Месо и диабет: дезинформацията не спира
Месото причинява ли диабет? Очевидно не. И все пак някои се опитват да го докажат от години без успех.
Ето го отново. Преди няколко дни беше публикувано още едно проучване, което се опитва да демонстрира връзката между консумацията на месо и появата на диабет тип 2. Сред авторите е Walter C. Willett и начинът на действие е винаги един и същ: публикувайте проучвания с ниско научно качество за връзката между месото и диабета, когато систематичните прегледи и клиничните проучвания с най-голяма научна строгост вече са демонстрирали в изобилие обратното.
Изследванията по темата достигнаха последния си етап, доказвайки, че месото не повишава кръвната захар, инсулиновата резистентност, възпалението и риска от диабет тип 2. Всъщност, напротив, когато хората бъдат насърчавани да премахнат зърнените храни, нишестетата и захарите и да ядат повече червено месо, това може да обърне диабет тип 2.
Кръстоносният поход срещу месото не спира
Упорит с непоколебима, десетилетия стара про-вегетарианска идеология и подкрепен от финансови интереси на мултинационални компании, произвеждащи хиперпреработени вегански храни, Уилет е неуморим в атаката си срещу месото. Въпреки многобройните развенчания, които претърпя, новото му изследване настоява на всяка цена да докаже връзката между месото и диабета. На пръв поглед би изглеждало ценно изследване, тъй като е мета-анализ, публикуван в престижното списание The Lancet Diabetes and Endocrinology; в действителност той има силни ограничения, липсващи данни и няма причинно-следствена връзка, както посочват няколко експерти в научните изследвания.
„Това изследване е мета-анализ, който вмъква кохорти от нулата без документирана клинична история зад тях“, обяснява професор Джузепе Пулина, почетен президент на Асоциацията за наука и производство на животни, редовен професор по етика и устойчивост на животновъдството в катедрата по земеделие от Университета на Сасари и президент на Carni Sostenibili: „Като кохортни проучвания, те не предоставят причинно-следствена връзка и следователно не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между консумацията на месо и появата на диабет тип 2. Всъщност наблюдаваните асоциации могат да бъдат повлияни от объркващи фактори, които не са напълно контролирани.
Меко казано непоследователно проучване
Диабет тип 2 принадлежи към патологичната картина на така наречения метаболитен синдром, който има множествена и диференцирана етиология, характеризираща се с едновременното наличие на множество рискови фактори като абдоминално затлъстяване, хипертония и висока кръвна захар на гладно. Като се има предвид сложната и многофакторна етиология, която включва генетични, екологични и поведенчески фактори, като затлъстяването и заседналият начин на живот са сред основните рискови фактори, не е възможно лесно да се идентифицира хранителна причина от 10-годишни въпросници за проследяване, които не са напълно точни .
Консумацията на месо беше измерена чрез въпросници за самоотчитане на диетата, което е най-малко надеждният начин за събиране на данни, тъй като участниците може да са докладвали неточно или неправилно своята консумация на месо и други диетични поведения, въвеждайки пристрастие към самоизбора, надценяване или подценяване на консумацията на определени храни.
Освен това качеството на месото и методите на готвене могат да повлияят на риска от диабет тип 2, но тези променливи не са напълно проучени. Например, като се има предвид, че единствената новост на това изследване е, че включва и пилешко месо освен червено и хиперобработено месо, не се прави разлика между панирано пържено пиле и печено пиле.
И накрая, изследваната популация не представлява цялата глобална популация, така че резултатите не могат да бъдат обобщени. Ето защо те трябва да се тълкуват с повишено внимание; необходими са допълнителни проучвания, за да се потвърдят наблюдаваните асоциации и да се установи ясна причинно-следствена връзка.
Източник: Carni Sostenibili