Десет години АЧС в ЕС: Как се е развила болестта?

Годишно развитие на общия брой огнища на АЧС при домашни свине в европейските държави между 2014 и 2024 г.

Африканската чума по свинете (АЧС) се появява в Русия през 2007 г., като през 2012 г. се разпространява в Украйна, а през 2013 г. - в Беларус. През 2014 г. вирусът е потвърден при диви свине и домашни свине в Литва, Латвия, Естония и Полша. Оттогава всяка година огнищата засягат нови региони: Чешката република и Румъния през 2017 г., Унгария, Белгия и България през 2018 г. и Словакия и Сърбия през 2019 г. Заболяването продължи да напредва, като през 2020 г. достигна Гърция и Германия, през 2022 г. - Северна Македония и Италия, а между 2023 и 2024 г. - Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Швеция, Черна гора и Албания.

Домашни свине

След появата на болестта в Европа се наблюдава постоянно нарастване на броя на огнищата до 2023 г., когато е достигнат исторически връх с 4513 огнища, дължащ се на появата на болестта в Босна и Херцеговина и Хърватия. През 2024 г. обаче се наблюдава драматичен спад до общо 752 случая.

Най-критичните години са били от 2018 г. до 2023 г. През този период АЧС се разпространява бързо, като засяга основно Източна Европа, с големи пикове в страни като Румъния, Босна и Хърватия.


Румъния е страната с най-голям брой общи огнища, като най-критичните години са 2018 г. (1163 огнища) и 2019 г. (1724 огнища). През 2023 г. тя съобщава за 740 огнища, което все още е висок брой, но е по-нисък в сравнение с предходните години. През 2024 г. е регистриран най-малкият брой огнища, откакто е потвърдено наличието на болестта (215).

Босна и Херцеговина и Хърватия се отличават с масови огнища през 2023 г., съответно с 1 508 и 1 124 огнища, въпреки че и в двете страни се наблюдава значително намаляване до 33 и 6 огнища през 2024 г.

В Полша се наблюдава стабилна тенденция с умерено нарастване във времето, като пикът е през 2021 г. (124 огнища) и завършва с 44 огнища през 2024 г.

В Сърбия също се наблюдава забележимо нарастване в последно време, като през 2023 г. са регистрирани 991 огнища, а през 2024 г. - 304.

България, Естония и Латвия съобщават за нисък брой, като случаите са разпръснати през целия период. България например е достигнала пик от 44 огнища през 2019 г. и е приключила само с 1 огнище през 2024 г.

Молдова, Гърция и Словакия представиха незначителни и спорадични цифри, без да се превърнат в значими огнища на заболяването.

Годишно развитие на общия брой случаи на АЧС при диви свине в европейските държави между 2014 и 2024 г.

Дива свиня

АЧС при дивите свине се разпространи застрашително в Европа през последното десетилетие. След първите съобщения през 2014 г. с 334 случая, заболяването бележи непрекъснат ръст, достигайки най-високия си връх през 2021 г. с 12 150 докладвани случая. Въпреки че през следващите години огнищата намаляват, броят им остава висок през 2023 г. (7 903) и 2024 г. (7 672), което е доказателство, че вирусът все още представлява сериозна заплаха за дивите животни и икономиките в региона.

Годините 2020 и 2021 са били най-критични. През този период огнищата на АЧС при дивите свине достигнаха безпрецедентни нива, като в Европа имаше повече от 10 000 случая годишно. От 2022 г. нататък обаче се наблюдава умерен, но устойчив спад, въпреки че нивата през 2023 г. и 2024 г. (около 7 700 случая годишно) остават значително високи.

Полша е водеща по общ брой случаи, които достигат рекордно високи стойности през 2020 г. (4 070 случая) и запазват тревожните си стойности през 2021 г. (3 221 случая) и 2024 г. (2 244 случая). Тази страна е основният епицентър на вируса през цялото десетилетие с общо над 20 000 потвърдени случая.

В Унгария се наблюдава значително увеличение, което започва през 2018 г. и достига 4 001 случая през 2020 г. Въпреки че през следващите години огнищата намаляват, през 2024 г. в страната са регистрирани 420 случая, което показва, че проблемът продължава да съществува.

Германия, въпреки че не съобщава за случаи до 2020 г., преживява експоненциално увеличение с 2525 огнища през 2021 г. През 2024 г. броят ѝ (935 случая) остава висок, което отразява трудностите при контрола на заболяването в региона.

В Латвия и Литва се наблюдава голямо въздействие още от първите години. Латвия достигна своя пик през 2017 г. (947 случая), докато Литва съобщи за 1 443 случая през 2018 г. През 2024 г. и двете държави запазват високите си стойности, съответно с 940 и 555 случая.

В България се наблюдава непрекъснато нарастване от 2019 г. насам, като през 2024 г. броят на случаите достига 712, което показва обезпокоителна експанзия на Балканите.

Италия се различава от останалите държави, тъй като в продължение на повече от четири десетилетия заболяването е било ендемично на остров Сардиния до януари 2022 г., когато е потвърден първият случай на територията на полуострова, като през 2023 г. се наблюдава забележително увеличение (1047 случая) и пик през 2024 г. (1200 случая).

Източник: Pig333.com

 

© 2021 - Асоциация на свиневъдите в България - Всички права запазени
Уеб дизайн: Крис Дизайн Арт