Ролята на месото в нашата диета: еволюционни аспекти и хранителна стойност
Месото е изиграло решаваща роля в човешката еволюция, улеснявайки „енцефализацията“ и развитието на по-големи мозъци спрямо размера на тялото.
Повече от три милиона години хората и техните предци хоминини са разчитали на месо. Нашата анатомия, храносмилане и метаболизъм са еволюирали различно от другите примати, отразявайки нашата адаптация към диета, богата на месо. Човешките същества, категоризирани като всеядни, притежават прост и много кисел стомах, удължено тънко черво и намалено сляпо и дебело черво с намален ферментационен капацитет, което показва предпочитание към висококачествени диети със значителна консумация на месо.
Месото е изиграло решаваща роля в човешката еволюция, улеснявайки „енцефализацията“ и развитието на по-големи мозъци спрямо размера на тялото. Но дори и днес месото остава жизненоважно поради високата си плътност на бионалични хранителни вещества, които не се заменят лесно в диети на растителна основа и може да са в дефицит на глобалното население. Витамин B12, ретинол, дълговерижни омега-3 мастни киселини, желязо, цинк и биоактивни съединения като таурин и креатин се набавят предимно от месо. Месата от органи са особено богати на витамини А и D, желязо, цинк, фолат и холин, хранителни вещества, които често липсват в световен мащаб. Освен съдържанието на хранителни вещества, месото влияе върху усвояването на хранителни вещества и метаболизма в рамките на диетичната матрица, което го прави крайъгълен камък в диетичните стратегии, базирани на храни, особено в региони, силно зависими от зърнени култури.
Премахването или значителното намаляване на приема на месо налага внимателно обмисляне на хранителните последици, особено за уязвими групи като деца, бременни и кърмещи жени, възрастни хора и хронично болни на всички нива на доходи. Прекъсването на връзката с еволюционните диетични модели може да допринесе за хранителни дефицити и заболявания, особено засягащи растежа и развитието на мозъка в детството. Месото, което е от решаващо значение за когнитивните функции на малките деца, подчертава важността на включването на еволюционните знания в диетичните насоки. Храните от животински произход също корелират положително с основните функции при по-възрастните хора, като здраве на мускулите, скелета и нервната система, намалявайки рисковете, свързани със стареенето.
Усилията за намаляване на глобалната консумация на месо, водени от екологични или други опасения, трябва да балансират потенциалните ползи с хранителните рискове, особено в региони с нисък прием на месо и високи нива на недохранване като Субсахарска Африка и Южна Азия. Дори в страните с високи доходи намаляването на приема на месо трябва да обърне внимание на въздействието върху хранителния статус, което е особено важно по време на етапи от живота, изискващи богати на хранителни вещества храни.
Вижте пълния доклад от Frédéric Leroy, Nick W Smith, Adegbola T Adesogan, Ty Beal, Lora Iannotti, Paul J Moughan, Neil Mann, „Ролята на месото в човешката диета: еволюционни аспекти и хранителна стойност | Граници на животните | Oxford Academic (oup.com)“
Източник: Meatthefacts.eu