АЧС и вирусни заплахи: разбиране на биосигурността на фуражите в свиневъдството
Огнищата на африканска чума по свинете (АЧС) и други вирусни патогени подчертаха значението на всеобхватните мерки за биосигурност, които се простират от снабдяването със съставки до доставката на фуражи.
Фуражите като вектор за предаване на вируси
Разбирането, че фуражите могат да пренасят вирусни болести, представлява промяна на парадигмата в управлението на здравето на свинете.
„Глобалният характер на търговията с фуражи, съчетан с екологичната стабилност на основните свински вируси, създава перфектна буря за трансгранично предаване на болести“, обяснява д-р Франсиско Домингес, глобален технически директор на Anitox за пазарите на свине. „Това, което научихме от последните изследвания, е, че биосигурността на фуражите вече не може да бъде второстепенна задача в системите за производство на свине.“
Все повече научна литература потвърждава, че съставките на фуражите могат да приютяват и предават икономически опустошителни свински вируси. Многобройни експериментални проучвания показват, че вирусът на епидемичната диария по свинете (PEDv), вирусът на репродуктивния и респираторен синдром по свинете (PRRSv) и вирусът на африканската чума по свинете (ASFv) могат да оцелеят във фуражните компоненти за продължителен период от време при условия, симулиращи търговски транспорт.
В знакови проучвания за симулация на транспорт изследователите документират жизнеспособността на вирусите във фуражните съставки за забележителни периоди от време:
- 23-37 дни за вирусът на епидемичната диария по свинете (PEDv) в соево брашно, витамин D, лизин хидрохлорид и холин хлорид
- 23 дни за PRRSv в соеви продукти
- Няколко седмици за ASFv по време на симулиран трансокеански превоз
„Тези открития трябва да променят из основи начина, по който мислим за сигурността на фуражите“, отбелязва д-р Домингес. „Не говорим само за теоретичен риск - имаме конкретни доказателства за устойчивостта на вирусите в обичайни фуражни съставки, пътуващи през континентите.“
Изследването отива отвъд простото откриване на вирусното присъствие във фуражите, след като е потвърдило, че замърсените фуражи могат да установят инфекция при животни чрез естествено поведение при хранене. Минималната инфекциозна доза на АЧС е определена количествено като 10⁴ TCID₅₀, но средната инфекциозна доза във фуража е 10⁶-⁸ TCID₅₀. Въпреки че тези дози са по-високи от необходимите в течни матрици (минимум 10² TCID₅₀), те показват, че фуражът може да служи като жизнеспособен път за иницииране на инфекция.
Въздействие на АЧС и други вируси върху световното производство на свине
„Разпространението на вируса на африканската чума по свинете промени из основи глобалния пейзаж на свиневъдството, като въздействието ще се усеща години наред“, отбелязва д-р Домингес. „Това, което прави АЧС особено тревожна, е комбинацията от висока смъртност и липса на ефективни ваксини или лечения.“
Мащабът на това въздействие е особено ясно изразен в Азия, където живее над 50% от световната популация на свине. След появата на АЧС в Китай през 2018 г. и последвалото ѝ разпространение в Югоизточна Азия, в региона се наблюдава:
- Децимация (термин, който означава убиването на всеки десети) на стадата свине с почти 100% смъртност в засегнатите популации.
- Драматично намаляване на разплодните животни, което компрометира капацитета за възстановяване.
- Значително увеличение на цените на свинското месо, което се отрази на достъпа на потребителите.
- Бързо преструктуриране на производствените системи към по-големи и по-биологично сигурни операции.
Тези въздействия се разпростират далеч извън заразените региони. Както е документирано, каскадните последици от големите огнища включват смущения в световните доставки на месо, промени в моделите на международната търговия и икономически загуби, които се отразяват на веригите за доставки на селскостопански продукти и на селските общности.
Въпреки че АЧС доминира в последните заглавия, производителите на свине са изправени пред сложен вирусен пейзаж, който включва и други значими патогени:
| Вирус | Основно въздействие | Основни предизвикателства |
| Африканска чума по свинете (АЧС) | Почти 100% смъртност, бързо разпространение | Няма налична ваксина, устойчивост в околната среда |
| Репродуктивен и респираторен синдром по свинете (PRRS) | Репродуктивна недостатъчност, респираторно заболяване | Висока степен на мутация, устойчиви инфекции |
| Епидемична диария по свинете | Висока смъртност при прасенцата, диария | Бързо предаване, устойчивост в околната среда |
„Едновременното разпространение на множество вирусни заплахи създава сложни предизвикателства за производителите“, обяснява д-р Домингес. „Стратегиите за контрол трябва да отчитат уникалните характеристики на всеки патоген, като същевременно се обръща внимание на общите пътища на предаване.“
Липсата на ефективна ваксина или лечение отличава АЧС от много други болести по свинете, което поставя изключителен акцент върху превенцията. Тази празнина в инструментариума за контрол на болестта прави разбирането на пътищата на предаване - включително ролята на фуражите - изключително важно за разработването на ефективни стратегии за биосигурност.
Рискови профили на компонентите на фуражите и стратегии за намаляване на риска
„Разбирането на това кои съставки представляват най-висок риск позволява на производителите да прилагат целенасочени стратегии за намаляване на риска“, заявява д-р Домингес. "Не всички фуражни съставки носят еднакъв риск. Например, проучванията показват, че соевите продукти демонстрират висока вирусна преживяемост, което помага да се информират, както решенията за снабдяване, така и протоколите за третиране."
Санитарните препарати за фуражи значително намаляват откриваемата вирусна РНК (PEDv, PRRSv и SVV1) в соевия шрот - съставка, специално подчертана в изследването като проблемна. Тестването показа ефективно намаляване на вируса както при ниски (2 kg/MT), така и при високи (3 kg/MT) нива на включване, което предоставя възможности за третиране на тази високорискова съставка. При третирането на високорискови съставки, като соевото брашно изследването показа значително взаимодействие между времето на прилагане и ефективността на третирането. Прилагането след замърсяването (подход за смекчаване) доведе до значително по-ниски нива на вирусна РНК в сравнение с превантивното третиране, което предполага, че бързата реакция при известно замърсяване във високорискови съставки е особено ефективна.
"Дезинфектантите за фуражи са важна опция за индустрията, като някои производители ги намират за незаменим елемент в своя инструментариум за биосигурност. Ние се опитваме не само да смекчим или намалим вирусната ДНК по време на прилагането или вътре във фуражната фабрика. Нуждаем се от инструменти, които могат да гарантират защита срещу повторно заразяване до момента на консумация", подчертава д-р Домингес.
Цялостна биосигурност във фуражния завод
Тъй като световното свиневъдство продължава да е изправено пред заплахите от вирусни патогени като АЧС, PED и PRRS, биосигурността на фуражните цехове се превърна в съществен компонент на всеобхватните стратегии за превенция на заболяванията. Признанието, че фуражите могат да служат като вектор за предаване на вируси, промени из основи подхода на индустрията към биосигурността.
"Публикациите, документиращи последиците от предишни огнища, показват колко трудно е да се почисти фуражен завод, след като е бил замърсен с вируси, като PEDv или дори ASF. Може да отнеме месеци, за да се възстанови чистотата на този фуражен завод", отбелязва д-р Домингес. "Доказателствата са категорични, че фуражите представляват жизнеспособен път за пренасяне на основните патогени по свинете. С нарастването на нашите познания трябва да се развива и нашият подход към биосигурността на фуражите. Бъдещето на устойчивото свиневъдство зависи от разпознаването и преодоляването на тази критична точка на контрол."
Източник: Pigprogress