Каква е ролята на лабораторно отглежданото месо?
В доклад на RethinkX от 2019 г. се прогнозира, че месната и млечната промишленост в САЩ ще фалират до 2030 г. поради появата на „клетъчното земеделие“. Това очевидно не се случва, тъй като значителни технически предизвикателства възпрепятстват търговската жизнеспособност на технологията. Въпреки инвестираните милиарди и стотиците стартиращи предприятия в тази област, клетъчното земеделие е изправено пред пречки като високи производствени разходи и регулаторни проблеми (например поради европейските разпоредби за генетично модифицираните организми).
Цената на стоките, особено за прецизната ферментация, остава основна пречка. Производството на протеини на клетъчна основа все още не е икономически осъществимо, тъй като изисква по-нататъшен напредък в технологията на биореакторите и хранителните среди. Понастоящем в Сингапур е регистриран само един хранителен продукт на лабораторна основа. Без установени производствени протоколи твърденията за хранителните и екологичните ползи от продуктите на клетъчна основа не са проверени. Нещо повече, „месото на клетъчна основа“ не се счита за „месо“ според определенията на САЩ и Европа, тъй като не отговаря на конвенционалните хранителни състави и качества.
Клетъчното земеделие също така няма екосистемните ползи на традиционното животновъдство и може да задълбочи неравенството в световен мащаб, като създаде луксозни храни, контролирани от мултинационални корпорации. Освен това често се надценява приемането от страна на потребителите, като много от тях са готови да опитат продукти на клетъчна основа, но не ги консумират редовно. Особено загрижени са потребителите от селските райони, които се опасяват от неестествеността и въздействието им върху традиционното земеделие.
Тъй като все още не е ясно дългосрочното въздействие на продуктите на клетъчна основа върху здравето, безопасността, околната среда и пазара, технологията на клетъчното земеделие не изглежда жизнеспособна в обозримо бъдеще.
Източник: Meatthefacts.eu