Споразумение между ЕС и Меркосур: Последици за хранително-вкусовата промишленост и агробизнеса

На 6 декември 2024 г. ЕС и групата на южноамериканските държави Меркосур обявиха, че са приключили преговорите за търговско споразумение между двата блока.

Все още има редица стъпки, които трябва да бъдат предприети, преди споразумението да бъде ратифицирано. Този процес може да отнеме известно време и може да срещне съпротива от страна на някои държави - членки на ЕС, които се противопоставят на предвидения в споразумението по-голям достъп до пазара на ЕС за някои селскостопански стоки, като например говеждо и птиче месо.

Секторите на хранително-вкусовата промишленост и агробизнеса, които биха могли да се възползват от споразумението, включват зехтин, сирене и енергийни напитки. Като цяло ще има повече възможности за използване на регионалния, специализиран характер на хранителните продукти и силните европейски марки.

За Меркосур предложеното споразумение съдържа нов достъп до пазара на ЕС чрез квоти за говеждо и птиче месо, свинско месо и етанол. То съдържа също така поетапно намаляване или премахване на митата за редица плодове, портокалов сок и разтворимо кафе, както и частично или пълно премахване на митата в рамките на вече съществуващи квоти (например за говеждо месо и захар).

Къде сме сега и какво следва?

През 1999 г. ЕС и групата държави Меркосур, която включва Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Боливия, започнаха преговори за търговско споразумение. Приключването на преговорите по този продължителен процес „спиране и тръгване“ беше обявено на 6 декември на срещата на върха на Меркосур в Уругвай. В тази статия правим кратка оценка на въздействието на споразумението върху ключови сектори на хранително-вкусовата промишленост и агробизнеса.

Договореното споразумение ще бъде преведено на всички езици на държавите - членки на ЕС, и ще бъде подложено на правен преглед. По време на този процес могат да бъдат предложени корекции.

Ако не се появят пречки, споразумението ще трябва да бъде ратифицирано от 27-те държави - членки на ЕС (т.е. от Европейския парламент и националните парламенти на всички държави членки), преди да влезе в сила. За да ускори процеса на ратификация, Европейската комисия може да раздели споразумението на търговски пакт и политическо споразумение. Основното търговско споразумение може да бъде ускорено с одобрението на обикновено мнозинство от членовете на Европейския парламент и квалифицирано мнозинство от Съвета на Европейския съюз, т.е. 15 държави, представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС. За да се блокира този процес, най-малко четирима членове на ЕС, представляващи повече от 35 % от населението на ЕС, ще трябва да се противопоставят на него. Франция, една от страните, които силно се противопоставят на сделката, може да намери подкрепа от Австрия, Полша и Италия, но тепърва предстои да се разбере дали може и ще се формира блокиращо малцинство.

Търговия със стоки и услуги преди сключването на споразумението

През 2023 г. Бразилия е водещият износител на хранителни и селскостопански продукти за ЕС, като отговаря за 10,9% от вноса на тези стоки в ЕС, който е на обща стойност 158 млрд. евро. На Аржентина се падат 2,9%, на Уругвай - 0,5%, на Парагвай - 0,2%, а на Боливия - по-малко от 0,1%.

В същото време страните от Меркосур са внесли общо едва 1,4% от износа на ЕС на продукция и услуги на стойност 229 млрд. евро през същата година.

Достъп до пазара и въздействие върху търговията

Споразумението ще либерализира в голяма степен търговията със стоки между ЕС и членовете на Меркосур, както в промишления, така и в селскостопанския сектор. През октомври 2024 г., по време на реч в Университета на Бразилия, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че споразумението може да увеличи БВП на ЕС с 15 млрд. евро, а БВП на групата Меркосур - с 11,4 млрд. евро.

По отношение на промишлените стоки ЕС ще премахне митата върху 100 % от промишлените стоки за преходен период до 10 години. Меркосур ще премахне изцяло митата в ключови офанзивни сектори като автомобили, автомобилни части, машини, химикали и фармацевтични продукти. При селскостопанските стоки постепенно ще бъдат премахнати митата върху 93 % от тарифните линии, отнасящи се до износа на селскостопански и хранителни продукти от ЕС. ЕС ще либерализира 82 % от вноса на селскостопански продукти, като за останалия внос ще бъдат поети ангажименти за частична либерализация, включително тарифни квоти за по-чувствителни продукти, като говеждо и свинско месо и етанол, а много малък брой продукти ще бъдат изключени напълно.

Това споразумение ще донесе както възможности, така и засилена конкуренция за секторите на хранително-вкусовата промишленост и агробизнеса в ЕС и Меркосур. По-долу обобщаваме най-значимите последици. Секторите в ЕС, които потенциално биха могли да извлекат ползи, включват маслиново масло, сирене и енергийни напитки, като използват регионалния, специализиран характер на продуктите и силната европейска марка. Други сектори обаче, особено говеждото и птичето месо, се опасяват от по-висок внос поради по-ниската конкурентоспособност на разходите в ЕС. Като цяло разходите могат да надхвърлят ползите за производителите от ЕС.

Потенциални ползи за Меркосур, но опасения за животинските протеини в ЕС

Свинско месо

За сектора на свиневъдството сделката изглежда по-малко разрушителна, тъй като предложената квота е сравнително малка в сравнение с потреблението в ЕС (25 000 метрични тона спрямо 17 млн. метрични тона). Квотата с намалени мита, открита за страните от Меркосур е значително по-висока от историческия износ на групата за ЕС. Малко вероятно е действителният бъдещ поток на свинско месо от Меркосур да е близък до квотата, тъй като ЕС е и ще продължи да бъде конкурентен производител на свинско месо.

Говеждо месо

Сравнително големите допълнителни квоти за внос на говеждо месо предизвикаха сериозна съпротива срещу търговското споразумение сред европейските фермери. Въпреки това се твърди, че тези допълнителни квоти за внос са относително малки в сравнение с общото потребление в ЕС (квотите представляват 1,4 % от потреблението на птиче месо и 1,6 % от потреблението на говеждо месо). Видът на внасяния продукт обаче е от значение. Вносът на говеждо месо от МЕРКОСУР представлява над 50 % от общия внос на говеждо месо в ЕС, като водещ е произходът от Бразилия. В резултат на допълнителната квота за внос се очаква да се увеличи вносът на висококачествено говеждо месо, което ще затрудни европейските производители да реализират обикновено по-високите маржове при тези разфасовки и ще изостри проблемите, свързани с ниската рентабилност на производството на говеждо месо като цяло.

За Меркосур добавянето на нова квота от 99 000 метрични тона за говеждо месо при преференциални условия предполага, че износът на говеждо месо от групата за ЕС може да нарасне през следващите години, като Аржентина и Уругвай ще бъдат основните бенефициери на подобрения достъп. Аржентина вече притежава най-голям дял от тарифната квота за висококачествено говеждо месо, т.нар. квота „Хилтън“, и ще разполага с най-голямата комбинирана квота (Хилтън плюс новата квота). Освен това говеждите стада както в Аржентина, така и в Уругвай се състоят предимно от европейски породи, за разлика от Бразилия, където са разпространени породите зебу и други бели говеда. Това означава, че месото от Аржентина и Уругвай обикновено е подобно на говеждото месо, произведено в ЕС.

През последните години Бразилия изпитва затруднения с изпълнението на квотите си за "Хилтън". Квотата е малка, а някои от мерките, необходими за спазването ѝ (порода животни, пасищно отглеждане, зреене на месото, вид на продаваните разфасовки), не са типични за Бразилия и са оперативно скъпи за изпълнение при малки обеми. Увеличеният достъп до квоти би могъл да насърчи някои бразилски производители да инвестират в изпълнението на тези изисквания, като се има предвид по-големият мащаб на дейността, който може да бъде постигнат.

Птиче месо

Подобно на случая с говеждото месо, значителните допълнителни квоти за внос на птиче месо доведоха до значителна съпротива срещу търговското споразумение сред европейските фермери. При птичето месо Бразилия има ясно изразено предимство по отношение на производствените разходи в сравнение с ЕС. Очаква се вносът на пилешко месо от гърди да се увеличи значително, което отново ще засегне сегмента на ЕС с най-високи маржове.

При птичето месо новата квота дава възможност на Уругвай и Парагвай да изнасят за ЕС значително по-големи обеми, отколкото през последните години, като се възползват от преференциално тарифно третиране. И двете държави обаче са малки износители, като всяка от тях притежава дял от 15 % от общата квота. Бразилия, на която се пада една трета от общия световен износ на птиче месо и която е силно конкурентен износител, е изнесла над 200 000 метрични тона птиче месо за ЕС през последните години. Следователно, тъй като Бразилия вече има значително присъствие на пазара на ЕС, 40 % от новата квота, отпусната на Бразилия, не представлява значително увеличение на общия обем птиче месо, което Бразилия може да изнася за ЕС. То обаче ще повиши конкурентоспособността на съществуващия дял на Бразилия (72 000 метрични тона след шестгодишен преходен период) от новата квота.

Ограничено въздействие върху секторите на млякото и захарта

Ще бъдат въведени реципрочни тарифни квоти за сирене, мляко на прах и детски храни. Предложените квоти са доста малки и въздействието им вероятно ще бъде ограничено както за членовете на Меркосур, така и за ЕС. В контекста на това, ЕС изнася над 1 млн. метрични тона мляко на прах годишно, така че получаването на достъп до допълнителна квота от 10 000 метрични тона няма да има голямо влияние върху пазара.

За членовете на МЕРКОСУР, с установените квоти за внос на продукти от ЕС и постепенното намаляване на митата в рамките на тези квоти през следващите години, износът на сирене от ЕС може да се увеличи значително. Той може да се увеличи от сегашното ниско ниво от едва 3 000 метрични тона до поне 10 000 - 15 000 метрични тона и дори да достигне квотните нива след 10 години. В зависимост от цените и обменните курсове някои европейски сирена имат значителен потенциал за търсене в Меркосур, особено в Бразилия. Полутвърдите сирена, особено стоковите видове като гауда и едам, вероятно ще се възползват най-много.

По отношение на захарта безмитната квота от 180 000 метрични тона ще замени част от съществуващата квота, която позволява на Бразилия да изнася 350 000 метрични тона захар за ЕС при намалена ставка на вносното мито от 98 евро/метричен тон. Това ще повиши конкурентоспособността на новата квота, но няма да доведе до увеличаване на обема на вноса. Освен това Парагвай ще получи безмитна квота от 10 000 метрични тона за биологична захар. И в този случай поне част от тази квота просто ще замени потока от биологична захар, който вече влиза в ЕС от Парагвай, и за който понастоящем се плаща мито.

Като се имат предвид съответните обеми, нито една от тези мерки няма да окаже съществено въздействие върху пазара на захар в ЕС. Въпреки това повишаването на конкурентоспособността в рамките на квотите би могло да доведе до по-високи приходи за производителите на биологична захар в Парагвай и за производителите на захар в североизточната част на Бразилия, на които в миналото са били разпределяни квотите за преференциален достъп на Бразилия до пазарите на захар в ЕС и САЩ.

Квотите за етанол представляват по-значителна промяна в условията за достъп на етанол от Меркосур (предимно от Бразилия) до ЕС, въпреки че пълният размер на квотите ще влезе в сила след шест години. Въпреки че Бразилия вече е голям доставчик на етанол на пазара на ЕС, преференциалните условия по отношение на тарифите в рамките на квотата ще осигурят значителен тласък на конкурентоспособността на потоците в рамките на квотата. Освен това сборът от квотите е по-голям от общия износ на етанол от Бразилия за ЕС през последните години.

Въздействие върху други продукти

Няколко текущи търговски потока от ЕС към страните от Меркосур вероятно ще се възползват от премахването на митата, тъй като се очаква разходите да намалеят. Зехтинът, енергийните напитки, картофите, виното и малцът вече се доставят в сравнително големи количества за Меркосур. Премахването на митата за пресни плодове, като ябълки и круши, както и за консервирани праскови, консервирани домати и зехтин, би било от полза за южните страни от ЕС, които са основни производители на тези стоки. Въпреки това износителите на замразени картофи, като Белгия, Германия и Нидерландия, също могат да се възползват от премахването на митата. Дали намаляването на разходите в резултат на премахването на митата ще се изрази в по-ниски потребителски цени или ще бъде абсорбирано от веригата на доставки, вероятно ще бъде различно за всеки продукт. Специализираните, регионалните и марковите продукти също могат да се възползват от новото отваряне на пазара.

Що се отнася до настоящите търговски потоци от членовете на Меркосур към ЕС, постепенното премахване от страна на ЕС на митата от 4 % до 14 % за авокадо, лимони, лайм, пъпеши, дини, ябълки и десертно грозде следва да доведе до скромно повишаване на конкурентоспособността на износа на Меркосур за ЕС.

Износът на разтворимо кафе от Бразилия също би трябвало да повиши конкурентоспособността си на пазара на ЕС в резултат на премахването на 9 % вносна тарифа за период от четири години.

Портокаловият сок ще се възползва от значителни намаления на тарифите в зависимост от цената му. За портокаловия сок на цена над 30 EUR за 100 kg тарифите ще бъдат намалени до нула за период от седем до десет години, в зависимост от конкретната класификация. За портокаловия сок на цена от 30 EUR за 100 kg или по-малко, тарифите ще бъдат намалени с 50 % от сегашните ставки.

Фактори, които оказват влияние върху непреките разходи

Очаква се новото споразумение да разкрие възможности за търговия между двата блока, но развиващите се разпоредби - по-специално тези за устойчивост в ЕС - също ще окажат влияние върху търговските потоци. Например, Европейският регламент за обезлесяването (EUDR) налага по-високи изисквания за някои стоки, внасяни в Европа. В случая с търговията с шоколад, ако Меркосур премахне вносните мита върху шоколада, това ще намали разходите на страните от ЕС за износ на шоколад за страните членки на Меркосур, което потенциално ще стимулира по-голям износ от ЕС за южноамериканския блок. Въпреки това, поради EUDR, разходите за внасяне на какао в ЕС могат да се увеличат в сравнение с транспортирането му до Бразилия и превръщането му в шоколад на място. Амбициите на ЕС в областта на устойчивото развитие, като например Зелената сделка и Стратегията „от фермата до трапезата“, също ще окажат влияние върху конкурентоспособността на европейските сектори, което ще определи бъдещето на търговията с храни и напитки.

Материалът е изготвен от АСБ със съдействието на Асоциация на месопреработвателите в България, материали на ЕК и чуждестранни публикации.