Можем ли да минем без селскостопански животни? Призив за кръгова икономика
Някои казват, че за да спаси планетата, човечеството трябва да се съсредоточи върху пълната си независимост от животновъдството. Свинете, птиците и говедата обаче имат важна роля за постигането на истинска кръгова икономика - в крайна сметка какво да правим с остатъците от производството на храни?
Според последните оценки на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) животновъдството е отговорно за 14% от всички антропогенни емисии на парникови газове. Наистина, в индустриализираните страни приносът на животновъдството представлява само около половината от този дял, но това се дължи главно на по-високите нива на емисии от други сектори (напр. климатизация на жилища, транспорт, промишленост) в сравнение със средното за света. Ето защо няма съмнение, че животновъдството също ще има своята роля в приноса за намаляване на емисиите. В същото време световното търсене на храни нараства толкова драстично, че животновъдството ще трябва да произвежда значително повече, дори ако алтернативните източници на храна бъдат масово разширени.
Освен това земеделската земя става все по-оскъдна поради нарастването на световното население, съчетано със загубата на почва в резултат на урбанизацията, ерозията и опустиняването. Последното се изостря допълнително от изменението на климата. В комбинация с изменението на климата недостигът на земеделска земя застрашава глобалната продоволствена сигурност и може да предизвика миграция на хора в световен мащаб. Дори много индустриализирани държави с висока гъстота на населението също са косвено засегнати от недостига на земя, тъй като потреблението на храни и фуражи често изисква значително повече земеделска земя, отколкото е наличната в страната (например Германия: външното земеползване представлява две трети от земята в страната).
Световна обиколка на д-р Екел
Проф. д-р Виндиш сподели тези възгледи по време на неотдавнашното световно турне 2024 на германската компания за хранене на животни Dr. Eckel. Събитието се проведе на различни места, включително в Баку (Азербайджан), Дьолинген (Германия) и Канкун (Мексико). На събитието в Дьолинген се събраха около 40 експерти от Северозападна Европа, за да чуят един друг външен лектор и трима лектори на Dr. Eckel Animal Nutrition, които се качиха на сцената:
- Д-р Виктор Екел, управляващ директор, се обърна към аудиторията с доклад за фитогенните фуражни добавки за устойчиво хранене на животните. За тази цел той посочи целите на ООН за устойчивост и как използването на фитогенни фуражни добавки се вписва в тази цел;
- Д-р Елизабет Хол, старши технически мениджър, обсъди устойчивите успехи в животновъдството. Тя говори за продукта PreAcid, който може да подпомогне чревната функционалност при носачки, бройлери, както и при прасенца;
- Д-р Ирис Вортман, технически мениджър продажби, отдели внимание на водещия продукт на компанията AntaPhyt, който през 2024 г. получи нова визия. Компанията пусна на европейските пазари и своя AntaPhyt Green, предназначен за биологични производители.
- Инес Имдал говори от името на Rheingold Salon, Кьолн, Германия. Тя е основател на този институт за пазарни проучвания. В една много проникновена, но и не само селскостопанска презентация, тя хвърли уникален поглед върху поколението Z и се опита да разгадае психологическата структура на това поколение.
Към кръгова икономика
Въпреки тревожния недостиг на земеделска земя, понастоящем около 40% от обработваемата земя в света се използва за отглеждане на фуражни култури. Тази практика произхожда от големите успехи в селското стопанство, започнали в средата на 20-ти век. Механизацията, торенето, растителната защита, селекцията на растенията и други постижения значително повишиха добивите, като направиха зърнените и други потенциално ядливи култури практически неограничени за използване като фураж за животни. Това доведе до появата на системи за животновъдство с добавена стойност, при които висококачествените култури се превръщат в хранителни продукти от животински произход с още по-висока стойност. Такива икономически условия избират животновъдни системи с висока ефективност на храненето, предимно птицевъдство и отчасти също свиневъдство.
Тези линейни системи с добавена стойност обаче ще бъдат подложени на натиск. Нарастващото световно население ще изисква все по-голям дял висококачествени култури за пряка консумация от хората, още повече че земеделската земя ще става все по-оскъдна. Освен това напредъкът в производството на култури изглежда е в застой, което отчасти се дължи на изменението на климата. В резултат на това нарастващата ограниченост на ресурсите все повече ще принуждава животновъдството да преминава от линейни системи с добавена стойност към кръгова. С други думи, бъдещите системи за животновъдство трябва да избягват конкуренцията с хората за висококачествени култури.
Източник: Pigprogress.net