Какво означава новият европейски климатичен доклад за свиневъдството
Новият доклад на Европейския научен консултативен съвет по климатичните промени за адаптацията и ограничаването на емисиите в агрохранителната система дава много ясен сигнал: свиневъдството в Европейския съюз ще бъде все по-силно засегнато от бъдещите климатични политики. Документът не е насочен само към свинете, но в него секторът ясно присъства като част от животновъдството, което ще трябва да се променя, да инвестира и да отговаря на нови регулаторни изисквания.
Най-важното послание е, че ЕС вече не разглежда свиневъдството просто като част от производството на храни, а като сектор, който ще бъде включван в бъдещите механизми за климатична отчетност и ограничаване на емисиите. В доклада се разглежда възможността за специална система за ценообразуване на емисиите в земеделието, като сред основните животновъдни производства, които биха попаднали в такава рамка, са посочени именно говедата и свинете. Това означава, че свиневъдството ще бъде подложено не само на натиск за по-добра екологична ефективност, но и на риск от директно оскъпяване чрез бъдещи климатични механизми.
Особено показателно е, че според самия доклад свиневъдството е по-лесно за регулиране от други животновъдни сектори. Причината е, че производството е по-концентрирано. Авторите посочват, че дори при сравнително високи прагове на включване в евентуална система за облагане, почти цялото индустриално свиневъдство може да бъде обхванато. При праг от 50 ЖЕ (животински единици) например ще бъдат обхванати около 95% от поголовието свине, а при праг от 100 ЖЕ - около 93%. Това е много важен извод, защото показва, че в очите на европейските институции секторът е административно удобен за бързо въвеждане на нови правила.
В същото време докладът прави важно разграничение. Свиневъдството не е представено като най-големия източник на емисии в животновъдството. Напротив, в него се признава, че емисиите от говедата са значително по-високи. Това обаче не означава, че свиневъдството ще остане встрани от политиките. Напротив - именно поради концентрацията, индустриалния характер и относително по-лесния контрол, секторът може да се окаже сред първите, върху които новите механизми ще бъдат приложени на практика.
Тук идва и по-важната част от анализа. Докладът не разглежда свиневъдството само като проблем, а и като сектор с реален потенциал за модернизация. В специалния раздел за свине и птици се посочва, че при така наречените моногастрични животни преходът към по-ниски емисии може да мине най-вече през технологии, по-добро управление и иновации. Като основни посоки са посочени по-ефективно хранене, използване на регионални протеинови култури, намаляване на зависимостта от вносни фуражи, по-добро управление на тора и внедряване на анаеробни инсталации за биогаз, които намаляват метановите и амонячните емисии и едновременно създават енергийна стойност.
Това е изключително важно за сектора, защото означава, че свиневъдството има аргументи да иска инвестиции. И ако ЕС действително иска по-ниски емисии, по-висока ресурсна ефективност и по-устойчива хранителна система, тогава правилният подход не е просто повече рестрикции, а подкрепа за модернизация. За свиневъдството това означава финансиране на биогазови инсталации, нови системи за съхранение и обработка на тор, инвестиции в хранене и фуражна независимост, както и реални програми за повишаване на конкурентоспособността.
Наред с това обаче докладът съдържа и много сериозно предупреждение. Авторите изрично казват, че климатичните цели на ЕС няма да бъдат постигнати само с технически мерки във фермите. Според тях е необходим така нареченият системен преход, който включва не само промени в производството, но и промени в потреблението. Именно тук е стратегическият риск за свиневъдството. В разглежданите сценарии за бъдещето на европейската агрохранителна система се предвижда намаляване на потреблението на животински продукти с между 15% и 50% спрямо сегашните нива, а това неминуемо означава натиск и върху производството. В частта за свине и птици се казва съвсем ясно, че преминаването към повече растителни протеини в храненето ще доведе до значително намаляване на търсенето на свинско месо.
Точно тук секторът трябва да бъде особено внимателен. Заплахата не идва само от екологични изисквания към фермите. Тя идва и от бъдещи политики за хранене, етикетиране, обществени поръчки, потребителски препоръки и обществено здраве, които постепенно могат да променят пазара в посока на по-ниска консумация на свинско. Докладът отбелязва, че в ЕС вече има бавен, но устойчив спад в консумацията на месо на човек и че тенденцията е към частично изместване от говеждо и свинско към птиче месо. Това означава, че свиневъдството е под натиск не само като производствен сектор, но и като пазарен сектор.
Друг важен елемент е, че свиневъдството вече е в полезрението на европейската екологична регулация. Докладът припомня, че големите свинеферми вече попадат под обхвата на Директивата за индустриалните емисии. Това е важен сигнал, защото означава, че свиневъдството не започва от нулата в логиката на европейския контрол. То вече е разпознавано като индустриално производство, което подлежи на екологични изисквания. Следователно разширяването на климатичните правила върху него е въпрос не на принцип, а по-скоро на време и политическо решение.
Особено показателно е и това, че докладът вече мисли за сценарии, при които част от производителите могат да имат нужда не само от инвестиционна подкрепа, но и от помощ за диверсификация, преквалификация или дори излизане от сектора. В препоръките за така наречения „справедлив преход“ се посочва, че при най-емисионно интензивните и най-уязвими производства ЕС трябва да предвиди не само инвестиции и компенсаторни механизми, но и възможности за изход, когато няма реалистичен преходен път. За свине и птици тази идея е формулирана съвсем конкретно. Това показва, че в Брюксел вече се мисли не само за модернизация на сектора, но и за негово частично преструктуриране.
Оттук идва и големият въпрос за страни като България. Ако националният сектор не бъде проактивен, рискът е новите европейски правила просто да увеличат разходите, да влошат конкурентоспособността и да ускорят натиска върху производителите. Ако обаче секторът действа навреме, същият този доклад може да се използва като много силен аргумент в друга посока - за инвестиции, за модернизация, за биогаз, за нови технологии, за по-добро управление на тора, за фуражна независимост и за защита от въглеродно изтичане чрез внос от държави извън ЕС, които не носят същите екологични тежести.
В крайна сметка докладът изпраща едно много ясно послание. Свиневъдството в Европа няма да остане извън бъдещите климатични политики. То ще бъде подложено на по-силен натиск, както чрез екологични и емисионни изисквания, така и чрез промени в потреблението. Но в същото време документът признава, че секторът има реален потенциал за адаптация чрез технологии, иновации и инвестиции. Именно затова правилният отговор на свиневъдството не е отрицание на климатичния дневен ред, а настояване за справедлив и икономически поносим преход. Ако този преход бъде изграден разумно, секторът може да запази своето място в европейското производство на храни. Ако не бъде, рискът е новите политики да се превърнат в поредния фактор за отслабване на европейското и българското свиневъдство.
Целият доклад може да намерите в прикачения файл
Материалът е изготвен от Асоциация на свиневъдите в България
- EU agri-food system report (Размер: 6 MB)