Изпъкнали очи при прасета… разрастващ се случай, свързан с парвовирус по лисиците

Снимка 1. Засегнато прасе на 4 седмици с изпъкнали очи и страбизъм, подуване на врата и видимо скъсяване на долната челюст. Кожата на гръдния кош показва драскотини.

През 2024 г. в Royal GD (Девентер, Нидерландия) е получено заявление за аутопсия на отбито прасенце от ферма с 850 свине майки. Отбитите прасенца във фермата показват синдром, характеризиращ се с изпъкнали очи, непрозрачност на роговицата и косопад. По време на това и последващите заявления са документирани няколко патологични находки и множество патогени са открити чрез рутинни диагностични изследвания. Тези находки обаче са непоследователни между случаите и не обясняват адекватно наблюдавания клиничен синдром.

Клинична диагностика

За да се дефинира проблемът по-точно, е проведено съвместно посещение във фермата с ветеринарния лекар на стадото и консултанта по фуражите. Остро засегнатите прасета са прегледани, за да се определи възрастта на начало и прогресия на заболяването. Също така, целта ни е да установим дали засегнатите прасета показват други признаци на заболяване, като намалена реакция или треска.

Приблизително 15% от кърмещите прасенца са открити с постоянни клинични признаци. Някои бяха на едва десетдневна възраст. В засегнатите котила броят на клинично засегнатите прасенца е бил едно или две, или почти цялото котило.

Клиничните признаци включват:

● екзофталм (изпъкнали очи)
● страбизъм
● алопеция (косопад)
● еритема (хиперемия на кожата).

Някои прасенца също имаха видимo подуване на врата, а при други долната челюст изглеждаше скъсена. По-тежко засегнатите прасенца дишаха с отворена уста.

Въпреки това прасенцата останаха бдителни, имаха добро телесно състояние и телесната им температура беше в референтните граници. Не беше открита връзка с броя на свинете майки или пола на прасето.

При отбитите прасенца се наблюдаваше същата клинична картина, както беше съобщено по-рано от ветеринарния лекар - хронично засегнати прасета с потенциални дългосрочни ефекти, като конюнктивит, непрозрачност на роговицата и слаб растеж. Ретроспективно, въз основа на архивирани снимки, някои свине майки също показаха много фини изпъкнали очи, но нямаше други ясни клинични признаци.

Лабораторна диагностика

По време на посещението във фермата бяха събрани кръвни проби от пет засегнати прасета и три прасета бяха представени за аутопсия на следващия ден. Кръвният анализ показа леко повишени нива на хаптоглобин, лактатдехидрогеназа, алкална фосфатаза и билирубин и намалени нива на креатинин (Таблица 1), което е показателно за засягане на черния дроб, но други кръвни анализи бяха противоречиви. Не бяха открити клинични признаци на жълтеница или анемия. Забележително е, че при аутопсията не бяха наблюдавани видими макроскопски или микроскопски лезии на окото, кожата или коремните органи. Тъканите бяха съхранени за по-нататъшен анализ.

Таблица 1. Резултати от кръвните анализи. Показани са само последователни аберантни резултати от кръвните анализи. (червеният текст означава, че стойностите са повишени в сравнение с референтните стойности, а оранжевият текст означава, че нивата са под референтния диапазон)

Прасе	1	2	3	4	5	единица
Възраст	23	18	17	16	23	дни
Хаптоглобин	0.1	1.0	0.54	1.14	1.08	g/L
Общ билирубин	7.2	4.2	9.3	5.3	4.2	µmol/L
Креатинин	91	65	67	74	66	µmol/L
Албумин	32.2	31.9	34	28.1	23.3	g/L
LDH	734	850	966	629	581	U/L
ALP	767	724	500	684	635	U/L

LDH = лактатдехидрогеназа, ALP = алкална фосфатаза

Развитие на огнището

През зимата и пролетта на 2025 г. множество ветеринарни лекари съобщиха за подобни случаи.

В Нидерландия е въведена програма за наблюдение на здравето на животните, изпълнявана от Royal GD по съвместна комисия на холандската организация на производителите на свине и холандското Министерство на земеделието, рибарството, продоволствената сигурност и природата. Като част от тази програма, наред с други неща, е на разположение телефонно бюро за помощ за всички заинтересовани страни в основните сектори на животновъдството, както и субсидирани специализирани ветеринарни консултации и услуги за аутопсия.

В този контекст бяха проведени повече посещения на ферми и бяха взети проби от голям брой прасенца, които бяха представени за задълбочени изследвания. Въпреки многото хипотези, не бяха открити общи фактори и не можеше да се направи обосновано заключение. Все още бяха изключени много диференциални диагнози, включително хипертиреоидизъм, хипер- и хиповитаминоза D и интоксикации с тежки метали. Предвид нарастващия брой ферми, съобщаващи за клинични признаци, беше решено да се използва усъвършенстван вътрешно разработен протокол за секвениране от следващо поколение, за да се изследват вероятни инфекциозни патогени в съхранени тъканни проби.

Откриване на вируса

В 18 прасета от 5 засегнати ферми бяха открити ясни и последователни доказателства за наличие на вирусна ДНК от протопарвовирус.

Полученият геном на протопарвовирус показа високо сходство с парвовирус, открит преди това във фекална проба от лисица, взета в Холандия през 2012 г.

Този „лисичи“ парвовирус не беше открит в проби от здрави незасегнати прасета, нито беше открит в архивирани данни за секвениране от проби, събрани преди 2025 г. За да се потвърди наличието на лисичи парвовирус във всички засегнати прасета, беше разработена PCR за лисичи парвовирус и бяха открити PCR-положителни резултати за всички засегнати животни. Тъкан от незасегнати прасета даде отрицателен резултат. В последствие беше проведен in situ хибридизационен анализ, който потвърди наличието на вирусна РНК в тъкан, което е показателно за синтез на вирусни протеини в тези клетки. Накрая вирусът беше успешно изолиран.

Последващи действия и текущи разследвания

Проследяването в първоначалната ферма беше проведено от ветеринарния лекар на стадото. Броят на засегнатите прасета е намалял значително в рамките на 4 месеца след първоначалните доклади и това е съобщено и от други ферми. Въпреки това, дългосрочното проследяване в други ферми показва, че малко засегнати прасета могат да бъдат наблюдавани в продължение на много повече месеци. Въпреки че е необходимо да се проведат официални проучвания, положителните PCR резултати от много различни проби (включително фекалии, кръв, кожни тампони, тампони от околната среда) предполагат обилно вирусно отделяне. Тъй като парвовирусите са изключително устойчиви в околната среда, очакваме, че в случай на отслабване на имунитета, ще възникнат нови случаи във фермите, вероятно с по-големи огнища на всеки няколко години, когато стадото свине майки е напълно заменено.

Въздействие върху фермите

Фермерите съобщават за необходимостта от осигуряване на значителни допълнителни грижи при храненето на засегнатите отбити прасета, тъй като приемът на храна при сучещите прасета е почти напълно спрян, а приемът на храна при отбитите прасета рано след отбиването е намален. Следователно, прасетата могат да страдат от традиционни заболявания след отбиване и намаляване на растежа. Ветеринарните лекари съобщават за увеличение на кожните аномалии, включително драскотини и ексудативен епидерматит (мазна болест на прасетата) при засегнатите популации.

По време на острата фаза на епидемията някои фермери съобщиха за малко свине майки, които са абортирали преди появата на клинични признаци при сучещите прасенца. Освен това, ветеринарните лекари съобщават за увеличение на вродените малформации и пъпните хернии в засегнатите ферми. Причинно-следствената връзка между тези съобщения и парвовируса по лисиците все още не е потвърдена, тъй като първоначалните разследвания са се оказали отрицателни.

Фермерите, отглеждащи свине майки, съобщават за увеличение на продажбите на кланични прасенца с ниско качество или несъответстващи на изискванията. Въпреки че смъртността при отбитите прасенца може да се увеличи с ~6% в някои силно засегнати ферми, вероятно поради едновременно заболяване и дългосрочни ефекти, повечето ферми съобщават за незначителен пряк ефект върху смъртността.

Предварителните данни от засегнатите ферми показват, че производителността и икономиката на фермите са засегнати предимно от:

по-висока употреба на фуражи
намаляване на растежа при сучещите прасенца (-1 кг тегло при отбиване на 28 дни) и отбитите прасенца (-2 кг на 10 седмици)
по-ниски продажби на съответстващи на изискванията прасета

Потенциалните ефекти върху растежа при угояващите прасенца все още не са изследвани.

Предварителните изчисления показват, че средната загуба на печалба на продадено прасенце с тегло 25 кг може да варира от 1,11 евро по време на леко огнище с продължителност четири месеца до 2,95 евро по време на тежко огнище с продължителност 6 месеца, когато се вземат предвид всички продадени прасенца за период от една година. Загубата на печалба на свиня майка би била между 34 и 84 евро на свиня майка за една година при същите сценарии. Тези изчисления са обусловени от предположението, че цените на прасенцата са постоянни (50 евро) и намаляването на растежа може да се компенсира в рамките на съществуващите съоръжения.

Перспективи

Тъй като този клиничен синдром и откритията за парвовирус по лисиците са сравнително скорошни, остават много въпроси относно патогенезата на вируса, имунните отговори, възможностите за интервенции и превенция, включително ваксинация и т.н. Въпреки това, в рамките на много кратък период, заболяването вече е докладвано в множество европейски страни (Canuti et al., 2026; Theuns, 2026; Tobias et al., 2026). Не е ясно как вирусът е попаднал в свинефермите и дали първоначалният му гостоприемник е лисицата или плячката на лисицата. Тъй като парвовирусите са устойчиви, изглежда малко вероятно този вирус да изчезне лесно от фермите. Клиничното въздействие може да бъде разрешено, в случай че колективният имунитет е дълготраен, но може да се повиши отново, в случай че имунитетът отслабне. Достатъчни причини за бдителност и достатъчна причина Royal GD да следи отблизо в сътрудничество с партньори и ветеринарни лекари в тази област.

Източник: Pig333