Парадоксът на Комисията: Санкциите за торове заплашват европейското земеделие в условията на стратегия за конкурентоспособност
В деня, в който Европейската комисия представя своя стратегически компас за европейската конкурентоспособност, тя едновременно с това внася предложение за налагане на санкции върху руските и беларуските торове - стъпка, която ще окаже сериозно въздействие върху селскостопанското производство и конкурентоспособността. Без ясна стратегия за диверсификация европейските земеделски производители скоро ще се окажат изправени до стената.
В продължение на години Европа се бори с производството на торове, което е недостатъчно, за да отговори на търсенето, което прави вноса неизбежен. Ситуацията само се влоши след затварянето на няколко завода за торове в държавите-членки на ЕС. Прилагането от ЕС на Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата също ще увеличи допълнително разходите както за местното производство, така и за доставчиците от трети държави, които навлизат на пазара на ЕС.
Макар да разбираме легитимността на геополитическите причини, които карат Комисията да действа, селскостопанският сектор трябва да се изправи пред икономическите последици от тези решения. Понастоящем европейските земеделски стопани нямат гаранции, че недостигът на торове ще бъде компенсиран от увеличеното вътрешно производство на конкурентна цена - основен аргумент, изтъкван от поддръжниците на предложените санкции. Тези мерки ще доведат до повишаване на цените на торовете с поне 40/45 евро на тон за следващия селскостопански сезон. Това ще окаже допълнителен финансов натиск върху земеделските стопанства, които и без това се борят с изключително труден икономически климат. Последиците за селскостопанското производство, конкурентоспособността и доходите на земеделските стопани могат да бъдат катастрофални.
Предложението на Комисията в много отношения не отговаря на изискванията на земеделските общности в ЕС, независимо дали става въпрос за много високите мита, които ще се прилагат от юли 2025 г., за постепенния подход към санкциите или за предложените временни суспендирания въз основа на цените през 2024 г., които вече са по-високи от предвоенното равнище. Още по-обезпокоително е, че предложението на Комисията не включва никакви средносрочни или дългосрочни мерки, които да предложат перспективи за сектора, независимо дали става въпрос за диверсификация на източниците на доставки или за следните спешни смекчаващи мерки:
- Премахване на антидъмпинговите мита върху вноса на карбамид, амониев нитрат и UAN смеси с произход от САЩ и Тринидад и Тобаго.
- Спиране на конвенционалните мита върху вноса на карбамид, UAN, DAP, MAP и NPK (кодове 3102 10, 3102 80, 3105 30, 3105 40 и 3105 20 от тарифната номенклатура).
- Предоставяне на дерогации съгласно Директивата за нитратите, за да се позволи използването на преработени отпадъчни води от животновъдството (RENURE - Recovered Nitrogen from ManURE и някои ферментати) над сегашното ограничение от 170 kg N/хектар.
Зад сложността на това досие се крие основен въпрос: бъдещето на европейското селско стопанство и продоволствената сигурност на ЕС.
Източник: Copa Cogeca