всички експерименти бяха проведени в колективни боксове, които имат по-добри условия за благосъстояние. Резултатите от работата служат като предупреждение за рисковете от поддържането на старата система толкова дълго“, казва изследователят Патрисия Татемото, първият автор на статията. „Това проучване подчертава последиците от средата на бременността върху организацията на мозъка на животните, с последствия през целият им живот“, добавя Занела.

В първия етап на изследването, проведено с 36 женски прасета и техните прасенца, бяха анализирани проявите на повтарящо се поведение (стереотипи) при майките. „Ние заключихме, че проявите на стереотипност са свързани с промените в емоционалността на прасенцата“, съобщава Патрисия Татемото. „Колкото по-повтарящо се поведение имаха майките, толкова по-малко прасенцата изразяваха страх.“ Данните, получени в тази фаза, бяха публикувани в три проучвания между 2019 и 2020 г. в списанията Frontiers in Veterinary Science и Applied Animal Behavior Science.

Повтарящи се поведения

По време на втората фаза на изследването бременните женски бяха разделени в две помещения , като в едното отделение стените бяха облицовани със сено, за да се провери влиянието на обогататената околна среда върху генерирането на повтарящи се поведения. „Прасетата обичат да изследват околната среда, те имат много голяма обонителна система, така че имаше смисъл да  се постави сено, което се сменяше ежедневно“, казва изследователят. „В среда без сено, липсата на удовлетворяване на това животинско търсене накара много женски да дъвчат без нищо да имат в устата си, което е стереотип.“

На този етап бяха анализирани и епигенетичните промени в прасенцата, тоест промени, повлияни от околната среда при активирането на гените (метилиране) в мозъка. Бяха проверени три региона, отговорни за активирането на лимбичната система, която модулира емоциите: амигдалата, фронталния кортекс и хипокампуса. „Епигенетичната промяна не променя генетичния код. Той определя кои гени се активират и деактивират и кога възникват тези ефекти”, обяснява професорът от FMVZ. „Епигеномът се влияе от външната среда, като диета, начин на живот и фактори на околната среда. Метилирането е епигенетична промяна, която модулира генното активиране.

„По-добрата среда по време на бременност засегна повече тъканта на фронталния кортекс, зоната отговорна за определяне на изпълнението на движенията и хипокампуса, отговорен за процесите на паметта“, отбелязва Патрисия Татемото. „Повтарящото се поведение, демонстрирано от женските прасета се свързва с метилирането на няколко гена в амигдалата, тоест променя активирането на гени в областта, където е центърът на страха в мозъка“, отбелязва изследователката. „В предишния етап на изследването, когато майката изрази стереотип, прасенцата показаха по-малко страх.“

 

Според изследователката новите изследвания ще определят точно механизма, участващ в процеса, и последствията от него. „Това обаче е знак, че благосъстоянието на майките по време на бременност е компрометирано“, подчертава тя.

Появата на стереотипи очевидно смекчава въздействието на лошата среда върху организацията на емоционалността на прасенцата.“

Изследванията показват, че подобрената среда по време на бременността е изключително важна за подобряване на хуманното отношение към бременните животни, а стереотипите променят индикаторите за страх в потомството“, подчертава професор Занела. „Резултатите показват значението на периода на бременност , в който се оформя централната нервна система и по този начин подобряването на условията за благосъстояние осигуряват инструменти за новородените прасенца да се справят с предизвикателствата“

Заключенията от работата са представени в статията "Обогатената майчина среда и стереотипите на свинете майки по различен начин засягат невро-епигенома на мозъчните области, свързани с емоционалността на техните прасенца", публикувана в научното списание Epigenetics на 16 май. Изследването беше финансирано чрез проект от Фондацията за подкрепа на държавните изследвания в Сао Пауло (FAPESP), координиран от професор Занела, а Патриция Татемото имаше подкрепата на Координацията за подобряване на персонала във висшето образование (CAPES). Експериментите бяха проведени в кампуса на USP, в Pirassununga, със сътрудничеството на Granja Topgen, в Jaguaraiva (Paraná).

Източник: Thepigsite.com



 

© 2021 - Асоциация на свиневъдите в България - Всички права запазени
Уеб дизайн: Крис Дизайн Арт