Европейско животновъдство: стратегически ресурс, който трябва да се подобри

Екологичните цели, нуждите от продоволствена сигурност и икономическата устойчивост все повече оформят бъдещето на животновъдството в Европа. В този контекст документът „Стратегия за бъдещето на животновъдството в Европа“ на Farm Europe предлага по-нюансирана визия, основана на солидна статистика: европейското животновъдство не е проблем, който трябва да се съкращава, а стратегически ресурс, който трябва да се укрепи – за потребителите, за планетата и за икономиката.

Животновъдството като стълб на европейското селско стопанство

В икономически план животновъдният сектор представлява един от основните стълбове на европейското селско стопанство. Според данни на Евростат за 2023 г. производството на животновъдство в Европейския съюз достигна 214 милиарда евро. Това означава, че около 40% от общата селскостопанска продукция идва от животновъдство, докато производството на култури представлява 51%, а други дейности – останалите 9%. Следователно той далеч не е маргинален сектор. Той е една от структурните основи на агрохранителната система.

Продуктите от животински произход също играят ключова роля по отношение на качеството и териториалната идентичност: близо 20% от всички европейски етикети със ЗНП и ЗГУ се отнасят до продукти от животински произход, като сирената представляват 37% от тези сертификати, а месните продукти - 54%. Въпреки това значение, секторът преживява дълбока структурна криза. През последните петнадесет години броят на фермите е намалял с около 45%, съпроводен от намаляване на броя на селскосопанските животни и нарастващ икономически натиск. Това се утежнява от нарастващия проблем с обновяването на поколенията, който заплашва непрекъснатостта на производството, особено в селските и планинските райони, където животновъдството често е единствената жизнеспособна икономическа дейност.

Европейското потребление в съответствие с хранителните препоръки

Когато се разглеждат тенденциите в потреблението, Европа показва много различна картина от световната. Прогнозите показват, че до 2050 г. потреблението на животински продукти на глава от населението в Европа ще остане по същество стабилно на около 88 кг на човек годишно, с едва леко намаление от 0,8 кг в сравнение с настоящите нива. В световен мащаб обаче се очаква търсенето да нарасне значително, достигайки 69 кг на глава от населението годишно, което е увеличение с 23% или около 14,7 кг повече от днес. Това разминаване показва, че Европа вече е във фаза на зряла консумация, съобразена с хранителните препоръки.

Дългосрочните тенденции също така разкриват забележителни промени между различните видове месо. Между 1960 и 2019 г. консумацията на птиче месо се е увеличила с 13 кг на глава от населението, достигайки 16 кг на глава от населението, докато консумацията на свинско месо е нараснала със 7,5 кг, достигайки 16 кг на глава от населението. Консумацията на риба се е увеличила със 7 кг, достигайки около 12 кг на глава от населението. Консумацията на говеждо месо, от друга страна, е намаляла леко с 0,5 кг като цяло, стабилизирайки се около 9 кг годишно, но с много по-рязък спад, около 30%, от края на 90-те години на миналия век. Консумацията на овче и козе месо остава ниска, около 2 кг на глава от населението, с незначително намаление от 0,1 кг.

От хранителна гледна точка, документът подчертава, че храните от животински произход продължават да играят важна роля в човешката диета, осигурявайки висококачествени протеини и основни микроелементи като желязо, цинк и витамини. Европейските насоки препоръчват например максимум 500 грама готвено червено месо на седмица (еквивалентно на 750 грама сурово), като се подчертава необходимостта от баланс, а не от елиминиране, тъй като диетите без месо изискват внимателно планиране, за да се избегнат дефицити.

Постоянни пасища: основни екологични инфраструктури

Животновъдството в Европа е дълбоко свързано със земята, тъй като 34% от земеделската площ се състои от постоянни пасища, екосистеми, които осигуряват екологична стабилност и подкрепят селскостопанското производство. Въпреки тяхното значение, от 1990 г. насам Европейският съюз е загубил около 10 милиона хектара земеделска земя, от които 5 милиона са постоянни пасища. Този спад не е просто промяна в селския пейзаж, той също така пряко засяга способността на Европа да поддържа устойчиви, устойчиви производствени системи.

Постоянните пасища играят ключова екологична роля. Те съхраняват въглерод в почвата по стабилен и дълготраен начин, приютяват богато биоразнообразие, предпазват почвата от ерозия и регулират водните цикли. Те са и неразделна част от „земеделските ландшафти“, които определят много европейски региони. Следователно изчезването им не е просто загуба на селскостопански продукти, а структурно отслабване на селските екосистеми. От климатична гледна точка техният принос е особено значителен. Тропическите гори са сред най-големите естествени резервоари на въглерод в света, съхранявайки около 240 тона CO₂ еквивалент на хектар. Въпреки това, европейските постоянни пасища също задържат значителни количества, между 130 и 160 тона на хектар, когато се вземат предвид както биомасата, така и почвата. Поради тази причина загубата на пасища се превръща в източник на емисии, докато тяхното опазване е незабавна и нискобюджетна мярка за смекчаване. Поддържането на екстензивни животновъдни системи означава запазване на един от най-важните поглътители на въглерод на континента и защита на природна инфраструктура, която пряко подкрепя действията по отношение на климата.

Европейското животновъдство е сред най-ефективните в света

Ефективността на европейското животновъдство често се подценява, но данните разказват различна история. Секторът на ЕС е сред най-добре представящите се в световен мащаб по отношение на емисиите на килограм произведен протеин, благодарение на високите екологични стандарти, генетичното подобрение и напредналите практики в животновъдството. Друг ключов фактор подсилва тази ефективност: 88% от използваните фуражи не са подходящи за консумация от човека. Те се състоят главно от влакнести фуражи, селскостопански остатъци и странични продукти от хранителната промишленост, материали, които иначе биха били изхвърлени. Животновъдството ги превръща във висококачествени храни, демонстрирайки централната си роля в кръговата икономика.

Това означава, че европейското животновъдство не се конкурира с човешките диети за ресурси. Вместо това то добавя стойност към материали, които иначе биха били разхищени, допринасяйки за биоикономиката. ЕС се откроява и с това, че има едни от най-ниските интензитети на емисиите в света. Това е възможно благодарение на високите добиви, ефективното управление на хранителните вещества, смесените системи за отглеждане на култури и животновъдство и наличието на постоянни пасища, които компенсират част от емисиите чрез съхранение на CO₂. Намаляването на европейското производство и замяната му с внос от страни с по-слаби регулации само би увеличило глобалните емисии и би оказало допълнителен натиск върху крехките екосистеми като тропическите гори.

Изтичане на емисии: емисиите не намаляват. Те се местят другаде

Една от основните екологични проблеми е рискът от „изтичане на емисии“. Това се случва, когато дадена държава намали собственото си производство по екологични причини, но продължава да консумира същите продукти, като ги внася от региони с далеч по-малко строги правила. На хартия европейските емисии изглежда намаляват, но в действителност те се изместват другаде, често към страни с много по-голямо въздействие върху климата.

В животновъдството този механизъм е особено очевиден. Ако Европа намали производството си на месо или мляко, търсенето не намалява. То ще се задоволи от региони, където обезлесяването е по-широко разпространено и ефективността на производството е по-ниска. Заместването на европейското производство с внос от страни с по-слаби стандарти може следователно да увеличи както емисиите, така и загубата на биоразнообразие. На практика това рискува да доведе до обратния ефект на целта: Европа може да изглежда „по-зелена“ в статистиката, но планетата като цяло се влошава.

Конкретен ангажимент срещу антимикробната резистентност

През последните години Европейският съюз постигна значителен напредък в здравеопазването, особено в отговорната употреба на антибиотици. От 2011 г. насам продажбите на ветеринарни антимикробни средства са намалели с 53%, което отразява структурна промяна в практиките за управление на животновъдството. Някои категории показват дори по-рязко намаление. Употребата на цефалоспорини от трето и четвърто поколение е намаляла с 49%, докато полимиксините, особено критичен клас, са отбелязали драматичен спад от 91%. Тези цифри демонстрират конкретен ангажимент за борба с антимикробната резистентност, едно от основните глобални здравни предизвикателства.

Този напредък е част от една от най-строгите регулаторни рамки в света. ЕС забранява употребата на хормони и антибиотици като стимулатори на растежа и налага високи стандарти за проследимост и безопасност на храните. Вносните продукти обаче не винаги отговарят на едни и същи правила, поради което много заинтересовани страни призовават за пълна „реципрочност“ на стандартите, като се гарантира, че всичко, което влиза на европейския пазар, отговаря на едни и същи изисквания за качество и защита на потребителите.

Стратегически предложения на Farm Europe

Farm Europe представя визия, в която европейското животновъдство, въпреки структурните трудности, остава стратегически сектор за бъдещето на континента. То се разглежда като стълб на продоволствения суверенитет, двигател на селските икономики и ключов играч в екологичния преход, при условие че е подкрепено от подходящи политики. Истинският риск не е самото животновъдство, а постепенният му упадък.

Бъдещето на сектора зависи от комбинирането на иновации, устойчивост и конкурентоспособност, като същевременно се запазват силните връзки с местните територии и европейските хранителни традиции. Farm Europe призовава за възстановяване на производството, подобряване на екологичните ползи от животновъдството и инвестиране в технологии, генетика и автоматизация, като същевременно се намалява бюрокрацията и се насърчават схемите за качество. Биоикономиката също е ключова, чрез биогаз, естествени торове и оползотворяване на странични продукти. Тя предлага група на високо ниво на ЕС да определи петгодишна пътна карта.

Стратегията се основава на три стълба: укрепване на икономическата устойчивост, подобряване на устойчивостта и иновациите и осигуряване на стабилно управление, което защитава обозначенията и регулира синтетичните продукти. Европейското животновъдство трябва да бъде съживено, а не намалено: с подходяща подкрепа то може да осигури качествена храна, да подпомогне екологичния преход и да укрепи суверенитета на Европа.

Източник: Meatthefacts