Оцеляване на вируса на АЧС във фуражи, постелки и механични вектори
През последните години африканската чума по свинете (АЧС) премина в пандемия и в рамките на Европейския съюз засегнатите популации от диви свине са основният двигател. Това носи нови предизвикателства, т.е. необходимостта от оценка на риска за селскостопански продукти и ролята на механичните членестоноги вектори. В отговор на призива „Оцеляване на вируса на африканската чума по свинете във фуражите, материалите за постеля и механичните вектори и тяхната потенциална роля в предаването на вируса“ (GP/EFSA/ALPHA/2021/09), подходящи материали за фураж и постеля бяха избрани за експерименти за стабилност. Всички матрици бяха замърсени с вируса на АЧС и се съхраняваха при пет различни условия на околната среда (-20°C, 4°C, 10°C, 20°C и 37°C) за период от до девет месеца. Повторните проби бяха оценени в различни моменти от време с помощта на PCR в реално време и изолиране на вируса. Освен това беше оценена възможната роля на три вида кръвосмучещи членестоноги. По-подробно бяха проведени проучвания за това колко дълго представителните членестоноги съдържат вирусен геном и инфекциозен вирус при хранене с инфекциозна кръв. В последната стъпка бяха генерирани допълнителни данни за доказателство за концепцията за предаването на вируса на АЧС чрез поглъщане на (малки) членестоноги консумирали заразена кръв. В заключение, откриването на инфекциозен вирус е доста ограничено в повечето матрици, докато откриването на вирусен геном е възможно през целия период на изследване. При по-ниски температури обаче вирусът е стабилен върху фуражни матрици в продължение на няколко дни или дори седмици, особено върху цвекло и картофи. Тревата, тревният силаж и царевичният силаж не позволяват повторно изолиране на вируса в нито един момент от време. Проучванията за откриваемостта на вируса при членестоноги показват, че вирусът обикновено се открива за определен период от време в зависимост от температурата и поетия обем. Откриваемостта на вируса при кръвосмучещите мухи надмина очакванията с над 168 часа при ниски температури. Експериментът с храненето не доведе до заразяване на прасетата. Силата на това проучване за доказателство на концепцията обаче е ограничена.
Цялото проучване може да откриете в прикачения PDF файл и на линка на EFSA
Източник: EFSA