Африканска чума по свинете: Приет е стандарт за ваксина на WOAH
Африканската чума по свинете заплашва свинете, продоволствената сигурност и икономиките. Научете как стандартите за ваксина на WOAH целят да контролират глобалното ѝ разпространение.
Африканската чума по свинете (АЧС) е едно от най-опустошителните заболявания за домашните свине и дивите свине в световен мащаб. Силно заразното хеморагично заболяване може да има смъртност до 100%, което прави разпространението му проблем за здравето на животните, местните икономики, поминъка на фермерите и биоразнообразието.
От януари 2022 г. насам поне 12 държави са съобщили за първи случай на АЧС, а поне 11 държави са съобщили за разпространението ѝ в незасегнати досега зони. Между януари 2022 г. и 28 февруари 2025 г. АЧС е довела до над 2 милиона загуби на животни по целия свят, като Азия и Европа са най-засегнати. Загубите от такъв мащаб могат да бъдат опустошителни. Свинете, често отглеждани в семейни свинеферми, са основният източник на доходи на домакинствата в много страни. Нещо повече, ако АЧС не се контролира, може да застраши продоволствената сигурност, тъй като свинското месо представлява 31% от световния прием на протеини.
Въпреки че засегнатите страни са прилагали и продължават да прилагат мерки за спиране на разпространението на болестта, контролирането на АЧС е било исторически трудно поради липса на ваксини или ефективно лечение. През последните години обаче изследователската общност е постигнала голям напредък в производството на ваксини срещу АЧС – някои от които са получили одобрение за употреба на място в малък брой страни.
Нов стандарт за ваксини
Световната организация за здравеопазване на животните (WOAH) насърчава иновациите в разработването на ваксини; въпреки това остава наложително ваксините, използвани на място, да са с високо качество и да са доказано безопасни и ефективни. Използването на ваксини с ниско качество или несъответстващи на изискванията може да застраши мерките за контрол на АЧС, тъй като те може да не осигурят защита срещу болестта. Всъщност, неефективните ваксини могат да доведат до разпространение на болестта или до рекомбинация на ваксинални вируси с циркулиращия вирус на АЧС, създавайки нови щамове, които потенциално биха могли да се разпространяват по-лесно и да избегнат откриването.
Тази година, на 92-рата обща сесия на WOAH, беше приет стандарт за ваксина срещу АЧС, за да се демонстрира ангажиментът на нашите членове за справяне с болестта и за използване на безопасни, съответстващи на изискванията ваксини. Този стандарт има за цел да предостави на членовете и производителите минимални стандарти за безопасни и ефективни ваксини. Той подчертава необходимостта ваксините да бъдат ефективни за намаляване на тежестта на заболяването, ограничаване на предаването на вируса и осигуряване на имунитет на животното, като по този начин се намаляват производствените загуби, дължащи се на АЧС. Те трябва да бъдат доказано безопасни преди употреба, което означава, че не причиняват трайни или тежки клинични признаци, не вредят на околната среда или не съдържат диви вируси на АЧС или други вредни агенти. И накрая, те трябва да съответстват на циркулиращия генотип на АЧС в региона на ваксинация, за да се гарантира ефективност и да се ограничи рискът от комбиниране на два различни щама, за да се образува нов, по-труден за управление щам.
Многопластов контрол на АЧС
Ваксинацията е мощен инструмент, ако ваксините се произвеждат в съответствие с международните стандарти на WOAH. Подобренията в разработването на ваксини и засилените международни стандарти за одобрение на ваксини обаче не позиционират ваксинацията сама по себе си като жизнеспособен метод за контрол на АЧС.
Успешното управление на болестите включва комбинация от практики за биосигурност, мерки за внос и контрол на движението на животни, към които ваксините са допълващо действие. Решението за ваксиниране срещу АЧС трябва да бъде взето от Ветеринарния орган и да се вземат предвид местната епидемиология на заболяването, както и финансовите и човешки ресурси, налични за ваксинационни операции и наблюдение след ваксинация.
С продължаващи инвестиции в научни изследвания, контролът на АЧС е постижим. Висококачествените, ефективни ваксини, съчетани със съществуващите мерки за контрол на болестите, биха могли значително да намалят отрицателното въздействие на АЧС върху здравето на животните и прехраната на хората.
Докладът на WOAH за АЧС е със заглавие: Перспективи и предизвикателства пред ваксинацията за африканска чума по свинете
Продължаващото разпространение на африканската чума по свинете (АЧС) е глобален проблем за свиневъдната индустрия, тъй като нито един географски регион не е незасегнат. За много фермерски семейства и общности болестта донесе емоционално и финансово опустошение – унищожи цели стада, застраши прехраната и наруши продоволствената сигурност.
В продължение на години липсата на ваксина или ефективно лечение затруднява много контрола на болестта. Изследователската общност работи за разработването на ефективна ваксина, а последните съобщения за одобрение или тестване на модифицирани живи ваксини в някои страни породиха надежди за наличието на нови ефективни инструменти за овладяване на настоящата епидемия от АЧС. Много страни се интересуват от използването на тези кандидат-ваксини, за да помогнат за контролирането на продължаващите огнища на своите територии.
Вирусът на АЧС е силно заразно хеморагично заболяване по свинете, с близо 100% смъртност в някои огнища. Откакто се разпространи в Грузия през 2007 г., АЧС се разпространи безмилостно в Европа, Азиатско-тихоокеанския регион и наскоро в две страни в Северна и Южна Америка. Само Китай е загубил приблизително 40% от популацията си от свине през 2018–2019 г. поради огнища на АЧС, което е довело до масивни икономически смущения и е застрашило световното снабдяване със свинско месо. Болестта засяга както домашните свине, така и дивите свине, като последните често действат като резервоар и усложняват усилията за контрол поради тяхната мобилност и трудността при наблюдение.
Разработване на ваксини: научен пробив на хоризонта
През последните години напредъкът в разработването на ваксини породи предпазлив оптимизъм. Сред най-обещаващите стратегии са живите атенюирани ваксини, които включват използване на отслабени форми на вируса за задействане на имунитет, без да причиняват заболяването. Тези ваксини са показали забележителна ефикасност в лабораторни изпитвания и някои контролирани полеви условия. Един от най-скорошните примери е изследването на ваксините, ръководено от Министерството на земеделието на Съединените щати и виетнамските власти.
През 2022 г. Виетнам стана първата страна в света, която разреши пилотното търговско използване на ваксина срещу настоящите огнища на АЧС генотип II. Последващите пилотни програми в множество провинции във Виетнам имаха за цел да оценят допълнително ефективността на ваксината в различни селскостопански условия. Първоначалните резултати са описани от виетнамските власти като много обещаващи, като ваксинираните свине показват както защита, така и минимални странични ефекти. Към началото на 2024 г. Виетнам започна да разширява разпространението на ваксини под контролирано търговско внедряване, под строг контрол от ветеринарните власти и подкрепено от международни организации.
Световната общност следи отблизо опита на Виетнам, като планира някои свои собствени изпитвания. Успоредно с това Китай отчете напредък по няколко кандидат-ваксини срещу АЧС, включително както живи атенюирани, така и генно редактирани формулировки, въпреки че широкомащабното търговско внедряване все още предстои.
Осигуряване на безопасност и ефективност на ваксините
Въпреки този напредък, използването на ваксини срещу АЧС – особено живи атенюирани – представлява значителни предизвикателства и рискове, ако не е правилно регулирано. WOAH публикува становище, в което призовава страните да разглеждат само ваксини, които отговарят на международните стандарти за безопасност, ефикасност и качество.
Както е подчертано в становището на WOAH от октомври 2023 г., неправилното използване на нестандартни или несъответстващи ваксини срещу АЧС може да има сериозни последици. Ваксините с ниско качество могат не само да не успеят да защитят животните, но и да създадат нови проблеми. Модифицираните живи вируси, ако са неадекватно атенюирани, могат да причинят клинично заболяване. Още по-лошо е, че ваксиналните вируси биха могли да се рекомбинират с полеви щамове, генерирайки нови варианти, които са по-трудни за откриване и контрол. Съществува и риск от развитие на хронични или персистиращи инфекции, които усложняват наблюдението на заболяването и потенциално водят до дългосрочна циркулация на вируса, получен от ваксината.
За да се смекчат тези рискове, WOAH препоръчва ваксинацията срещу АЧС да се използва само като част от цялостна стратегия за превенция и контрол. Това включва строги мерки за биосигурност, ефективно наблюдение, ограничения на движението и структурирани програми за ваксинация с ясни цели. Мониторингът след ваксинация е от съществено значение за оценка на ефективността на ваксината и откриване на всякакви нежелани събития.
Във всички случаи националните регулаторни органи трябва да гарантират, че кандидат-ваксините преминават през строга оценка в съответствие с международните насоки, включително Ръководството за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на WOAH и неговия Кодекс за здравеопазване на сухоземните животни.
Признаване на значението на висококачествените ваксини
WOAH предложи проект на стандарт за разработване и оценка на ваксини срещу АЧС, както е публикувано в доклада на нейната Комисия по биологични стандарти от септември 2023 г. Този стандарт, който ще бъде предложен за приемане на 92-рата обща сесия на WOAH през май 2025 г., очертава ключови съображения за производството, контрола на качеството и разрешаването на ваксини срещу АЧС и призовава за обществено обсъждане от членовете и разработчиците на ваксини.
Специални съображения за популациите на диви свине
Усилията за контрол на АЧС трябва да са насочени и към популациите на диви свине, които играят важна роля в поддържането и разпространението на вируса, особено в части от Европа и Азия. Вирусът може да се задържи за дълги периоди в трупове, замърсена среда и изпражнения на диви свине, което прави ерадикацията му особено трудна в райони с висока гъстота на свободно отглеждани диви свине.
Освен това, появата на АЧС при диви свине може да има по-широки екологични последици, тъй като може да повлияе негативно на опазването на природата и биоразнообразието. В някои региони местните видове свине също претърпяват значителна смъртност и заболеваемост поради АЧС, заплашвайки местните популации на дивата природа и баланса на екосистемите.
Някои изследователски институции изследват стратегии за орална ваксинация, насочени специално към дивите свине. Въз основа на успешното използване на орални ваксини за класическа чума по свинете, учените проучват възможността за използване на стръв за доставяне на живи атенюирани щамове на ваксина срещу АЧС до дивите популации. Френската агенция за храни, околна среда и безопасност на труда е разработила обещаващ атенюиран щам, който не включва генетична манипулация, което потенциално улеснява регулаторното одобрение за използване при дивите животни.
Въпреки това, кампаниите за орална ваксинация при дивите животни повдигат различни логистични и екологични въпроси, включително стратегии за разпределение на стръвта, нива на усвояване на ваксината и риск от неволно излагане на нецелеви видове. Тези въпроси изискват внимателно проучване, преди да може да се обмисли каквото и да е полево внедряване.
Инструмент, а не чародейна панацея
Изключително важно е да се признае, че ваксинацията, дори и да е доказано високоефективна, не е самостоятелно решение. Контролът на АЧС изисква многостранен подход, адаптиран към специфичния епидемиологичен контекст на всяка страна. Въз основа на опита на други програми за контрол на заболяванията, използването на ваксинация трябва да се прилага заедно с други мерки за контрол, като строга биосигурност, санитарни мерки, политика за унищожаване на животни и други инструменти, като зониране и компартментализация.
Когато се използва, ваксинацията трябва да се прилага чрез добре разработена програма. Това включва ясни цели – като например ограничаване на разпространението на болестите при извънредни ситуации, намаляване на разпространението на болести или защита на ценни разплодни животни – както и стабилна инфраструктура за съхранение, разпространение и приложение на ваксините. Също така изисква адекватно обучение на ветеринарния персонал и комуникация със земеделските производители, за да се гарантира спазването на изискванията и сътрудничеството.
Също толкова важна е необходимостта от дефинирана стратегия за излизане. След като нивото на риск намалее, държавите трябва да имат ясен план за постепенно премахване на ваксинацията и връщане към статут на свободна от болести, в съответствие със стандартите на WOAH. Това е особено важно за поддържането на търговските отношения, тъй като ваксинацията може да повлияе на статуса на болестта на дадена държава и способността ѝ да изнася свине и свински продукти.
Появата на кандидат-ваксини срещу африканска чума по свинете бележи повратна точка в глобалната борба срещу това опустошително заболяване. За първи път се появяват инструменти, които биха могли да позволят на държавите не само да разчитат на обезлюдяване за контрол на болестите, но и да намалят дългосрочната тежест на АЧС чрез имунизация.
Реализирането на пълния потенциал на ваксинацията срещу АЧС обаче ще зависи от строги оценки на безопасността, ефективен регулаторен надзор и стратегическо прилагане. Въвеждането на нискокачествени ваксини или лошо разработени или прибързано изпълнени програми за ваксинация рискува да причини повече вреда, отколкото полза – подкопавайки доверието, разпространявайки болести и компрометирайки бъдещите усилия за контрол.
Международната координация, научната прозрачност и спазването на глобалните стандарти са по-важни от всякога. Световната свиневъдна индустрия, компетентните органи и изследователската общност трябва да продължат да работят заедно, за да гарантират, че ваксините срещу АЧС изпълняват обещанието си – защитавайки здравето на животните, подкрепяйки прехраната и допринасяйки за продоволствената сигурност в световен мащаб.
Събирането на данни в свинефермите е от решаващо значение за проследяване и контрол на глобалното разпространение на африканската чума по свинете.
Африканска чума по свинете
WOAH в действие
За да се справи ефективно с АЧС, е необходимо силно управление на риска и национални програми за контрол. Стартирала през 2020 г., инициативата „Глобален контрол на африканската чума по свинете: Инициатива GF-TADs (2020–2025 г.) се изпълнява съвместно от WOAH и FAO в рамките на Глобалната рамка за прогресивен контрол на трансграничните болести по животните (GF-TADs).
Целта на инициативата е да се подобри капацитетът на страните за предотвратяване, реагиране и ликвидиране на АЧС, използвайки международните стандарти на WOAH и най-новите научни знания. Тя обединява правителства, свиневъдната индустрия и технически експерти, за да помогне на членовете да изградят дългосрочни стратегии за контрол на АЧС на глобално, регионално и национално ниво. Тя също така подкрепя безопасното производство и търговия, като има за цел да поддържа стабилността на хранителните системи.
Регионална и глобална координация
WOAH ръководи постоянните експертни групи по АЧС (SGEs-ASF) в Азия, Европа, Северна и Южна Америка и Африка. Тези групи улесняват техническия обмен и сътрудничество на регионално ниво. През 2024 г.:
● 9-тата среща SGE-ASF за Азия и Тихия океан се проведе във Филипините, за да се съсредоточи върху комуникацията на риска и ангажирането на общността.
● 22-рата и 23-тата SGE-ASF за Европа се проведоха в Германия и Северна Македония, като обхванаха контрола на дивите свине и трансграничното сътрудничество.
● 4-тата SGE-ASF за Африка, проведена онлайн, разгледа управлението на огнищата.
● Глобалният координационен комитет за АЧС, създаден през 2023 г., е създаден, за да свързва регионалните SGE и да координира междурегионалните приоритети. Комитетът се срещна отново през 2024 г. по време на 91-вата обща сесия на WOAH, за да съгласува бъдещите технически усилия.
Диагностика, ваксини и лабораторна експертиза
WOAH управлява мрежата от референтни лаборатории за АЧС, която предоставя на членовете технически съвети относно диагностиката, наблюдението и ваксините. През 2024 г. мрежата публикува наръчник за протоколите за лабораторна диагностика на АЧС. Той подпомогна мониторинга на разработването на ваксини срещу АЧС и консултира относно актуализации на Наръчника за сухоземни животни, като се очаква стандартите за ваксини да бъдат приети през 2025 г.
Насоки
WOAH разработи и продължава да усъвършенства набор от технически инструменти и стандарти за АЧС:
● Насоките за компартментализация за АЧС бяха публикувани през 2021 г.
● В ход е работа по насоки за интерфейса между домашни и диви животни и употребата на ваксини.
Наблюдение и докладване
Огнищата на АЧС се проследяват в световен мащаб чрез WAHIS, а докладите за ситуацията с АЧС се публикуват редовно, предоставяйки актуализации за тенденциите при огнищата и мерките за реагиране. Тези доклади включват и препоръки за членовете.
Специализирана подкрепа за държавите и изграждане на капацитет
Чрез Пътя за ефективност на ветеринарните услуги (Пътя на PVS), WOAH разработи специфично за АЧС съдържание, за да помогне на държавите да оценят капацитета си за предотвратяване и контрол на болестта. През 2024 г.:
● В Източен Тимор беше проведена последваща мисия за оценка на PVS със съдържание за АЧС.
● В Албания беше проведена експертна мисия на SGE-ASF, за да се предоставят персонализирани съвети за местните условия.
WOAH също така взе участие в ключови събития, като например 4-тата координационна среща за АЧС за Югоизточна Азия, проведена през ноември 2024 г., в подкрепа на прилагането на Стратегията за превенция и контрол на АЧС на АСЕАН, включително разработването на рамка за мониторинг и оценка.
Източник: Доклад на WOAH - "Състоянието на здравето на животните в света" 2025