Годишен доклад на USDA за състоянието на свиневъдството в ЕС
Както производството на свинско месо в ЕС, така и износът се очаква временно да се увеличат тази година.
Производството на свинско ще се увеличи в резултат на голямото предлагане на малки прасенца, съчетано с ниски цени на фуража. Вътрешните и експортните възможности за допълнителното производство на свинско месо са ограничени и като следствие се очаква цените да паднат, което ще доведе до по-ниско производство на свинско месо през следващата година.
Производството на свинско месо ще се възстанови временно през 2024 г.
Броя на животните и отглеждането на свине: През 2023 г. производството на прасенца в ЕС достигна рекордно ниско ниво, докато цените на фуражите паднаха, а търсенето на прасенца нарасна. Рекордните цени на прасенцата изкушиха животновъдите да разширят поголовието си свине майки през 2023 г. Поради по-големия брой на свине майки в началото на тази година, поголовието от свине ще се възстанови през 2024 г. Очаква се този цикъл да достигне ново рекордно ниско ниво през 2025 г.
Клане и търговия: В съответствие с тенденцията при броя на свинете, клането се очаква да се увеличи с 0,9 процента тази година и се очаква да спадне с 1,7 процента през следващата година. Търговията с живи свине играе второстепенна роля в общия баланс на свинете в ЕС.
Производство на свинско месо: Тази година производството на свинско месо в ЕС е подсилено от по-високо тегло при клането. Прогнозите са производството на свинско месо в ЕС да се увеличи с 2,0% през 2024 г. и да намалее с 1,7% през 2025 г. Предвижда се допълнителен обем свинско месо да се произвежда главно в Испания, предназначено за износ към пазарите на ЕС и трети страни, и в Централна Европа, което се консумира най-вече на вътрешния пазар .
Вътрешни продажби и търговия със свинско: Потреблението на свинско месо в ЕС леко нараства в Централна и Южна Европа. Но както вътрешното потребление, така и износът няма да могат да поемат увеличеното предлагане. Очаква се свръхпредлагането на свинско месо да увеличи конкуренцията и да понижи цените. Тези по-ниски цени биха могли да подобрят конкурентоспособността на свинското месо в ЕС на световния пазар.
Цикълът на свинете в ЕС достигна дъно миналата година, след което клането се увеличи тази година
През 2023 г. производството на прасенца, клането на свине и запасите достигнаха рекордно ниско ниво. Въпреки това, намаленото предлагане на прасенца, съчетано с падащите цени на фуражите (вижте Таблица 1), стимулира цените на прасенцата, което стимулира животновъдите да задържат своите свине майки. През 2023 г. стадото свине майки нарастна най-чувствително в Испания, Полша, Холандия, Дания и България. По-големиия брой свине майки подкрепиха увеличаване на производството на прасенца от последното тримесечие на 2023 г. и увеличение на клането през второто тримесечие на тази година (приемайки седеммесечен жизнен цикъл на свинете). През първата половина на 2024 г. статистиката на Евростат отчита леко увеличение на официалното клане с +0,11 процента, като в абсолютно изражение най-значително увеличение е в Полша и Унгария. За цялата година клането в ЕС се очаква да нарасне с 0,9 процента.
В Централна Европа свиневъдният сектор се модернизира, подобрявайки ефективността
Ситуацията в Полша и Унгария представлява общото пазарно състояние в Централна Европа, което се характеризира с по-нататъшна комерсиализация и свиване на сектора с повишена ефективност, рентабилност и контрол на ниво ферма на огнищата на африканска чума по свинете (АЧС). Свиневъдният сектор в Централна Европа е допълнително подкрепен от местното търсене, тъй като свинското месо е традиционният избор на месо, както е и в Чехия, където свиневъдният сектор се стабилизира. Според Чешката асоциация на свиневъдите цените на свинете за клане са били над производствените разходи за първи път от дълго време. Въз основа на тези положителни маржове на печалба, производството на прасенца и броя свине се разширяват както в Чехия, така и в Словакия. Друг допринасящ фактор са като цяло по-ниските цени на фуражите тази година в Централна Европа. Възстановяването е най-ясно изразено в Полша, където подобрената ситуация с АЧС позволи да се възстановят броят на свинете майки от 593 000 на 663 000 глави през 2023 г., което доведе до повишено официално клане на свине със 7,0 процента през първата половина на 2024 г. В Унгария тенденцията на спад в брой спрени прасета през 2023 г. отчасти поради съфинансираните от ЕС програми за подпомагане на модернизацията на фермите. В резултат на това има силна концентрация в индустрията. През първата половина на 2024 г. клането в Унгария се е увеличило с 6,9 процента. Процентно съживлението е най-силно изразено в България. Броя на свинете майки в България се увеличиха от 60 000 на 80 000 животни през 2023 г., което доведе до повишено официално клане с 8,5 процента през първата половина на 2024 г. Тези увеличения са свързани с липсата на огнища на АЧС и по-високите частни инвестиции в сектора. Броят на свинефермите обаче намаля поради продължаващата консолидация и комерсиализация (за повече информация вижте доклада GAIN - Актуализация на българския пазар на добитък и продукти, публикуван на 26 юли 2024 г.). В Румъния обаче броя свине продължава да намалява. АЧС остава рисков фактор за всеки потенциален план за инвестиции или разширяване на фермите за свине, въпреки че ситуацията се е подобрила, както по отношение на броя на огнищата, така и по отношение на размера на заразените с АЧС ферми. Правителството на Румъния е изпълнило програма за финансиране за подобряване на капацитета на фермите за разплод, за да се увеличи броят на произведените прасенца с цел намаляване на нуждите от внос..
Въпреки по-добрите маржове, германският, австрийският и френският сектор продължават да се борят
Освен клането в страните от Централна Европа, то се е увеличило и в Германия през първата половина на 2024 г. (+0,2 процента) след рязък спад през последните години. Поради настоящите благоприятни цени на свинете и относително ниските цени на фуражите, свиневъдството отново е рентабилно и в момента угоителите могат да постигнат адекватен доход в Германия. Въпреки настоящата подобрена икономическа ситуация, не се очаква свиневъдството да преживее голямо завръщане в Германия. Това се отразява и в продължаващия спад на броя на свинефермите. Основните причини за това са намаленото потребителско търсене, несигурните политически рамкови условия и демографските предизвикателства като застаряването на фермерското население и липсата на приемственост във фермите и квалифицирани работници. Освен това германските фермери продължават да са изправени пред големи предизвикателства поради непрекъснато нарастващите изисквания от страна на потребителите и новите законови изисквания по отношение на хуманното отношение към животните и транспортирането. От 2025 г. ще се прилага нова задължителна национална система за етикетиране на прасетата за угояване (за повече информация вижте доклада GAIN - Нов задължителен закон за етикетиране на животновъдството, публикуван на 26 септември 2023 г.). Според проучване (на немски език), проведено от ISN, почти една трета от германските производители на свине майки планират постепенно да премахнат свинете майки през следващите пет до десет години. Друго проучване разкри силната мотивация на германските свиневъди да се присъединят към схема за излизане от свиневъдството. В Австрия нов закон за хуманно отношение към животните влезе в сила в началото на 2023 г. Законът включва забрана за изцяло решетъчни подове в нови помещения и пълна забрана от 2039 г. Постът на FAS съобщава за ограничени инвестиции поради обща несигурност относно новите наредби. През 2023 г. австрийското стадо свине майки е намаляло с 2,3 процента. Докато френският свиневъден сектор не страда от огнища на АЧС, предизвикателствата пред индустрията са толкова структурни, колкото се отнсят и за германския сектор. След години на упадък и преструктуриране на френския свиневъден сектор все още му липсва ефективността на испанския, нидерландския и датския сектори. Ситуацията през 2024 г. вероятно ще продължи да бъде проблематична за френския свиневъден сектор с намаляващо производство, сравнително ниски цени, като в същото време се очаква производствените разходи като енергията да останат високи. Неотдавнашното преброяване на Евростат през декември отчита значително намаление (-2,0 процента) на френското стадо свине през 2023 г.
Испанският сектор значително разшири своето стадо свине
От 2021 г. испанският сектор измести германския сектор като най-големият производител на свинско месо в ЕС. Испанските свиневъди постигат положителни маржове, а секторът на свиневъдството, като цяло се счита за един от най-ефективните в ЕС въз основа на неговата концентрация и вертикална интеграция. Освен това, тъй като огнището на репродуктивния и респираторен синдром на свинете (PRRS) е по-контролирано във фермите за свине майки, се очаква производството на прасенца да се увеличи тази година, намалявайки необходимостта от внос на прасенца. През 2023 г. броя на испанските свине майки се увеличи с четири процента, до най-големия брой свине майки в ЕС (2,76 милиона глави). Прилагането на Кралски указ 159/2023 , който е планиран да влезе в сила на 9 март 2025 г., обаче е непредвидим фактор. Наред с други аспекти, този кралски указ установява минималната площ, необходима за свинете в зависимост от тяхното живо тегло (с изключение на свинете майки и ремонтните свине).
Свръхпредлагането на свинско месо се прогнозира, че ще доведе до увеличаване на конкуренцията и по-ниски цени
Въпреки че средната цена на кланичните трупове в ЕС все още е доста над петгодишната средна стойност, в момента тя е по-ниска от нивото, достигнато през 2023 г. С повишеното производство и клане на свинско месо и ограниченото вътрешно и експортно търсене, конкуренцията се очаква да се увеличи на пазара на ЕС през останалата част на тази и следващата година. Свръхпредлагането на свинско вероятно ще потисне цените на трупното и ще изкуши фермерите да намалят производството си. Предвижда се такова преструктуриране да се случи в страните с най-малко конкурентоспособни сектори (малки ферми и стопанства тип заден двор в Централна Европа) и/или при най-неотложните разпоредби за околната среда и хуманното отношение към животните (Северозападна Европа, по-специално Нидерландия, Белгия, Германия и Австрия) . Тъй като понастоящем съществува свръхкапацитет за клане в Нидерландия, Белгия и Германия и компаниите за месо се конкурират за доставките, цените на кланичните трупове остават на относително високо ниво в този регион. Но ако предлагането на свине намалее, преструктурирането и свиването на кланичния сектор ще бъде неизбежно, което ще принуди фермерите да намалят допълнително производството си или да спрат.
Производството в Нидерландия е ограничено от строги екологични разпоредби (за повече информация вижте доклада GAIN - Доклад за азота, доставен на холандското правителство, публикуван на 14 октомври 2022 г.). Нидерландското правителство разполага с две програми за финансиране, чийто бюджет наскоро беше увеличен от 1,475 милиарда евро на 2,922 милиарда евро, за да изкуши интензивните животновъди да разпродадат фермите си в опит да намалят националните азотни емисии. В момента 1300 животновъдни ферми са кандидатствали за финансиране, но остава несигурно колко в крайна сметка ще вземат участие и ще спрат. Подобно на нидерландския сектор, белгийският свиневъден сектор се сблъсква с ограничения върху техните азотни емисии. На 24 януари 2024 г. регионалното правителство на Фландрия (регионът с най-много свине) се съгласи с плановете си за азотни емисии, въпреки че не беше подкрепено от Белгийската асоциация на фермерите (Boerenbond). Двата най-вероятни кандидата да се възползват от ожесточената конкуренция са Испания (вижте параграфа по-горе) и Дания. Въпреки че не е толкова ограничен от екологичните разпоредби като нидерландския и белгийския сектор, датският сектор прехвърля фокуса си върху развъждането и производството на повече продукти от свинско месо с добавена стойност, като набляга на устойчивостта и качеството, с повишен фокус върху вътрешния пазар на ЕС. През 2022 г. и 2023 г. датският сектор преструктурира капацитета си за клане, като го намали от около 18,5 милиона на 15,0 милиона глави годишно. Но броя свине майки се разшири значително през 2023 г. (+1,34 процента), което се прогнозира да подпомогне възстановяването на производството на прасенца и износа на живи свине през 2024 г.
Предвижда се по-ниските цени да натиснат надолу броя на произведените свине и клането през следващата година
Поради по-нататъшното разделение на пазарите, вносът на живи свине (предимно прасенца), както и износът за Обединеното кралство на свине намаля през 2023 г. Тази тенденция се очаква да продължи и през 2024 г. Тази година износът на прасенца към други дестинации, предимно балканския регион, се увеличи най-вероятно поради подобреното търсене на свинско месо от туристическия сектор. Търговията с живи свине обаче играе второстепенна роля в общия баланс на свинете в ЕС. Като цяло, секторът на свиневъдството в ЕС се прогнозира да увеличи предлагането и клането на прасенца, предизвикано от печалбите, постигнати през 2023 г. и първата половина на 2024 г. По-големият разплоден брой животни в началото на 2024 г., съчетан с очаквана подобрена плодовитост, води до прогнозирано увеличение на броя свине с 1,8 процента тази година. С прогнозираното по-високо производство на прасенца, стабилизиране на търговията и по-високо ниво на клане на свине, се очаква броя на животните леко да намалее до 132,7 милиона. Както беше подчертано, през остатъка от тази и следващата година се очаква конкуренцията да нараства. Поради това се предвижда поголовието да се свие, производството и клането на прасенца да бъдат намалени съответно с около 2,6 и 1,7 процента, а броя на свинете да достигне до около 130,9 милиона глави през 2025 г.
Тази година производството на свинско месо в ЕС е подсилено от по-високото тегло при клане
Клането в ЕС се очаква да нарасне с 0,9 процента през 2024 г. Възстановяването на клането е подсилено от по-големите килограми при клане. Според статистиката на Евростат теглото при официално клане се е увеличило с 1,5% през първата половина на годината. Фермерите угояваха прасетата си до най-високото тегло, което може да се управлява във фермата им и се приемаше от кланиците в отговор на падащите цени на фуражите, както и на устойчиво високите цени на труповете. Като цяло производството на свинско месо в ЕС се очаква да нарасне с 2,0 процента тази година. Разширяването на производството се очаква главно в Централна Европа и в Испания. Допълнителният обем произведено свинско месо ще трябва да намери дестинация или на вътрешния, или на експортния пазар.
Потреблението на свинско месо в ЕС леко се увеличава в Централна и Южна Европа
В дългосрочен план потреблението на свинско месо в ЕС намалява, но показва скокове в периоди на повишено производство (вижте графиката по-долу). Тенденцията към намаляване на потреблението се основава на съображения за здраве и удобство на потребителите в ЕС, които преминават от червено месо към птиче месо. Трябва да се отбележи, че свинското все още е предпочитано месо в ЕС. През 2023 г. потреблението на свинско, пилешко и говеждо месо в ЕС беше съответно 17,8 MMT CWE (милион метрични тона), 10,0 MMT PWE и 6,2 MMT CWE. Въпреки тенденциите за намаляване на потреблението на свинско месо, увеличеното предлагане на свинско месо на вътрешния пазар се очаква да подпомогне възстановяването на потреблението в Централна Европа (Полша, Чехия, Словакия, Унгария, България и Румъния), където свинското е ключова част от кухнята . Местното повишено производство в Централна Европа е тласнало цените до по-ниско ниво, а според съобщенията свинското филе дори е паднало до по-ниски нива от пилешкото филе. Трябва също така да се има предвид, че въпреки че свинското месо е предпочитано месо в Централна Европа, регионът има дефицит на свинско месо и увеличаването на производството обикновено се поема от вътрешния пазар. Предвижда се потреблението на свинско да нарасне и в страните със значителен туристически сектор, а именно Гърция, Испания и Португалия, докато в Италия остава стабилно.
Прогнозите са, че свиневъдният сектор в ЕС ще възвърне своята конкурентоспособност на световния пазар
Друг канал за повишено предлагане на свинско месо е износът за трети пазари. Въпреки това през първата половина на годината износът на свинско месо от ЕС е намалял със 7,5 процента, със значително по-ниски продажби в Китай (-27,0 процента). От друга страна, експортните продажби се разшириха към Южна Корея, Филипините и Съединените щати. Тъй като търсенето на китайските потребители не се очаква да се възстанови, търсенето на внос в Китай не се очаква да нарасне. Освен това Китай започна антидъмпингово разследване на вноса от Danish Crown, Vion и Litera Meat. Датският, нидерландският и испанският сектор са уверени, че няма дъмпинг, но се опасяват, че проблемът може да бъде предмет на търговска война между Китай и ЕС, произтичаща от увеличените вносни мита на ЕС за китайски електрически превозни средства. Докато износът на свинско месо от ЕС за Китай е спаднал значително от 2021 г. насам, секторът на свиневъдството в ЕС все още е силно зависим от китайския пазар за износ на плешки (HS02032219 с експортен пазарен дял от 73 процента), замразени бутове (HS02032211 със 79 процента) и немускулни части на трупа (HS0206 с 55 процента, извън обхвата на този доклад). Докато секторът на свиневъдството в ЕС винаги е виждал високата зависимост от Китай, като риск и се е опитвал да диверсифицира, алтернативните пазари са ограничени. В заключение, износът от ЕС за китайския пазар не се очаква да се възстанови през втората половина на тази или следващата година. Износът към други дестинации обаче може да се разшири, ако се приеме корекция на цените и възстановяване на конкурентоспособността на сектора на свиневъдството в ЕС на световния пазар.
Очаква се ЕС да запази позицията си на световния пазар през следващата година
Кандидати за експанзия на износа са Великобритания, Южна Корея, Филипините, Виетнам и САЩ. Обединеното кралство е вероятен пазар за разширяване на продажбите, тъй като е най-близкият значителен експортен пазар за ЕС. Основните артикули, изпращани до Обединеното кралство, са прясно обезкостено свинско месо и бекон. Южна Корея, Филипините и Виетнам биха могли да доставят повече свинско месо от ЕС поради огнища на АЧС в тези страни. През първата половина на 2024 г. износът на свинско месо от ЕС е нараснал най-значително за Съединените щати, с близо петдесет процента. Основната причина за това е прилагането на Разпоредба Предложение 12 в Калифорния, изискваща животните да получат по-хуманни условия на живот, включително повече пространство и свобода на движение. Някои производители от ЕС се възползваха от това изискване за хуманно отношение към животните, като въведоха специфични производствени концепции (като баланса за добро земеделие на Vion). Като цяло не се очаква загубата на износ за китайския пазар да бъде балансирана от продажбите на алтернативни пазари и се прогнозира износът за тази година да намалее с около четири процента, намаление от около 125 000 MT CWE свинско месо в сравнение с 2023 г. Допълнителният обем свинско месо, произведено тази година, съчетано със загубата на износ, се прогнозира да увеличи вътрешното потребление с около 550 000 MT CWE свинско месо, което вероятно включва значителен обем натрупване на частни запаси. Този излишък от свинско вероятно ще потисне цените на трупното месо и ще намали клането и производството на свинско през следващата година. Въз основа на по-ниските доставки за износ, износът на свинско месо от ЕС се очаква леко да спадне от 3,0 MMT CWE през 2024 г. до 2,95 MMT CWE през 2025 г. Ограниченията на доставките за много държави-членки на ЕС с огнища на АЧС, като Германия и Полша, все още са в сила и забележимо ограничаване на търговията. Това се отнася по-специално за износа за азиатските страни. Независимо от това, в дългосрочен план се очаква преструктурирането и подобрената рентабилност на сектора на свиневъдството в ЕС да подкрепи потенциала на сектора за износ в трети страни. Представители на компании и сектори, ветеринарни власти и национални правителства се опитват да отворят нови пазари с фокус върху Азия.
Политика
Обща селскостопанска политика (ОСП)
Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за 2023-2027 г. беше приета на 2 декември 2021 г. и публикувана в Официален вестник на 6 декември 2021 г. От държавите-членки на ЕС (ДЧ) беше поискано да представят така наречените стратегически планове, включващи Специфични цели и инициативи на държавите-членки до края на 2021 г. До декември 2022 г. всички национални стратегически планове бяха одобрени от Европейската комисия (ЕК). „Новата“ ОСП се прилага от 1 януари 2023 г.
През март 2024 г., след седмици на протести на фермери в ЕС с искане за по-малко административна тежест и по-добри цени, ЕК публикува законодателно предложение за изменение на някои разпоредби на ОСП. ЕК призна, че през първата година от прилагането на настоящата ОСП стана ясно, че са необходими корекции, за да се гарантира ефективно изпълнение на националните стратегически планове и намаляване на бюрокрацията. Актуализациите на ОСП бяха приети през май 2024 г. и публикувани като Регламент 2024/1468.
Зелената сделка
На 11 декември 2019 г. ЕК обяви Европейската зелена сделка. Със Зелената сделка ЕС се стреми да бъде въглеродно неутрален до 2050 г. Тъй като секторът на животновъдството в ЕС е определен като критичен за ЕС, за да постигне своите цели за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ), ЕК възложи външно проучване за бъдещето на европейското животновъдство, публикуван през октомври 2020 г.
Вериги за доставки без обезлесяване
Като част от Зелената сделка, ЕК прие Регламент 2023/1115, целящ да предотврати навлизането на продукти, причиняващи обезлесяване, на пазара на ЕС. Предложението е насочено към продукти, които са идентифицирани от ЕК като основни двигатели на обезлесяването, включително едър рогат добитък, сурови кожи от едър рогат добитък и кожи. За да продават, който и да е от обхванатите продукти в ЕС или да ги изнасят от ЕС, бизнес операторите ще трябва да предоставят изчерпателна информация за произхода на продукта, включително точното местоположение(а) и общото време на производство. Изискванията към икономическите оператори ще започнат на 30 декември 2024 г. Регламентът установява система за сравнителен анализ на държавите, чрез която ЕК ще оценява риска държавите или части от тях да произвеждат съответни стоки и продукти, които допринасят за обезлесяването. Продуктите, произхождащи от стандартен или високорисков произход, трябва да отговарят на допълнителните процедури за оценка и смекчаване на риска.
Предложение за промишлените емисии
На 15 март 2024 г. Европейският парламент прие преразглеждането на Директивата за промишлените емисии (IED). Ревизираната директива очаква публикуване в Официален вестник на ЕС. Новият текст изменя Директива 2010/75/ЕС, която регулира въздействието върху околната среда на широкомащабни промишлени инсталации с висок риск от замърсяване и разширява обхвата, за да включи най-големите животновъдни ферми в ЕС, считани за „агропромишлени инсталации“. Фермите в обхвата трябва да отговарят на специфични условия за емисии и изисквания за разрешителни. Актуализираната директива ще се прилага за свинеферми с над 350 животновъдни единици (LSU), птицеферми с над 300 LSU за кокошки носачки и 280 LSU за бройлери. Говедовъдството не е включено в обхвата на IED.
Търговия/тарифи
Споразумения за свободна търговия (ССТ) на ЕС
ЕС преговаря и е изпълнил няколко ССТ с други държави и региони, които включват отстъпки за маслодайни семена. Допълнителна информация е достъпна на уебсайта на ЕК на адрес: https://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/negotiations-and-agreements/
На 1 май 2024 г. ССТ между ЕС и Нова Зеландия влезе в сила. Търговското споразумение премахва всички мита върху износа на селскостопански храни от ЕС за Нова Зеландия. Това обаче не важи за целия внос на селскостопански храни в ЕС с тарифни квоти за някои продукти, по-специално говеждо месо с тарифна квота от 10 000 тона еквивалент на теглото на продукта (PWE), което се внася с намалено мито от 7,5 процента. Този обем ще бъде постепенно разпределен в продължение на седем години от влизането в сила на споразумението. Това е ограничено само до висококачествено говеждо месо, хранено с трева. Повече информация за споразумението можете да намерите на уебсайта на ЕК със ССТ.
Регламент за ветеринарномедицинските продукти (Регламент за ВМП)
На 8 октомври 2021 г. ЕС публикува Регламент (ЕС) 2021/1756 относно официалния контрол за гарантиране на спазването на забраната за употреба на определени антимикробни средства. Регламентът е от основно значение за постигане на целта на стратегията „От фермата до вилицата“ за намаляване на общите продажби на антимикробни средства в ЕС с 50 процента за селскостопански животни и в аквакултурите до 2030 г. чрез конкретни мерки като забрана на превантивната употреба на антибиотици при групи животни. На 6 октомври 2021 г. беше приет Делегиран регламент (ЕС) 2021/1760 на Комисията (допълващ 2019/6), който установява критериите за антимикробни средства, запазени за употреба от хора. На 28 януари 2022 г. ЕС въведе новата рамка за Регламент (ЕС) 2019/6 относно ветеринарномедицинските продукти (VMP). Основните цели на законодателството са:
● създаване на модерна, иновативна и подходяща за целта правна рамка за ВМП,
● предоставят стимули за стимулиране на иновациите за ВМП и увеличаване на тяхната наличност,
● засилване на усилията на ЕС за борба с антимикробната резистентност.
На 20 юли 2022 г. ЕК прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1255, който предоставя списък с антимикробни средства, запазени за хуманната медицина. През февруари 2023 г. ЕК прие Делегиран акт 2023/905 за прилагане на член 118 от Регламента за ветеринарномедицинските продукти, налагащ ограничения върху употребата на антимикробни средства за животни, изнасяни от трети страни в ЕС.
На 12 февруари 2024 г. в Официален вестник беше публикуван Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/399 на Комисията за изменение на образци на сертификати за влизане в ЕС на пратки от определени продукти от животински произход и определени категории животни. Новите модели ще бъдат внедрени от съответните страни износителки. На 28 юни 2024 г. ЕС уведоми Комитета по санитарни и фитосанитарни мерки на СТО (G/SPS/N/EU/778) за предстоящото публикуване на списък на трети държави за съответствие с член 118 от Регламент (ЕС ) 2019/6 относно ветеринарномедицинските продукти. Крайната дата за коментари беше 27 август 2024 г. Регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС, като прилагането ще започне на 3 септември 2026 г. Важно е да се отбележи, че ЕС изисква двете допълнителни ветеринарно-санитарни атестации, които да бъдат включени в здравните сертификати до 3 септември 2024 г., без да се изисква заверка на новите атестации до действителното прилагане на Регламента за ВМП. Между тези две дати на търговските партньори е разрешено или да изтрият, или да зачеркнат новите атестации.
Ново законодателство на ЕС за хуманно отношение към животните (ХОЖ)
ЕК обяви намерението си да преразгледа законодателството за хуманно отношение към животните като част от стратегията „От фермата до вилицата“ през май 2020 г. На 7 декември 2023 г. ЕК публикува предложение относно защитата на животните по време на транспортиране. Това предложение включва изисквания за животни, внасяни от трети страни в ЕС, което налага допълнително обучение на инспектори, превозвачи, ветеринарни лекари. Като такова то може потенциално да увеличи административната и финансовата тежест в целия процес. Моля, имайте предвид, че това предложение все още преминава през законодателен процес.
Актуална информация за ситуацията с африканската чума по свинете (АЧС).
Африканската чума по свинете (АЧС) първоначално беше открита в Литва и Полша през 2014 г. АЧС продължи да се разпространява в държавите-членки на ЕС. От 2014 г. насам ЕС приложи няколко специални контролни мерки, включително зониране за справяне с болестта. За най-новия списък на инициативи, предприети или подкрепени от ЕК, моля, вижте следната таблица на ЕК.
Към първата половина на 2024 г. имаше няколко огнища в държавите-членки на ЕС:
● АЧС при домашни свине: България (1), Германия (2), Гърция (3), Хърватска (1), Латвия (4), Литва (5), Полша (22) и Румъния (93).
● АЧС при дива свиня: България (93), Чехия (26). Германия (174), Естония (10), Гърция (16), Хърватия (38), Унгария (239), Италия (1054), Литва (333), Латвия (425), Полша (1043), Румъния (102), Словакия (91).
Повече информация за текущата ситуация с АЧС в ЕС можете да намерите онлайн на:
● Информационна система за болести по животните (ADIS): https://webgate.ec.europa.eu/tracesnt/adis/public/notification
● Уебсайт на ЕС за АЧС: https://ec.europa.eu/food/animals/animal-diseases/control-measures/asf_en
Поради разпространението на АЧСв повече държави-членки, продължителното въздействие на ограниченията, наложени от COVID-19, и руската инвазия в Украйна, ЕК реши да предостави схема за помощ за частно съхранение за свинско месо през март 2022 г. Договорите за сехмата бяха сключени за около 46 000 MT PWE свинско месо с договорни периоди, вариращи от 60 до 150 дни на съхранение. Най-големи обеми са договорени от Холандия, следвана от Дания, Германия и Испания. Схемата за частно складиране не беше подновена през 2023 и 2024 г
Източник: Материала е изготвен от АСБ на база на доклада на USDA от 16 септември 2024 - Livestock and Products Annual