Ефективно справяне с шап: подготовката помага
Каква стратегия за контрол би била най-рентабилна в случай на огнище на болестта шап? Скорошно италианско проучване изчисли какво би работило най-добре в случай на хипотетични огнища в райони с различни нива на гъстота на животните. Едно заключение преобладава: подготвеността винаги помага, казаха изследователите.
Изследването е направено от учени от Експерименталния зоопрофилактичен институт на Ломбардия и Емилия Романя (IZSLER) в Бреша, Италия, както и от университета в Торино. Резултатите бяха публикувани в рецензираното списание Animals през януари 2025 г.
Проучването подчертава, че структурата и гъстотата на популациите на податливи на шап видове, като свине, говеда, кози или овце – играят важна роля в разпространението на болестта и избора на стратегия за контрол. Следователно предаването е тясно свързано с разпространението и гъстотата на чувствителните към шап животни.
Италия: разнородно животновъдство
Италианското животновъдство се характеризира с разнородно географско разпределение, като някои от най-гъсто населените животновъдни райони в Европа се намират в Северна Италия – където е съсредоточено говедовъдството и свиневъдството. За разлика от тях районите в Централна и Южна Италия се отличават със стада от различни видове, отглеждани в екстензивни и традиционни системи за отглеждане.
В проучването е приложен модел за симулиране на разпространението на шап в 3 италиански региона с различна демография на добитъка (гъсто, средно и рядко населени), за да се оцени рентабилността на опциите за контрол на болестта в рамките на италианския план за действие при извънредни ситуации. 3-те области включват:
- Гъсто населен животновъден район: включително провинциите Бреша, Мантуа и Кремона в региона на Ломбардия; > 450 животни/km2;
- Средно населен животновъден район: включително провинция Павия и Лоди в региона на Ломбардия; >51 животни/km2;
- Слабо населен животновъден район: включително провинциите Гросето и Сиена в региона на Тоскана; ≤ 50 животни/km2.
Екипът от изследователи събра своите данни от Италианската национална база данни за видовете животни. Информацията включваше географски координати, видове животни, които се отглеждат, вид производство и брой чифтокопитни животни и ферми в районите, включени в изследването.
В съответствие с действащото законодателство на ЕС тестваните стратегии за контрол бяха както следва:
- Стемпинг аут;
- Превантивно умъртвяване на 50 ферми, изложени на риск от заразяване или има вероятност да допринесат за разпространението на инфекцията в радиус от 5 km;
- Рингова ваксинация в радиус от 5 км. Ефикасността на ваксината е определена на 40%.
Резултати и разходи за различните начини за контрол на шап
Проучването също така взе предвид икономическите ресурси за приемане на стратегии за контрол. Преките разходи за приложените опции за контрол на шапа бяха оценени с помощта на детерминистичен подход и адаптиране на инструмент за електронни таблици, където общите разходи бяха резултат от:
- обезщетение за животни поради умъртвяване;
- разходи за умъртвяване, обезвреждане на трупове, почистване и дезинфекция на стопанството;
- разходи за наблюдение;
- цена на ваксинацията (когато е приложена);
- разходи за персонал.
Резултатите от симулациите показаха, че унищожаването е достатъчно за контролиране на огнището в рядко и средно населените райони, докато в гъсто населените райони само ваксинациите могат ефективно да контролират огнището.
По отношение на икономическите ресурси, необходими за приемането на различни стратегии за контрол, като се вземат предвид обезщетенията за добитъка, почистването, дезинфекцията и обезвреждането, наблюдението, ваксинацията и разходите за персонал, резултатите показаха, че обезщетението поради умъртвяване има най-голямо въздействие върху разходите при всички сценарии и ваксинацията доведе до най-рентабилния вариант за прилагане в гъсто населени животновъдни райони.
Информираност и постоянна готовност за болестта шап
Изследователите заявяват, че поддържането на напълно неимунизирана популация от животни, податливи на шап, изисква постоянна осведоменост и готовност за заболяването. Също така, моделирането на разпространението на болестта полага основите за проектиране на надеждни планове за действие при извънредни ситуации и за бързото мобилизиране на ресурси за реагиране при епидемия.
Плановете за извънредни ситуации се оказаха ключов инструмент за успешен контрол на спешни случаи на болести и като се има предвид, че не съществува решение за всички възможни ситуации, такива планове трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се приспособят към обстоятелствата, добавиха те.
Изследователите също така подчертаха, че кризите със здравето на животните, които са се случвали преди, са показали ползите от наличието на специфични, подробни и бързи процедури за управление при спешни случаи на болести. Отбелязано е, че страните с шап, които са в състояние да реагират незабавно при поява на шап, възстановяват статута си на свободни по-бързо от страни с по-дълго време за реакция.
Източник: Pigprogress.net