ШАП при свинете
Шапът е силно заразна болест по чифтокопитните животни, характеризираща се с треска и образуване на специфични везикули (блистери) и афти основно по устната кухина и копитата. Заболяването се причинява от вирус с отдиференцирани 7 субтипа, всеки, от които предизвиква едни и същи симптоми. Различните субтипове (O, A, C, SAT1, SAT2, SAT3, и Азия 1) могат да бъдат разграничени единствено чрез експертен лабораторен анализ.
Шапът е най-силно заразната болест по животните като се разпространява бързо и неконтролируемо. При фермерски условия, възприемчивите животински видове са говеда, овце, кози, свине и елени. В дивата природа боледуват слонове, плъхове, таралежи и други чифтокопитни животни. Шапът е ендемичен в различни райони на Азия, Африка и Южна Америка.
Шапът рядко има летален изход, с изключение на случаите при младите животни, при които смъртта може да настъпи без появата на клинични признаци. По изключение тежко протичане на болестта при по-възрастни животни може да завърши със смърт. Последствията от шапа за изключително сериозни, най-вече в икономически аспект. В допълнение на продължително лечение на инфектираното стадо, се наблюдава намален млеконадой поне до следващата лактация. Наблюдават се мастити и цената на говедата значително намалява. Характерно е инфектиране на копитата, загуба на копитния рог и куцота. Още повече, възникнало заболяване води до съответни рестрикции на региони и държави и възпрепятстване на свободното движение на животните и търговията.
1. Зоонозен аспект
Хората могат да бъдат инфектирани с вируса на шапа, чрез кожни наранявания, или чрез устата, при контакт с инфектирани животни или експозиция на агента в диагностичните лаборатории, както и посредством консумация на мляко от болни животни. Човек не може да се зарази, чрез консумация на месо от инфектирани животни. Инфекцията при хора протича в лека степен с невинаги проявяващи се признаци като треска, везикули по ръцете, ходилата или устата. Хората рядко заболяват от шап и болестта не се смята за публичен здравен проблем.
2. Епидемиология
Основни фактори в епидемиологията на шапа:
- болестта е силно контагиозна, разпространяваща се с аерозоли и движение на инфектирани животни и контаминирани продукти, предмети и хора;
- преди появата на клинични признаци от инфектираните животни се отделя голямо количество вирус;
- свинете основно се заразяват, чрез консумация на инфектиран фураж;
- свинете отделят голямо количество вирус чрез респираторни аерозоли и са основния фактор за разпространение на болестта;
- вятъра носи инфектиран аерозол и може да разпространи вируса в зависимост от климатичните и природни особености на региона.
- преболедували животни като говеда, биволи, овце, но не и свине, остават дългогодишни носители на вируса. (при говедата вирусът може да перзистира във
фаринкса над 2 години, докато при овцете, около 9 месеца).
3. Инкубационен период
Инкубационният период зависи от щама на шапния вирус, инфекциозната доза и пътя на влизане на инфекцията. При естествени пътища на разпространение на инфекцията инкубационният период може да варира от 2 до 3 дни при висока доза на вируса и до 10-14 дни при много ниски дози.
С цел проследяемост инкубационният период може да варира 7 ± 4 в зависимост от условията в отделните огнища до 14 дни при регулярните процедури.
4. Устойчивост на вируса
При нормални условия шапният вирус може да остане активен в околната среда в рамките на няколко седмици, а и по-дълго в присъствието на органични материи, като тор, изсушени животински секрети или инертни материали като постеля, космена покривка и кожи.
Вирусът има следните общи свойства:
- максимална устойчивост при pH 7.4–7.6, но оцелява в рамките на pH 6.7–9.5 при намалена температура до 4C или по-ниска. Под pH 5.0 или над pH 11.0
инактивацията на вируса е много бърза. - повишаването на температурата редуцира времето на оцеляване. При температури под точката на замръзване вирусът е изключително устойчив. Експозиция на 56 C за 30 минути е достатъчна да унищожи почти всички щамове.
Вирусът може да оцелее до:
- 50 дни във вода;
- 74 дни на пасища при 8–18C и висока относителна влажност;
- 26–200 дни в почвата в зависимост от климатичните условия;
- 35 дни по дървени и метални повърхности, контаминирани с инфектиран серум, кръв или тъкани.
- 398 дни по дървени повърхности, контаминирани с мазнини.
Вирусът оцелява в органична тор както следва:
- изсушена тор -14 дни
- влажна, прясна тор - 8 дни
- течна тор - 34 – 42 дни при 12–22C
Нормалното pH на урината инактивира шапния вирус.
Вирусът на шапа се инактивира в рамките на 3 дни в месо, преминало нормално зреене. Той може обаче да оцелее с месеци в охладени или замразени лимфни възли, костен мозък, вътрешни органи и кръвни съсиреци.
5. Клинични признаци
Свине
Основен симптом при свинете е внезапна куцота. Животните предпочитат да лежат, а при подтикване към движение, показват болезненост. Везикулите се образуват най често по коронарния ръб на копитата, по петките и в междупръстовото пространство. Те могат да се разрастват по цялото рогово копито, като това може да доведе до загубата му. Лезии по устата не винаги са видими, като везикули могат да се образуват по зурлата и езика.
6. Лабораторна диагностика
6. 1. Взимане на проби за лабораторна диагнастика
6.1.1. Проби за лаболаторна диагностика:
- серум
- везикуларна течност
- 1 g тъкан от неспукани и скоро спукани везикули. Епителните проби трябва да се поставят в транспортна среда в студени условия при pH 7.2-7.4.
- Езофагеална – фарингиална течност - замразена при - 40°C незабавно след взимането
6.1.2. Мерки за био-сигурност при взимането на проби с цел неразпространение на вируса
на заболяването.
При взимане на проби за изследване за шап от домашни и диви възприемчиви животни е необходимо задължително да бъдат спазвани редица мерки за био-сигурност с цел недопускане на разпространение на вируса на заболяването при тези манипулации. Взимането на проби се извършва от ветеринарен лекар или специално обучено лице (ловец) за всяка ловна дружинка в случай на възприемчив дивеч, които да са отговорни за взимането и идентифицирането на пробата идентифицирането, оповестяване на резултатите от извършените изследвания в регламентирана лаборатория, обратната проследяемост както и спазването на мерките за бои-сигурност с цел неразпространение на заболяването.
Ветеринарните лекари и обучените за взимане на проби лица от ловни дружинки са снабдени с необходимите предпазни облекла, вакуумтейнери и пластични туби за съхранение на пробите, както и дезинфектант (Virkon S). Взимането на проби се от домашни и диви животни се извършва от ветеринарен лекар или специално обучено за целта лице (в случай на възприемчив дивеч) по начин изключващ всякаква възможност за предаване на вируса на заболяването. За целта лицето взимащо проби е екипирано с лично предпазно облекло, което непосредствено след манипулацията се обезврежда чрез изгаряне. Лицето взело пробата извършва дезинфекция на обувките (ботушите) и наличното оборудване.
Непосредствено след отстрел на диви свине и/или диви преживни се пристъпва към взимане на пробите от ветеринарен лекар или обучено за целта лице. След взимането на пробите вътрешните органи се отстраняват от същото лице и загробват на место. Мястото на загробване се дезинфекцира с подходящ дезинфектант.
Труповете от отстреляни диви свине и/или диви преживни с кожите се опаковат в найлонови торби и транспортират за съхранение в определено за целта хладилно помещение до излизане на лабораторния резултат. При отрицателен резултат месото се разпределя сред ловците, а кожите се обезвреждат чрез загробване или изгаряне. В случай на положителен резултат с труповете на положителното и други контактни животни се процедира по инструкции от БАБХ.
Лицето упълномощено за взимане на проби за шап по никакъв начин не трябва да отглежда собствени възприемчиви животни в дома си. В случай на ловен излет, незабавно след приключване на лова, лицето взело пробите и загробило вътрешните органи както и всички останали ловци взели участие в излета извършват дезинфекция на обувките/ботушите. Възможно в най-кратко време след приключване на лова, участниците в него се преобличат и изпират ловните дрехи. Ловците се инструктират да не влизат в контакт със селскостопански животни в рамките на 7 дни след ловния излет.
Пробите се изпращат подходящо опаковани в хладилни чанти при спазване мерките на биосигурност в Националната референтна лаборатория по екзотични болести при НДНИВМИ на адрес: гр. София, бул. “Ломско шосе” № 190, придружени със съответните писма.
6.2. Методи за лабораторна диагностика:
Идентификация на агента
- Ag ELISA
- RT PCR
Серологични тестове
- NSP ELISA
- LPB ELIS
Източник: ДИРЕКЦИЯ “ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ И КОНТРОЛ НА ФУРАЖИТЕ”
БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ