Проектиране на свиневъдни съоръжения
Много параметри на дизайна на фермите са променени.
Хуманното отношение към животните стана още по-важно и генетичната еволюция доведе до продуктивни вариации между породите.
Хуманното отношение към животните стана още по-важно при насочването на проектирането на съоръжения за свине и разработването на нови технологии. Освен това генетичната еволюция е довела до огромни различия в репродуктивната продукция и растеж между различните породи, което трябва да се има предвид при проектирането на съоръженията. Хранителните нужди на високопродуктивните породи ще доведат до по-нататъшно развитие на системите за хранене, които биха могли да настроят прецизно количеството храна за такива животни. Напоследък търсенето и недостигът на работна ръка доведе до повишена автоматизация на определени трудови задачи, като например почистване, които могат да бъдат обработени до известна степен от роботи. Някои от основните промени, засягащи дизайна на свиневъдните съоръжения, са представени по-долу.
Хуманно отношение към животните
От 2003 г. до 2013 г. законодателството на ЕС относно отглеждането на бременни свине майки доведе до интензивно развитие на нови методи за отглеждане на бременни животни. По-голямата част от развитието се случи в страните от ЕС, докато Северна Америка ги последва бавно без законодателство. Азия и Южна Америка все още са нови в груповото отглеждане на свине майки, но финансови институции като Световната банка започват да изискват свинете майки да се настаняват на групи, за да осигурят финансиране.
Няколко европейски държави надхвърлиха общите изисквания на ЕС. По този начин в някои северноевропейски страни свинете майки трябва да са на свободено отглеждане или на групи през целия период от отбиването до следващото опрасване, като се разрешават само няколко дни престой в боксовете. Освен това свинете майки, отглеждани свободно в периода на лактация сега се наложи, като изискване в Германия в новопостроените съоръжения, а в няколко страни новите ферми вече включват тази система. Миналата година групата на EFSA (Европейски орган за безопасност на храните) за здравето и хуманното отношение към животните публикува голям доклад за хуманното отношение към свинете във ферми в ЕС, предлагайки в бъдеще свинете майки да бъдат отглеждани свободно. Ако Европейската комисия следва препоръките, може да се очакват много промени в бъдещото законодателство относно настаняването и управлението на свинете.
Групово настаняване в периода на заплождане
Увеличаването на продължителността на груповото настаняване, така че да покрие целия период след отбиването до опрасването има някои сериозни последици за дизайна на съоръженията и както винаги е от съществено значение да се гарантира, че биологичните изисквания са изпълнени чрез:
- Контролиране на индивидуалния прием на храна, тъй като това определя размера на прасилото и състоянието на тялото.
- Предотвратяването на агресията трябва колкото е възможно повече да намали риска от аборт и загуба на плода.
*Трябва да има място за уединение на свинете майки в зоната на групата и един вид място защитаващо свинята майка, докато се храни.
*Решенията за предпазване на свинята майка по време на чувствителното време около заплождането могат да включват индивидуални боксове, позволяващи на свинята майка да се обръща, или свободни боксове за достъп. Теоретично, конвенционалните боксове също могат да се използват, ако законодателството позволява свинете майки да бъдат поставени във фикастор за 3 дни – но това решение трябва да се използва в комбинация със система за хранене, осигуряваща контрол на индивидуалния прием на храна, като например ESF система.
- Проектиране на груповите боксове според размера на партидата и ако е възможно, отглеждане на женските свине отделно от свинете майки.
Лактиращи свине майки в свободни помещения
По отношение на свинете майки, отглеждани на свободни места по време на лактация са направени много опити, но все още няма пълен консенсус относно изискванията за дизайн, базиран на изследвания. В Германия законодателите са направили няколко искания, които сега насочват проектирането на съоръжения и в други страни като Дания и Холандия, изнасящи милиони прасета за германски ферми за доугояване. От друга страна германските искания непрекъснато се променят и в момента окончателните решения не са ясни.
Фигура 1. Германските изисквания по-рано включваха пространство на бокса от 6,5 m2 или повече, изисквайки свинята да може да лежи странично, без да докосва стената на бокса с изпънати крака. Следователно германските боксове от първо поколение обикновено са с дължина 3,00 m и ширина 2,30 m. Бокса включва Преди германските изисквания бяха, както са изобразени на Фигура 1. Засега германските правила позволяват клетка за опрасване, която може да бъде отворена няколко дни след опрасване, позволявайки на свинята да се движи свободно. Тъй като 80% от смъртността на прасенцата може да се отдаде на първите няколко дни след опрасването и изследванията показват, че поставянето на свинете майки във фиксатори около опрасването намалява смъртността на прасенцата, тогава се надяваме, че тази опция ще бъде разрешена в бъдещото законодателство.
Фигура 2. По-ранните размери на кошарите в Дания бяха 2,4 x 2,4 m, докато по-новите дизайни са 2,55 x 2,55, което позволява повече пространство за големи прасила и възможности за движение на свинете майки Трябва да се отбележи, че боксовете за свободно отглеждане включват стени с височина 1 m в зоната на свинете и покрита зона за пълзене с площ от приблизително 1 m2. Разбира се, важно е свинята майка да не може да избяга от бокса и защитата на работниците също е важна при обмислянето на дизайна на боксовете. EFSA предлага изискване за минимално пространство за свинете майки от 6,6 m2, което се равнява на 7,8 m2 пространство в бокса. Все още е твърде рано да се направи заключение как ще изглеждат бъдещите изисквания, но е вероятно Европейската комисия да последва препоръката на EFSA.
В Дания квадратните боксове са популярни. Вижте Фигура 2. Монтирани са и правоъгълни боксове, подобни на немските.
Новите инсталации включват изцяло решетъчен под и в някои случаи твърда или дренирана част в центъра, където е по-малко вероятно да се случи дефекация. Много съществуващи боксове за опрасване са с дължина 2,6-2,7 m и ширина 1,6-1,8 m. Освен ако подът не е изцяло решетъчен, преоборудването може да е трудно, тъй като съществуващият твърд под може да е пречка за поддържането на добра хигиена на бокса.
Друго ограничение са екологичните изисквания, изискващи намаляване на емисиите на метан и амоняк. Тъй като бокса за опрасване е по-голям, такава е и повърхността на ямата в сравнение с конвенционалния бокс. Поради това датските изследователи в момента проучват как да включат частично летвени подови настилки и различни конфигурации на шахти за намаляване на емисиите на газове. Тъй като материали за оформяне на гнездото също са необходими, скреперните системи започват да стават популярни отново, тъй като едновременно намаляват значително нивото на емисиите (до 90%) и обработват остатъците от слама.
Плодовита генетика
От края на 90-те години датската генетична организация на производителите на свине започна да се фокусира върху увеличаването на размера на прасилото и други генетични компании я последваха. Производството на общо и живородени прасета се е увеличило значително оттогава и днес 18-20 живородени се превръща в стандарт за най-плодовитите датски породи, докато други все още са на 12-13. Тези развития трябва да бъдат взети предвид в стратегията на фермата. Ако продукцията от определен брой прасета е целта, тогава вземете предвид факта, че ако една плодовита порода произвежда повече в сравнение с по-малко продуктивна порода, тогава са необходими около 30% по-малко свине майки. В допълнение, изискването за храна за свине майки е сравнително по-малко.
Ако целта е определен брой свине майки, тогава съоръженията за опрасване, отбиване и угояване трябва да бъдат проектирани според очакваната производителност. Като се има предвид само единицата - свиня майка, дизайнът за високоплодовити породи изисква повече боксове за опрасване – обикновено до 20% повече, отколкото е необходимо само за партидата свине майки. Тъй като свинете майки обикновено могат да се справят с 14 прасенца, излишните прасета трябва да бъдат поставени при свине майки кърмачки, които са преместени от секцията за опрасване, където са се опрасили седмица по-рано. Освен това е необходимо място за прасенца, отбити от майки кърмачки. И така, в чисто стадо свине майки без отбити прасенца е необходимо да се включат разсадни секции за тези прасенца. Обикновено са необходими три секции и проектът трябва да включва удобна топла среда, тъй като прасенцата от кърмачки обикновено са много млади и малки. Следователно работата с високопродуктивна генетика също изисква висококвалифицирани мениджъри – което трябва да се разглежда като част от цялостната стратегия на фермата.
Линк към статията на www.pig333.com може да намерите ТУК